Определение № 60365 от 22.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2584/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 841/14.04.2021 г. на М. Д. Д. срещу определение № 18 от 19.03.2021 г. по ч.гр.дело № 122/2021 г. на Апелативен съд - Бургас, оставил без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател срещу определение № 260664 от 27.10.2021 г., на Окръжен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане молба за възобновяване на производството по делото.Производството е приключило с влязло в сила решение №61 от 09.08.2019г на БАС, което не е допуснато до касационно обжалване с опр№643/27.07.2020г на ВКС ІІІ г.о. Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.Според жалбоподателя нищо от написаното не отговаря на истината Оспорва се приетото от въззивния съд, че е налице искане за възобновяване на производството, а се заявява, че се иска неговото продължаване. Поддържа се, че е налице практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г, на ОСГТК на ВКС, която определя действията по частични искови претенции. В касационната жалба се съдържа искане същата да не бъде разглеждана от никой състав на ВКС,тъй като всички съдии са си правили отвод по дела на жалбоподателя. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване не се поставят правни въпроси, но се твърди, че е налице специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен или процесуалнопрвен въпрос, който е решен в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз. Не се посочва практика на този съд в обосновка на изтъкваното основание. Частната жалба е подадена в преклузивния срок от надлежна страна срещу въззивно определение в обхвата на допустим касационен контрол по чл. 274, ал. 3 ГПК. По първия довод на жалбопадателя, настоящият съдебен състав на ВКС намира, че следва да разгледа постъпилата частна жалба по реда, предвиден в закона. По общо направения отвод, по настоящето дело е налице определение № 646/03.08.2021 г., за отвеждане на един от членовете на съдебния състав. По отношение на настоящия състав на ВКС не е налице основание за отвод съгласно чл. 22 ГПК, която разпоредба сочи обстоятелствата, при наличието на които не се допуска в състава на съда да участва съдия, с оглед гарантиране обективността при разглеждане на спора. Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира, че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, тъй като не е отговорено на критерия за формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и обосновка на изтъкнатото основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК във връзка с него. Въпросът, освен че следва да е формулиран точно и ясно, трябва да конкретен, свързан с решаващите съображения на съда, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение, а в настоящето изложение не е формулиран никакъв въпрос. Касаторът следва да обоснове в изложението посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не само декларативно ,като сочи изискването за справедлив процес и безпристрастен съд.Следва да се изтъкне, че приложената от съдилищата норма на чл.230 ГПК относно случаите, в които следва да се възобнови спряно съдебно производство, е ясна, по нея е налице трайно установена практика на ВКС,с която въззивното определение е съобразено.Нейното съобразяване от съда не обективира пристрастие,не предпоставя извод за несправедлив процес и противоречие с общностното право. Решения на СЕС по въпроса в обхвата на тази процесуална уредба не се изтъкват и не е обоснован критерия по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. второ ГПК. По изложените съображения, ВКС, ІІІ г.о.