Определение № 15 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 903/2012 г.
ВКСI гражданско отделение28.01.2013 г.докладчик Теодора Гроздева
Диспозитив
ВРЪЩА касационната жалба вх.№ 47751 от 03.05.2012 г., подадена от К. П. Х. срещу решение от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 11892 от 2011 г. на Софийския градски съд и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 903 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. Х. срещу решение от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 11892 от 2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 08.06.2011 г. по гр.д.№ 55735 от 2009 г. на Софийския районен съд, 28 състав за отхвърляне на предявения от К. П. Х. срещу Ю. С. Г. и Столична община иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване спрямо ответниците, че К. П. Х. е собственик на 600/900 ид.ч. от урегулирано вилно място, находящо се в [населено място]-София, м.”...”, цялото с площ от 690 кв.м., съставляващо парцел ... от кв.... по регулационния план на в.з.”К. дол” II част, заедно с построената в него жилищна сграда с площ от 15 кв.м. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия при проверка на допустимостта на касационната жалба констатира следното: Касационната жалба е подадена на 03.05.2012 г. Тоест, касационното производство е образувано след влизане в сила на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 21.12.2010 г. Поради това и по аргумент за противното от пар.25 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 2010 г., за тази касационна жалба важат правилата за касационно обжалване, предвидени в редакцията на ГПК след изменението на закона с ДВ бр.100 от 2010 г. А съгласно чл.280, ал.2 от ГПК в горепосочената редакция, не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В случая е предявен иск за собственост, чиято цена съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК е равна на данъчната оценка на процесния имот, а ако няма такава- на пазарната цена на вещното право. Видно от представеното при завеждане на делото удостоверение изх.№ 1614 от 30.04.2009 г. на СО-район П., данъчната оценка на процесния имот е 3 308,30 лв., тоест под 5 000 лв. Поради това на основание чл.280, ал.2 от ГПК решението на Софийския градски съд, касаещо този имот, не подлежи на касационно обжалване, с оглед на което подадената срещу това решение касационна жалба следва да бъде върната на основание чл.286, ал.1, т.3 от ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия