Определение № 370 от 09.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2373/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Сдружение „Спортен клуб по кану-каяк Дунав Русе“, [населено място] - кандидат за член в Сдружение „Българска федерация по кану-каяк“, срещу решение № 297 от 29.05.2025г. по в.т.д.№ 98/2025г. на Апелативен съд София. С него е обезсилено решението по т.д. № 857/2023г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по предявените искове с правно основание чл. 25, ал. 4 вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ от Сдружение „Спортен клуб по кану-каяк Дунав Русе“ и от Сдружение „Клуб по водни и гребни спортове - Бонония“, [населено място], за отмяна на решение по т. 7 от протокола от общо събрание на Сдружение „Българска федерация по кану-каяк“, проведено на 29.03.2023 г., с което е потвърден мълчалив отказ на УС на федерацията да приеме Сдружение „Спортен клуб по кану-каяк Дунав Русе“ за член на федерацията. В касационната жалба се поддържат касационните основания за отмяна на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Твърдението е, че незаконосъобразната преценка на въззивната инстанция за недопустимост на предявените искове произтича от ингориране на обстоятелството, че „Българска федерация по кану-каяк“ е не просто сдружение с нестопанска цел съгласно ЗЮЛНЦ, но е и лицензирана спортна федерация с публично административни функции съгласно ЗФВС. Наведени са доводи, че легитимацията на „Спортен клуб по кану-каяк Дунав Русе“ произтича от разпоредбата на чл.11, изр.3 от Устава на федерацията, който предвижда, че отказът на УС на федерацията за приемане на нови членове може да се обжалва пред Общото събрание, а ако последното потвърди отказа, решението му може да се обжалва по съдебен ред, съгласно чл.25, ал.5 и 6 ЗЮЛНЦ. Страната счита, че след като уставът на ответната федерация предвиждат възможност кандидатите да обжалват пред съда отказа за приемането им за член, то спорът следва да бъде разрешен по указания в устава ред. Посочва се, че „Спортен клуб по кану-каяк Дунав Русе“ има правен интерес да оспори пред съда решението на Общото събрание, тъй като то нарушава неговите права и законни интереси. Възразява се, че предвид специфичния начин, по който са регулирани обществените отношения в областта на спорта, на ответното сдружение като на частноправен субект, в качеството му на лицензирана спортна федерация, са възложени публични функции за администриране и контрол на част от тези отношения. Поради това, решенията на неговите органи и в частност решенията на неговото Общо събрание, които са взети в изпълнение на тези публични функции, се отразяват пряко върху регулираните обществени отношения и следователно засягат обществения интерес. Тъй като приемането и изключването на спортни клубове от спортните федерации е в изпълнение на възложените им публични функции в областта на спорта и поради това засяга обществените интереси, то всеки техен член разполага с правен интерес за оспорване на такива решения, когато противоречат на закона или устава, дори когато не се отнасят за него, а накърняват правата на друг спортен клуб, какъвто е и настоящият случай. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпроса: Процесуално легитимиран ли е кандидат за член на сдружение с нестопанска цел, което сдружение представлява лицензирана спортна федерация по смисъла на ЗФВС, да иска отмяна на решение на Общото събрание на сдружението, с което е отказано членство във федерацията, при положение, че уставът предвижда такава възможност? като се твърди, че този въпрос е разрешен от въззивната инстанция в противоречие с решението по т.д.№ 1001/2012г. на Първо т.о. на ВКС. Независимо, че „Спортен клуб по кану каяк Русе“ не е член на ответното сдружение, касаторът счита, че уставът на федерацията има „договорна сила“ между членовете и тези, които кандидатстват при неговите условия, и ако уставът създава субективно право на кандидата да обжалва отказа, то това право не е изключено от закона и следователно е допустимо. Иска се допускане на обжалването и поради очевидна неправилност на обжалвания акт със съображенията, че са игнорирани разпоредбите на устава на Федерацията и на специалния закон ЗФВС, който препраща към Устава на федерацията по отношение на приемане на нови членове. Посочва се, че действително, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ, споровете относно законосъобразността и съответствието с устава на решенията на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел, могат да бъдат повдигани от неговите членове и органи, или от прокурора, но се акцентира, че в конкретния случай ответникът, освен че е сдружение с нестопанска цел, чийто статут е регулиран с разпоредбите на ЗЮЛНЦ, представлява също така и лицензирана спортна федерация по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗФВС, на която в това й качество са възложени редица публични функции във връзка с регулирането и администрирането на обществените отношения в областта на спорта, физическата активност и физическото възпитание. Наведени са и съображения, че въззивният съд се е позовал на несъществуваща правна норма - чл.25,ал.4 и ал.6 от „ЗЗД“, а разпоредбата на чл.25 от този закон не съдържа ал.4 и ал.6. Касаторът поддържа, че с мотивиране на решението с несъществуващи правни норми и неприложим към спора материален закон, въззивният съд е постановил своето решение при явно нарушение на закона, което прави акта му необоснован и постановен в нарушение на правата на ищеца. Дори да се приеме, че съдът е имал предвид чл.25,ал.4 и ал.6 ЗЮЛНЦ, според касатора това не променя и не санира допуснатото нарушение на материалния закон, още повече, че не са обсъдени приложими текстове от ЗФВС. В писмен отговор ответникът „Българска федерация по кану каяк“ оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Позовава се на константната практика на ВКС, че членуването в юридическо лице е абсолютна процесуална предпоставка, която обуславя наличието на правен интерес за съдебна защита срещу решенията на ОС на сдружение с нестопанска цел, в който смисъл са решаващите правни съображения на въззивната инстанция. Становище по подадената касационна жалба от „Клуб по водни и гребни спортове - Бонония“, [населено място] не е постъпило. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: В исковата молба първият ищец „Спортен клуб по кану каяк Дунав Русе“ е обосновал правния си интерес от исковата защита с твърдението, че съгласно чл. 17, ал.2 ЗФВС, за да може да развива пълноценно състезателите и спорта кану-каяк и да осъществява всички дейности по чл.17, ал.1 от ЗФВС, сдружението следва да членува в лицензирана спортна федерация по съответния вид спорт и да е вписан в публичния регистър по чл. 9, ал. 1, т.1 от ЗФВС, воден от Министъра на младежта и спорта, а такава лицензирана спортна федерация по кану каяк е ответникът - „Българска федерация по кану каяк“. Изложил е безспорните по делото факти, че след мълчалив отказ на УС да уважи молбата за членство и обжалването му пред общото събрание на Федерацията, на заседание от 29.03.2023г. по т.7 от протокола върховният орган не уважил молбата на ищеца за приемането му за член на федерацията, респ. отхвърлил жалбата му срещу мълчаливия отказ на Управителния съвет. Като се е позовал на разпоредбите на чл.11 от Устава на федерацията (Управителният съвет на Федерацията взема решения за приемане на нови членове с обикновено мнозинство на първото си редовно заседание, но не по- късно от едномесечен срок от постъпване на молбата. При отказ решението може да се обжалва пред ОС. Ако Общото събрание потвърди отказа на УС, решението му може да се обжалва по съдебен ред съгласно чл.25,ал.5,6 ЗЮЛНЦ), и е изложил съображения за незаконосъобразност с разпоредбите на ЗФВС, ЗЮЛНЦ и несъответствие с Устава, „Спортен клуб по кану каяк Дунав Русе“ е поискал да бъде отменено по съдебен ред решението по т.7 от дневния ред на общото събрание на „Българска федерация по кану каяк“, взето на 29.03.3023г. Същото искане е поддържано и от втория ищец Сдружение „Клуб по водни и гребни спортове - Бонония“, [населено място], който е член на Федерацията по кану каяк. Първоинстанционният съд е приел, че първият ищец - дунавското сдружение по кану каяк, има правен интерес да обжалва решението на ОС на Федерацията за отказ да бъде приет за неин член като е основал съображенията си на чл.15 ЗФВС, (спортен клуб може да бъде член на лицензирана спортна федерация, ако отговоря на изискванията, посочени в чл.14 и изброените в разпоредбата на чл.15,ал.1) на разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 ЗФВС (спортен лиценз се издава само на една федерация по един или сходни видове спорт) и при тълкуването им е извел, че с оглед специфичната дейност, за която е предоставен спортният лиценз на федерацията и с цел да се гарантира правото на сдружаване за упражняване на дейността на спортен клуб в пълен обем, при подадено заявление за членство от спортен клуб, ако същият отговаря на изискванията на чл.14 и чл.15 ЗФВС, федерацията е длъжна да го приеме за член. Посочено е, че отмяната на незаконосъобразния отказ с решение на съда няма да има за последица приемане на ищеца за член на федерацията. Счетено е, че в тази хипотеза ще се установи фактът на закононарушението и указанията на съда по тълкуване на закона ще са задължителни за общото събрание при повторно разглеждане от него на същия въпрос; че установеният факт на нарушение би имал значение и с оглед упражняване на бъдещи права за понесени вреди от първия ищец, в случай, че при последващо разглеждане на въпроса, компетентният орган не съобрази констатациите си с приетото от съда. Становището за допустимост на иска е основано и на съображението, че спорът не може да бъде разрешен преюдициално в друго производство; че поведението на Федерацията би поставило въпроса за системно нарушаване на закона като основание за отнемане на спортния лиценз, който й е предоставен да осъществява в обществена полза. По отношение на преценката за допустимостта на иска, първоинстанционният съд се е позовал на решение № 174 от 02.12.2013г. по т.д.1001/2012г. на ВКС, І т.о. След анализ на фактите, относими към съществото на спора, е обоснована незаконосъобразността на решението на ОС и е постановена отмяната му на основание чл.25,ал.4 ЗЮЛНЦ по исковете, предявени от двамата ищци. Сезирана с жалба на ответника, въззивната инстанция е приела, че ищецът „Спортен клуб по кану-каяк Дунав Русе“ не е процесуално легитимиран да предяви иск за отмяна на решение на общо събрание на „Българска федерация по кану каяк“. Мотивирано е, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване, а първоначалното отсъствие на правен интерес или отпадането му в хода на процеса, води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по повод на него съдебно производство. Очертано е, че разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗЮЛНЦ е императивна материалноправна норма, която изрично урежда лицата, имащи право да оспорват решенията на органите на сдружението пред общото събрание – заинтересовани членове на сдружението или на негов орган. Мотивирано е, че с разпоредби от устав на сдружение, които уреждат правото и реда за обжалване на отказ за приемане на нов член на сдружението, не може да бъде разширен кръгът на легитимираните лица да упражнят това право, а същевременно „Спортен клуб по кану-каяк Дунав, Русе не попада сред легитимираните лица, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗЮЛНЦ. Очертано е, че в зависимост от правната сфера, която може да бъде засегната от решенията, законодателят е признал право за предявяване на конститутивния иск по чл. 25, ал. 6 вр. с ал. 4 „ЗЗД“ само на членовете на сдружението, на неговите органи и на прокурора - когато решението засяга обществен интерес. Акцентирано е, че нормата е императивна, изчерпателно урежда лицата, разполагащи с право да обжалват решения на общо събрание на сдружение с нестопанска цел. При тези изводи съставът се е позовал на споделяна от него практика на ВКС (решение № 207 от 13.12.2010г. по т.д.129/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 172 от 09.12.2011г. по т.д.1047/2010г. на ВКС, І т.о. и други). Не са възприети съображенията, изложени в мотивите на решение № 174 от 02.12.2013г. по т.д.1001/2012г. на ВКС, І т.о., на които първоинстанционният съд се е позовал. По отношение на иска, предявен от Сдружение „Клуб по водни и гребни спортове - Бонония“, [населено място], въззивната инстанция е приела, че и този иск е недопустим, тъй като този ищец, независимо, че е член на Федерацията, няма правен интерес да предяви иск за отмяна на процесното решение на общото събрание за отказ за приемане на трето лице за член, тъй като никой не може да защитава чужди права пред съд. Мотивирано е, че неприемането на нов член не рефлектира върху правната сфера на останалите членове на сдружението и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за тях правни последици. С тези мотиви е обезсилено първоинстанционното решение в неговата цялост и производството по делото по предявените от двамата ищци искове е прекратено. С оглед заявеното в касационната жалба, предмет на касационното производство е въззивното решение в частта за обезсилване на въззивното решение и прекратяване на производството по делото единствено по иска, предявен от Сдружение „Спортен клуб по кану-каяк Дунав Русе“. В частта за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по иска на втория ищец, въззивното решение е влязло в сила. Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос, т.е в хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК, произтича от следното: 1/ Съгласно константната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана както в цитираните от въззивната инстанция актове, така и в решенията по т.д.№ 563/2016г. на Второ т.о., по т.д.№ 129/2010г. на Второ т.о., правен интерес за отмяна на решение на ОС на сдружение съществува само за лице, което към момента на вземането му е било негов член и именно това обосновава конкретния му правен интерес от предявения конститутивен иск - че позитивното решение ще се отрази на неговата правна сфера. Поради това касаторът неоснователно акцентира на своя правен интерес от отмяна на решението на ОС на Федерацията. Такъв правен, юридически интерес не може да съществува извън и независимо от членственото правоотношение, съществуващо, или налично към датата на оспорване на решението на общото събрание. В решение № 81 от 25.04.2017г. по т.д.№ 563/2016г. на Второ т.о. на ВКС изрично се посочва, че лицето, което не е приемано или е престанало да бъде член на сдружението преди гласуване на решението, няма правен интерес да предявява пред съда иск за установяване на неговата нищожност, дори да са налице основанията за наличието на такъв порок. Даденото разрешение се основава на разбирането, че ако лицето не е член на сдружението към релевантните моменти, не може да претендира, че решението засяга неговата правна сфера, т.е., че има признат от закона правен интерес. Същият подход е възприет и в решение № 307 от 13.12.2010г. по т.д.№ 129/2010г. на Второ т.о. на ВКС, в което е подчертано, че процесуалната легитимация на ищеца следва от принадлежността на потестативното право, което възниква само при наличие на членствено правоотношение. В решение № 60052 от 13.07.2021г. по т.д.№ 262/2020г. на Второ т.о. на ВКС е дадено разяснение по въпроса за момента на възникване на членственото правоотношение и необходимостта да бъдат изпълнени всички елементи от фактическия състав, предвиден в Устава, а ако той изисква сложен фактически състав, членството възниква при изпълнение на всички тези условия. В обобщение, практиката на касационната инстанция, споделяна от настоящия състав, еднозначно следва логиката, че качеството член е предпоставка за наличието на активната легитимация - абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правата по чл.25,ал.6 вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ. Несъмнено е, че този иск се квалифицира като иск „за защита на членствени права“, тъй като неговата основна цел и предмет са пряко свързани със съдържанието на правата и задълженията, които произтичат от вече съществуващото или придобито качество „член“ в конкретно сдружение. Кандидатът за член е трето лице, няма членствено правоотношение, което да защити, поради което ЗЮЛНЦ не му признава правото на иск за отмяна на решението за отказ. Преди да бъде приет за член кандидатът няма членствени права, поради което няма как да черпи права от устава на юридическото лице, в чийто членски състав иска да бъде приет. В този аспект няма как да бъде споделено становището на касатора, че „уставът на Федерацията има договорна сила между членовете и тези, които кандидатстват при неговите условия, и ако уставът създава субективно право на кандидата да обжалва отказа, то това право не е изключено от закона и следователно е допустимо“. Решението, на което касаторът се позовава - № 174 от 02.12.2013г. по т.д.№ 1001/2012г на ІІ т.о., в опит да докаже наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК, не дава разрешение в сочения смисъл. С него не е уважен иск за отмяна на основание чл.25,ал.6 ЗЮЛНЦ на решение на ОС на сдружение за отказ за приемане на нов член, а е обезсилено въззивното решение, с което е бил отхвърлен иск за възстановяване на членствени права в сдружение, предходно прекратени с изключване, и производството по делото е прекратено като недопустимо. В цитираното решение на ВКС е счетено, че в конкретния случай в Устава е предвидена обжалваемост на отказа за приемане за член, когато същият е постановен от Управителния съвет, пред Общото събрание, „чиито решения, съгласно общия принцип на чл.25,ал.4 ЗЮЛНЦ, подлежат без изключение на контрол за законосъобразност и уставосъобразност и въпреки безспорно невъзникващото с молбата за възстановяване членство, „ не може да се отрече, че за желаещия да членува и подал заявление за това правен субект, при отказ, възниква потестативно право на жалба срещу решението на Управителния съвет, респ. би възникнало право на иск в случай на потвърждаване от Общото събрание на отказа на УС именно предвид изричното разпореждане на Устава и закона“. Настоящият състав възприема маркирания горецитиран абзац за изолирано становище, неподкрепено в друг акт, съставляващ „практика“ по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК на касационната инстанция при наличието на обсъденото последователно и непротиворечиво тълкуване в обратен смисъл, с което въззивното решение изцяло е съобразено. 2/ Значим аргумент за отричащ основателността на тезата за възможност за иницииране и осъществяване на съдебен контрол от лице, което не е член на сдружение с идеална цел, по отношение на актовете на последното, дори този акт да е отказ за приемане на нов член, е принципът на сдружаване, прокламиран в чл. 12,ал.1 и чл.44 от Конституцията и чл. 21,ал.1 ЗЮЛНЦ. Както е посочено в решението на КС № 10 от 06.10.1994г. по конституционно дело № 4/1994г., правото на сдружаване съчетава либералната идея за свободата на индивида с колективистичната идея за обединяване на усилията на повече хора за постигане на определени цели и самото упражняване на правото на сдружаване е израз и изява на свободна воля и свободен избор. Сдружаването по смисъла на чл. 21 ЗЮЛНЦ е доброволно и този общ закон не съдържа разпоредба, по силата на която сдружението може да бъде заставено, въпреки изразеното несъгласие на мнозинството на членуващите в него, изпълващи състава на Общото му събрание, да приеме за нов член всеки желаещ, включително и чрез обжалване пред съда на отказ за възникване на членство. По разбиране на настоящия състав, принципът на доброволност на сдружаването следва да е симетричен и за двете страни - за лицето, което иска да упражни своето право и за сдружението, на което също следва да бъде призната възможността да има суверенното право да прецени с кого да се сдружава, съответно отказът за прием не следва да се счита за засягане на придобито право. Възможността на преценка на сдружението за целесъобразност (например отказ да бъде приет за член субект, формално отговарящ на изискванията на устройствения акт, но неползващ се с добра репутация), не може да бъде отречена, съответно не би могла да бъде контролирана от съда. По тези съображения настоящият състав не възприема становището на първоинстанционния съд, застъпвано и от касатора, че ако кандидат за членство отговаря на определените от закона и устава изисквания, сдружението е длъжно да го приеме за член. Такъв извод влиза в противоречие с принципа за доброволност при сдружаването, тъй като всеки член на ОС, гласувайки по въпрос за приемане на кандидат за член, упражнява своето право на сдружаване като изразява своята свободна воля и свободен избор. Следва да се посочи и констатацията, че съображенията, с които първоинстанционният съд е извел правния интерес на ищеца от съдебна защита, са хипотетични негови виждания, на които русенското сдружение по кану каяк не се е позовавало (че с отмяната на отказа за прием в сдружението, ще се установи фактът на закононарушението и указанията на съда по тълкуване на закона ще са задължителни за общото събрание при повторно разглеждане от него на същия въпрос; че установеният факт на нарушение би имал значение и с оглед упражняване на бъдещи права за понесени вреди от първия ищец, в случай, че при последващо разглеждане на въпроса, компетентният орган не съобрази констатациите си с приетото от съда; че поведението на Федерацията би поставило въпроса за системно нарушаване на закона като основание за отнемане на спортния лиценз, който й е предоставен да осъществява в обществена полза). 3/ В противовес на принципа на доброволност при сдружаването в юридическо лице с нестопанска цел чл. 21,ал.1 ЗЮЛНЦ, законодателят чрез разпоредбата на чл. 24 от Закона за сдруженията за напояване е въвел обратен принцип – сдружението за напояване (доброволна организация на физически и юридически лица, които чрез взаимопомощ и сътрудничество в обществен интерес извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на определена територия по смисъла на чл.2,ал.1 от цитирания закон) е длъжно да приеме за свои членове всички собственици и ползватели на земеделски земи на територията му. За разлика от общия режим по ЗЮЛНЦ, налице е специален закон, който именно с оглед принципа на задължителност за приемане за член на всеки собственик и ползвател на земеделска земя на територията му, изрично урежда различна процедура за приемане на нов член (нов член на сдружението за напояване се приема по писмено искане на лицето до управителния съвет и представени документи и скици; решението на УС подлежи на утвърждаване от ОС; отказът на УС за приемане на нов член може да се обжалва пред ОС; а решението но ОС, с което то е отказало утвърждаване на новоприетия член, респективно не е уважило жалбата срещу отказа на УС за членство, подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред районния съд). Видно е, че има предвиден особен ред за защита на кандидата за член, но в конкретен вид сдружение, по силата на специален изричен закон, какъвто не е регламентиран в общите правила на Раздел І от ЗЮЛНЦ. Изрично признатото право на иск пред съд за отмяна на решението на сдружение за напояване за отказ за приемане за член на сдружението, не може да се прилага по аналогия, тъй като е изключение, предвидено в специален закон, приложим спрямо изрично очертан кръг правни субекти, чиято дейност регламентира. Предвидената в Закона за сдруженията за напояване възможност за обжалване на отказа на общото събрание пред съда е ограничена за кандидата за член само до атакуване на отказа за приемане, а не на други решения на ОС. Същевременно активната легитимация за иницииране на съдебен контрол и актовете на органа на юридическото лице, по отношение на които той може да бъде упражнен (търговско дружество, кооперация-търговец, юридически лица с нестопанска цел, политически партии и др.), се регламентира с императивни правни норми и не може да възникне по силата на устройствен акт - от устава на сдружение. Аналогична на осигурената от чл. 25, ал. 4 вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ, е защитата за оспорване законосъобразността и съответствието с устройствения им акт на решенията на върховния орган на търговските дружества, правно и организационно обособени като ООД и АД, по чл.74 ТЗ. Съгласно т.6 от ТР №1 от 06.12.2002г. по тълк. дело 1/2002г. на ОСГК на ВКС, потестативното право да иска отмяна на решението на ОС, е предоставено на членовете на търговското дружество, а както се посочи, когато законодателят иска да предостави възможност за обжалване на акт на орган на лице, което не е член на съответния правен субект, той урежда това право изрично. Извод в обратен смисъл не произтича и от разпоредбите на ЗФВС, който в обхвата на предмета на настоящия спор регулира учредяването на спортните клубове, вписването им в публичния регистър, воден от министъра на младежта и спорта, вписването на лицензираните спортни федерации в същия регистър, издаването, отнемането прекратяването на спортен лиценз на спортна федерация. Не следва друг извод и от обстоятелството, че съгласно чл.19,ал.1 спортен лиценз се издава само на една спортна федерация, нито от посочените в чл.27 функции и дейности, осъществявани от лицензираната спортна федерация. Разпоредбите на ЗВФС не съдържат правила относно обжалваемостта на решенията на органите на спортните федерации, поради което приложимите са тези, регламентирани в ЗЮЛНЦ. Касаторът акцентира на възложени публични функции и защита на публичен интерес от спортните федерации, но в областта на сдружаването (сдружения с нестопанска цел, кооперации, читалища, партии и др.) защитата на публичния интерес е възложена на прокурора. Право на предявяване на иск за отмяна на решенията на спортна организация е признато и на министъра на младежта и спорта – чл.64е ЗФВС. Не може да обуслови допускането на касационното обжалване и въведеното от касатора основание „очевидна неправилност“. Както се посочи искът по чл.25,ал.4 във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ е иск за защита на „членствени права“, такива, които са възникнали към момента на предявяването му, или такива, които са отнети с решение за изключване на член на сдружението и са предмет на защита с този иск, а въззивната инстанция подробно е мотивирала, че в конкретния случай не е налице нито една от двете хипотези. Отсъства основание за преценка въззивното решение да има визирания най- тежък порок на неправилност поради игнориране на разпоредбите на ЗФВС, които както се посочи, не съдържат правила, от които би могло да се изведе легитимация за обжалване по съдебен ред на решението на ОС на спортната федерация. Основателно е възражението в отговора на касационната жалба, че действително съгласно чл.18, ал.1 ЗФВС лицензираната спортна федерация изпълнява и публични функции, но това не променя качеството й на юридическо лице с нестопанска цел, обжалването на актовете на органите на което остава в рамките на императивната разпоредба на чл.25,ал.4 вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ, и няма специален закон, който да предвижда друго. Допусната във въззивното решение при изписването на абревиатурата на приложимия закон техническа грешка по никакъв начин не е в състояние да обуслови извод дори за неправилност по чл.281,т.3 ГПК. Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите с отговора на касационната жалба разноски, които са доказани в договорения размер – 2 000лв., като присъждането им следва да бъде в евро – 1 022.58 евро. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.