Определение № 997 от 17.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4672/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. против решение №186/22.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 46/2018 г. от състав на Окръжен съд – Хасково. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по отношение на упражняването на родителските права по отношение на детето на страните по делото, след прекратяването на брака им, както и по отношение на режима на лични отношения с бащата, доколкото е предоставил упражняването на родителските права на майката. Съдът е приел, че и двамата родители притежават родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето, като е обсъдил събраните в тази насока доказателства. Приел е, че с оглед интереса на детето, неговата възраст и пол, същото следва да продължи да живее при майката, в дома на нейните родители в [населено място], а не при бащата, като в тази насока съдът не е обсъдил доказателствата, установяващи и сочещи, че майката, както и бащата живеят и работят в [населено място]. В тази насока съдът е обсъдил събраните доказателства, касаещи социалната среда на детето, последиците от евентуалната промяна, битовите условия, като с оглед интереса на детето е прието, че към настоящия момент не са налице основания, за промяна в начина на живот и средата, в която е отглеждано и възпитавано детето на страните. В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се правен въпрос, свързан със задължението на съда да изиска социален доклад по местоживеенето на майката, с оглед направеното искане за предоставянето упражняването на родителските права. Въпросът е относим към спора, доколкото по делото е приет социален доклад, изготвен не от службата по местоживеенето на майката, а от тази в [населено място], където действително живее детето, но при своята баба. С решение №447/08.12.2015 г., по гр.д.№ 3067/2015 г. на ВКС, ІV гр.отд. е прието, че в съдебната практика по приложението на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето се приема, че вземането на становище на Дирекция „Социално подпомагане” в административни и съдебни процедури е гаранция за защита на публичния интерес при осъществяване на държавната политика за закрила на децата; че съгласно уредената в закона процедура, дирекция "Социално подпомагане" следва да изпрати представител, който да изрази становище по делото, а при невъзможност да предостави доклад. Предвид обстоятелството, че условията за живеене и отглеждане на детето при всеки един от родителите са от съществено значение в производства по спор за родителски права, съдът следва да положи усилия те да бъдат установени по делото, особено в случаите, когато поради процесуално бездействие на родителите или на единия от тях, по делото не са събрани гласни и писмени доказателства в тази насока. В тези случаи, предвид задължението си служебно да следи за закрилата на интересите на детето, съдът следва да даде указания и да търси съдействието на социалните работници от съответната дирекция „Социално подпомагане”, включително чрез възлагане изготвяне на социален доклад. Когато условията за живеене и отглеждане на детето при единия от двамата родители останат неизяснени, но въпреки това съдът постанови с решението си същият този родител да упражнява родителските права, решение би било необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Противоречието при процедирането по този правен въпрос налага допускането на касационното обжалване на въззивното решение, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 76,13 лева. Водим от горното, съставът на ВКС