Определение № 2565 от 15.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2999/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по подадени от Столична община и К. Б. А. касационни жалби срещу решение № 358 от 27.03.2025 г. по в.гр.д.№ 170 от 2025 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 16 граждански състав.

Столична община обжалва решението в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 6268 от 15.11.2024 г. по гр.д.№ 7618 от 2023 г. на Софийския градски съд, I гражданско отделение, 2 състав за уважаване на предявения от К. Б. А. срещу Общината иск с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от счупване на левия голям пищял на лявата подбедрица в горната му външна част и навяхване на лява коленна става на ищеца, получени на 26.04.2023 г. при спъване в повдигнати плочки на тротоарната алея от вх.„Б“ на бл.249 в ж.к. "Надежда" в гр.София, към паркинга пред този блок, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.04.2023 г. до окончателното плащане.

К. Б. А. обжалва решението в частта му, с която е изменено първоинстанционното решение и по същество е постановено решение за отхвърляне на иска за разликата над присъдените 10 000 лв. до 30 000 лв.

В жалбата на Столична община се поддържа, че решението в осъдителната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК- противоречие с практиката на ВКС (Тълкувателно решение № 1 от 01.08.2022 г. по тълк.д.№ 1 от 2021 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 27 от 27.02.2020 г. по гр.д.№ 2614 от 2019 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 50021 от 09.03.2023 г. по т.д.№ 1476 от 2022 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение по т.д.№ 387 от 2008 г., решение по т.д.№ 619 от 2011 г., решение по т.д.№ 2143 от 2014 г., решение по т.д.№ 2908 от 2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 27 от 27.02.2020 г. по гр.д.№ 2614 от 2019 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 213 от 19.11.2019 г. по гр.д.№ 714 от 2019 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 60221 от 16.12.2021 г. по гр.д.№ 909 от 2021 г. на ВКС, ГК,III г.о., решение № 82 от 19.06.2020 г. по т.д.№ 1205 от 2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 68 от 22.02.2012 г. по гр.д.№ 748 от 2011 г. на ВКС, решение № 60327 от 28.06.2022 г. по гр.д.№ 911 от 2021 на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 50093 от 07.08.2023 г. по гр.д.№ 2529 от 2022 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 60255 от 04.08.2022 г. по гр.д.№ 401 от 2021 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 445 от 11.05.2016 г. по гр.д.№ 2535 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 77 от 30.05.2017 г. по гр.д.№ 2956 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 204 от 28.10.2015 г. по гр.д.№ 2584 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о.) и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставят се следните въпроси:

1. Представлява ли „сходен случай“ съдебен акт, с който се определя обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди, настъпили в следствие на пътно-транспортно произшествие, при което има ранен, за определяне на обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди, съгласно принципа за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, за вреди, настъпили при движение на пешеходец на определените места за обществено ползване ?

2. Представлява ли „plus petitum“ определено обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на движение на пешеходец по тротоар, на базата на съдебна практика, с която е определено обезщетение за вреда, настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие ?

3. Задължени ли са пешеходците да съобразяват поведението си при движение на определените за това места, и налице ли е форма на небрежност при несъобразяване на тротоарната настилка/местата за обществено ползване ?

4. Задължен ли е въззивният съд в решението си да изложи ясни и разбираеми мотиви по всички искания, твърдения и възражения на страните, по събраните по делото доказателства и установените от тези доказателства факти ?

В жалбата на К. Б. А. се поддържа, че решението в отхвърлителната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВС и ВКС (ППВС № 4 от 1968 г., решение № 31 от 28.01.2025 г. по т.д.№ 1713 от 2024 г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение № 91 от 19.07.2022 г. по т.д.№ 1165 от 2021 г. на ВКС, ТК,, II т.о., решение № 365 от 2010 г. по н.д.№ 382 от 2010 г. на ВКС, НК, І н.о.) по следните въпроси:

1. Какво е съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД ?

2. Спазен ли е и приложен ли е принципът за справедливо обезщетяване на претърпените вреди по чл.52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по конкретното дело в съответствие с ППВС № 4/1968 г.?

3. Кои обстоятелства следва да бъдат взети предвид от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер (чл.52 ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на телесни повреди ?

4. Правилно ли са разгледани и оценени от въззивната инстанция въпросите за критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинено в резултат на деликт увреждане ?

Страните взаимно оспорват жалбите си.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбите счита следното: Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по осъдителен иск за вреди от непозволено увреждане с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да прецени дали са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението, ВКС взе предвид следното: В обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 26.04.2023 г., около 19,30 часа, ищецът К. А. и съпругата му И. А. (разпитана като свидетел по делото) излезли от дома си във вх.„Б“ на бл.249, ж.к. "Надежда" в гр.София и тръгнали към паркинга за автомобили пред блока- по алеята от входа на блока към паркинга. Ищецът паднал, след като се спънал в повдигнати от корени на близко дърво тротоарни плочи на алеята. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът е приел за установено, че пред и около входа на блока са обособени тротоарни алеи с трайно покритие от тротоарни плочки и бордюри. Пред всеки вход в напречно направление са обособени тротоарни алеи, които свързват входа на блока с улицата, и които са в лошо състояние с денивелация на отделни плочки. Вещото лице е констатирало, че тротоарната алея е деформирана със стърчащи нагоре плочки с приблизителна денивелация около 8-10 см, причина за която най-вероятно са корени на съседно дърво, засадено в озеленената площ, с която граничи алеята. Мястото, на което ищецът се е спънал и паднал, се намирало в края на алеята към улицата.

В първото по делото открито съдебно заседание първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че мястото, където ищецът е паднал, попада в имот, който е частна общинска собственост. Въззивният съд е анализирал разпоредби от Закона за пътищата, даващи легални дефиниции на понятията „път“, „тротоари“ и „поддържане на пътищата“, както и регламентиращи организирането на поддръжката на тротоарите да се извършва от съответната община. Съдът е стигнал до извод, че ответната община, а не етажната собственост на блока, в който живее ищецът, носи отговорност за поддържане на мястото, където ищецът е паднал.

За установяване на причинените на ищеца увреждания по делото са представени писмени доказателства и е изслушано заключение на съдебно-медицинска експертиза. Въз основа на тях съдът е приел, че вследствие на падането върху неравната повърхност на тротоара ищецът е претърпял следните вреди: счупване на големия пищял на лява подбедрица в горния му край от външната страна и навяхване на лява коленна става. Счупването на големия пищял на лява подбедрица е причинило на ищеца трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник, за срок повече от 30 дни, а навяхването на лява коленна става е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Непосредствено след инцидента ищецът е бил хоспитализиран в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, където след необходимата подготовка е проведено консервативно лечение с наместване на счупването и поставяне на гипсова имобилизация на лява коленна става за 30 дни. Вещото лице е посочило, че механизмът на конкретния инцидент е загуба на равновесие, усукване на лява коленна става и падане и удар на коляното в терена, т.е. по описания в исковата молба начин. Поради това съдът е приел, че уврежданията на ищеца са в причинна връзка с процесния инцидент.

По съдържащото се във въззивната жалба на ответника възражение за неоснователност на иска, поради това, че събрани по делото доказателства сочели, че твърдените от ищеца травматични увреждания са настъпили 17 дни преди сочената дата на инцидента, във въззивното решение не са изложени мотиви.

Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е посочил, че същото следва да се определи съобразно чл.52 ЗЗД. Взел е предвид, че през първите 30 дни болките на ищеца с били силни, а след това със затихващ характер. Отчетено е, че не са налице белези върху пострадалия крайник, както и че е запазен обемът на движение на лявата коленна става. Взети са и показанията на свидетелката А., съпруга на ищеца, която е разказала, че през първия месец пострадалият изобщо не можел да стъпва на крака си, лежал и семейството му се грижело за него. През втория месец започнал да се раздвижва, а на третия започнал работа, макар да не се бил възстановил напълно. При тези данни, както и съобразявайки обществено-икономическите условия в страната и възрастта на пострадалия (52 г.) към момента на инцидента, съдът е определил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.

С оглед тези мотиви на съда касационното обжалване на решението следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС/ по следните посочени от касаторите въпроси:

1. Задължен ли е въззивният съд в решението си да изложи ясни и разбираеми мотиви по всички искания, твърдения и възражения на страните, по събраните по делото доказателства и установените от тези доказателства факти ?

2. Кои обстоятелства следва да бъдат взети предвид от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер (чл.52 ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на телесни повреди ?

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение,