Определение № 187 от 26.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3326/2016 г.
ВКСII гражданско отделение26.09.2016 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 228 от 07.06.2016 г., постановено по ч.гр.д.№ 2075/2016 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение. ОСЪЖДА Р. А. Ч. и Г. П. Ч. да заплатят на З. В. Д. и Р. М. Г. общо сумата от 250 (двеста и петдесет) лева - заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 6427 от 21.06.2016 г. на Р. А. Ч. и Г. П. Ч. против определение № 228 от 07.06.2016 г., постановено по ч.гр.д.№ 2075/2016 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Р. А. Ч. и Г. П. Ч. с вх.№ 3663 от 05.04.2016 г., постъпила срещу определение № 32 от 19.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 73/2016 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение. С последния съдебен акт не е допуснато касационно обжалване на определение № 1138 от 23.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 427/2015 г. на Окръжен съд – Смолян. Частните жалбоподатели молят обжалваното определение да бъде отменено, с оглед на което да бъде разгледана частната касационна жалба против определение определение № 1138 от 23.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 427/2015 г. на Окръжен съд – Смолян. Излагат твърдения, че определението на ВКС, с което се извършва селекция на делата за разглеждане на трета инстанция е противоконституционно и противоречи на основните начала на правото, както и на основните човешки права и свободи, регламентирани в ЕКПЧ. В отговор на частната жалба З. В. Д. и Р. М. Г., чрез процесуалния им представител адвокат А. Х., възразяват срещу основателността й и претендират присъждането на разноски за настоящото производство. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, предходният състав на ВКС е приел, че определението, с което съставът на ІV г.о. се е произнесъл по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, като на основание чл. 288 ГПК не е допуснал касационно обжалване на въззивното определение, не попада в нито една от посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК категории актове, а именно:
тези, с които се прегражда по – нататъшното развитие на делото и
тези, за които законът изрично е посочил, че подлежат на самостоятелен интанционен контрол. Обжалваното определението е правилно. С новия ГПК от 2007 г. касационното обжалване от задължителна трета инстанция се превърна в способ за селективен контрол от ВКС върху актовете на въззивните съдилища. Подадената от страната касационна жалба не обвързва касационната инстанция с проверка на нейната основателност. ВКС има правомощието да провери дали са налице изчерпателно посочените в закона условия за това – чл. 280, ал. 1 ГПК, като допускането на жалбата до разглеждане по същество е резултат от положителен извод, че са налице специалните основания, съставляващи критерии за достъп до касационно обжалване. Проверката по реда на чл. 288 ГПК е израз на незадължителния характер на касационното производство в рамките на триинстанционната система за решаване на делата. Касационното производство е само възможна фаза от развитието на процеса. Нейното провеждане зависи не от дискрецията на ВКС, а от строго регламентирани основания, които са критерии за достъп до касационно разглеждане. Ако тези критерии не са налице, ВКС не може да даде касационна защита и съответно - въззивният акт влиза в сила. По отношение на определението, с което не се допуска касационно обжалване не е предвидено упражняването на контрол при условията на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, нито пък същото прекратява производството по делото, поради което правилно съставът на ВКС, ІІІ г.о. е преценил като недопустима частната жалба на Р. А. Ч. и Г. П. Ч. с вх.№ 3663 от 05.04.2016 г. С оглед неоснователността на разгледаната в рамките на настоящото производство частна жалба с вх.№ 6427 от 21.06.2016 г., подателите й следва да заплатят на З. В. Д. и Р. М. Г. общо сумата от 250 лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.