Определение № 3426 от 03.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1145/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 2306/21.02.2024 г., озаглавена „Възражение“ на Е. О. М. срещу определение № 302/12.02.2024 г. по в.ч.гр.д. № 861/2023 г. по описа на Плевенския окръжен съд, с което е върната подадената от жалбоподателя частна касационна жалба с вх. № 1224/ 29.01.2024 г. срещу определение № 129/19.01.2024 г. по делото поради неотстраняване на нередовностите в указания от съда срок. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес от обжалване срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване пред ВКС и е редовна. От приложеното въззивно дело настоящият съдебен състав установи следното: С определение № 129/19.01.2024 г., по в.ч.гр.д. № 861/2023 г. на Плевенския окръжен съд (ПлОС), е потвърдено определение на РС Левски за прекратяване на делото на основание чл.299, ал.2 ГПК. Срещу това определение Е. О. М., е подал частна жалба с вх. № 1224/29.01.2024 г.. С разпореждане № 68/30.01.2024 г. докладчикът по в.ч.гр.д. № 861/2023 г. на ПлОС е оставил без движение частната касационна жалба с вх. № 1224/29.01.2024 г. на Е. О. М., понастоящем в Затвора [населено място], с указания в едноседмичен срок от съобщението жалбоподателят да внесе по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер на 15 лева, жалбата да се приподпише от адвокат, както и частният жалбоподател да представи точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, пълномощното на адвоката и преписи от жалбата за другата страна. С разпореждането е указано на жалбоподателя, че при неизпълнение в срок на дадените указания, жалбата му ще бъде върната. С обжалваното в настоящото производство определение № 302/12.02.2024 г. по делото въззивният съд е установил, че препис от разпореждане № 68/30.01.2024 г. е връчен на Е. О. М. на 01.02.2024 г.. Срокът за отстраняване на нередовности е изтекъл на 08.02.2024 г. Въззивният съд е установил, че частният жалбоподател Е. О. М. е поискал да бъде освободен от държавна такса и предпоставките за това са налице, но в определения му срок частният жалбоподател не е отстранил останалите нередовности, поради което и на основание чл.286, ал.1,т.2 ГПК жалбата следва да бъде върната поради непредставяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. По основателността на частната жалба: Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и че в съдържанието на върнатата частна касационна жалба се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав намира този довод на частния жалбоподател за неоснователен. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК са различни от доводите за неправилност на обжалваното определение. Нито в съдържанието на върнатата частна касационна жалба с вх. № 1224/29.01.2024 г., нито в това на подадената от Е. О. М. уточнителна молба с вх. № 1635/06.02.2024 г., озаглавена „Изявление“, не се съдържа изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.1, т.3 ГПК – не са изведени правни въпроси, които да са обусловили изводите на въззивния съд, за които да се обосновава някое от допълнителните основания, предвидени в чл.280, ал.1, т.т. 1-3 ГПК, нито има позоваване и обосноваване на някоя от хипотезите, визирани в чл. 280, ал. 2 ГПК. Доколкото настоящият съдебен състав извършва проверка на законосъобразността на обжалваното определение и извън доводите на частния жалбоподател, следва да отбележи още, че определението е постановено при спазване на процесуалните правила. В рамките на правомощията си като администриращ съд да следи за редовността на частната касационна жалба, съдът законосъобразно е установил, че тя не отговаря на изискванията на чл.274, ал.3 и чл.284 ГПК и е дал точни и ясни указания на частния жалбоподател за отстраняване на нередовностите. До изтичане на определения в закона срок и до постановяване на обжалваното определение частният жалбоподател не е отстранил нередовностите. Предвид това въззивният съд законосъобразно е упражнил правомощието си да върне частната касационна жалба. С оглед на изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното съдът