Определение № 5007 от 05.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3960/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. К. П., чрез пълномощник адв. П. Н., срещу определение № 453 от 23.07.2024г. постановено по ч.гр.д. № 339/2024г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2058 от 23.05.2024г. по гр.д. № 709/2023г. на Варненски окръжен съд. С него е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 309 от 25.03.2024г., в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до 1000лв. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Изводът на съда за нередуциране на адвокатското възнаграждение е базиран на неправилна преценка на фактическата и правна сложност на делото, както и претендираният размер за адвокатско възнаграждение не отговаря на обема на оказаната правна защита. Твърди се, че адвокатският хонорар се явява прекомерен, като не кореспондира с действителната правна и фактическа сложност. Сочи, че присъденият към момента адвокатски хонорар е значително по-висок от необходимия, дори и в минимален размер съгласно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За допускане на касационно обжалване се визира основанието по чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. Посочен е и въпросът: „по какъв критерий следва да се определи фактическата и правна сложност на делото и обемът и броят от процесуални действия ли следва да е определящ за преценката на съда“. Очевидната неправилност е обоснована с неправилната преценка на съда относно обема, броя на направените доказателствени искания от страната, доколкото това може да доведе до запълване на процеса с многобройни, излишни доказателствени искания от страните по делото, с цел обосноваване на по-висок адвокатски хонорар. Изтъква се и несъобразяване сложността на действията, които извършва страната предвид възложената й доказателствена тежест с доклада по делото. Жалбоподателят се позовава на противоречие с актуалната практика на СЕС, обективирана в Решение на съда на ЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, с които е прието, че чл. 101 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Ответникът по частната жалба З. Н. П. в писмения си отговор, изготвен от адв. К. К., счита че касационно обжалване не следва да се допуска. Излага и съображения за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по гр.д. № 709/2023г. на Варненски окръжен съд е по искове за нищожност на саморъчно завещание по чл.42, б.“б“, вр. с чл.25, ал.1 ЗН поради това, че завещанието не е написано и подписано от завещателя; евентуални искове за унищожаване на същото завещание по чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН поради това, че завещателят не е бил способен да завещава, поради грешка - чл.43, ал.1, б.“б“, пр.1 ЗН и поради насилие - чл.43, ал.1, б.“б“, пр.2 ЗН, предявени от М. К. П. против З. Н. П.. С решението си от 25.03.2024г. Варненският окръжен съд е отхвърлил исковете. Поставил е в тежест на ищеца М. К. П. разноски по делото в размер на 3370лв., от които 3000лв. адвокатско възнаграждение, заплатено от ответницата по исковете. За да мотивира присъждането на това възнаграждение съдът е посочил, че цената на исковете е 25 358лв., минималното адвокатско възнаграждение е около 2680лв. и заплатеното възнаграждение в размер 3000лв. не е прекомерно. По реда на чл.248 ГПК М. К. П. е поискал изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до 1000лв. С определение № 2058 от 23.05.2024г. Варненски окръжен съд е оставил без уважение молбата. Приел е, че са предявени много искове, по които предметът на защита е различен и макар не всички аргументи да са споделени, то защитата е била сполучливо предприета. Това определение е обжалвано от М. К. П. пред Варненски апелативен съд, който с определение № 453 от 23.07.2024г. го е потвърдил. Приел е, че по делото са предявени множество съединени при условията на евентуалност искове, което обуславя различна защитата на ответницата по всеки от тях. Посочил е, че намаляването на заплатения от страната адвокатски хонорар за осъществена надлежна защита в процеса е изключение, което следва да бъде прилагано в зависимост от фактическата и правна сложност на спора. Констатирал е, че в случая процесуалните действия на адвоката в хода на процеса са извършени в четири съдебни заседания, в които са изслушани и приети заключения на експертизи: две съдебно-почеркови, комплексна съдебно-психиатрична и медицинска експертиза и показанията на осем свидетели. Предвид тази фактическа и правна сложност заплатеното адвокатско възнаграждение не следва да бъде намалявано. При преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че такива липсват. Поставеният от жалбоподателя въпрос се свежда до съдържанието на критерия фактическа и правна сложност на делото, заложен в чл. 78, ал.5 ГПК, като релевантен за намаляване на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение. Съгласно дадените разяснения в т.3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС когато съдът е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се установи несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В случая въззивният съд е процедирал именно по горепосочения начин: отчитайки фактите, по които е налице спор между страните по предявените няколко евентуално съединени искове; правните изводи, които те предполагат; различната защита и обема на събрания доказателствен материал - изслушване на две съдебно-почеркови, комплексна съдебно-психиатрична и медицинска експертиза и показанията на осем свидетели и четири проведени съдебни заседания. Въз основа на всичко това е приел, че спорът се отличава с една определена фактическа и правна сложност, която не обуславя присъждане на адвокатско възнаграждение в първоинстанцинното производство в размер по-нисък от минимално определения в Наредба № 1/2004 г., който е 2680лв. Вярно е, че размерът на адвокатските възнаграждения, определен съгласно Наредбата, приета от Висшия адвокатски съвет, не е обвързващ за съда. В този смисъл е Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Според него член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на което е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи; както и че национална уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, а от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. Създадената след постановяване на решението на СЕС съдебна практика приема, че посочените в Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда. При упражняване на правомощието си по чл.78, ал.5 ГПК съдът е длъжен да намали отговорността за разноски, едва след и ако установи, че уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не съответства на пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност, а несъответствието е съществено, т.е., че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Обжалваното определение, в което съдът въз основа на конкретните за спора обстоятелства, рефлектиращи върху фактическата и правна сложност, е счел, че трудът на адвоката не е надценен, е напълно съобразено с тази практика. Обжалваният акт не е очевидно неправилен. Развитите от съда съображения са в съответствие с правилата на логиката; не се съзира от прочита на акта нарушение на общи правни принципи или прилагане на закона в неговия противоположен смисъл. На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.