Определение № 223 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 13/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 36475 от 30.11.2012 год. на П. Г. П., С. Г. П., И. Й. М., Г. Й. И., Д. И. Д. и Т. И. Д. срещу въззивното решение № 1836 от 22.10.2012 год. по в.гр.дело № 1634/2012 год. на Варненския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1583 от 11.04.2012 год. по гр.дело № 8929/2011 год. на Варненския районен съд, 34-ти състав и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение е бил уважен предявения от касаторите отрицателен установителен иск, че ответницата Е. Ю. Г.-Г. не е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ 254 кв.м. от ПИ № 10135.2515.2023 по ПНИ на СО”А. мак”, кв.В., [населено място], при площ на целия имот 450 кв.м. Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните процесуалноправни въпроси, по които според жалбоподателите, въззивното решение противоречи на практиката на ВКС или е налице противоречиво разрешаван въпрос от съдилищата, а именно: а/ налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от лица, на които е признато правото на собственост върху имота в хипотеза, при която постановяването на окончателен административен акт по така започнатата реституционна процедура е обвързано от разрешаването на спора дали правото на собственост не е било придобито и не принадлежи на други лица, с който иск се цели прекъсване на придобивната давност по отношение на тези лица, с позоваване на решение № 40/11.02.2011 год. по г р.дело № 1385/2009 год. ІІ г.о., определение № 244/12.03.2010 год. по гр.дело № 1385/2009 год., ІІ г.о., определение № 704/31.07.2009 год. по гр.дело № 651/2009 год., ІІ г.о., определение № 466/30.12.2008 год. по гр.дело № 1657/2008 год., V г.о., решение № 1195/11.08.2009 год. по гр.дело № 507/2009 год. на Варненския окръжен съд, решение № 1302/20.10.2009 год. по гр.дело № 906/2009 год. на В., решение № 1343/28.10.2009 год. по гр.дело № 838/2009 год. на В., решение № 206/25.02.2009 год. по гр.дело № 1921/2008 год. на В.; б/ допустимо ли е предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ срещу лице, което не черпи правата си на собственост по силата на земеделска реституция, а на основание правна сделка, с позоваване на определение № 159/04.03.2009 год. по гр.дело № 63/2009 год. на КОС; в/ следва ли ищецът да избере срещу кого да предяви иска, с позоваване на определение № 1235/04.11.2009 год. по гр.дело № 1039/2009 год. на ВКС, І г.о.; г/ при евентуалното уважаване на отрицателния установителен иск срещу ответника, който се легитимира като собственик с нотариален акт, възможно ли е довършване на реституционната процедура от лицата, на които е признато правото на собственост върху имота, без да е решен спора за собственост с неговите праводатели, с позоваване на решение № 462 от 19.10.2010 год. по гр.дело № 844/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. и определение № 114/14.01.2008 год. по ч.гр.дело № 2563/2007 год. на В.; д/ допустимо ли е предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ между двама бивши собственици в случай, че двамата са заявили за възстановяване различни имоти, с позоваване на решение № 1136/13.11.2008 год. по гр.дело № 4880/2007 год. на ВКС, ІІ г.о. и определение № 466/09.05.2010 год. по гр.дело № 331/2010 год. на ВКС, ІІ г.о.; е/ възможно ли е да се довърши реституционна процедура, при която да се измени ПНИ и да се издаде заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на решение на съда, което няма сила на пресъдено нещо по отношение на лице, вписано като собственик на имота и представлява заинтересована страна-носител на вещно право върху имота, с позоваване на решение № 12719/28.10.2009 год. по адм.дело № 5669/2009 год. на ВАС, решение № 270/08.02.2012 год. по адм.дело № 2707/2011 год. на ВАС, решение № 689/31.03.2010 год. по адм.дело № 622/2008 год. на ВАС и ж/ следва ли реституционната процедура за ищеца да е завършена, за да е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответника, който е във владение на процесния имот и се легитимира като негов собственик с нотариален акт, с позоваване на решение № 76 от 04.04.2011 год. по гр.дело № 758/2010 год. на ВКС, ІІ г.о. Ответницата по касация Е. Ю. Г. е на становище, че жалбата е неоснователна. Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: По делото е безспорно, че ищците/сега касатори/ са законни наследници на Г. Т. М., починал на 26.11.1962 год., който с нотариален акт № 26, т.ІІІ, рег.№ 1748, нот.дело № 442/1941 год. е бил признат за собственик на лозе от един декар, при граници: Х. Г., С. Т. и наследници на И. И.А.. Съгласно разписните листи към КП от 1956 год., Г. Т.М. е бил записан като собственик на имоти № 162 и № 164. С решение № 1372 от 27.06.2006 год. на ОСЗГ-В. е признато правото на възстановяване на собствеността в полза на наследниците на Г. Т.М. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на лозе с площ от 1.500 дка в землището на [населено място], м.”Б. чешма”, като е посочено, че възстановяването на собствеността върху имотите, попадащи под разпоредбите на чл.10, ал.6 и 7 ЗСПЗЗ ще се извърши по реда на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ във връзка с чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ след представяне на скица и удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ. С решение № 1494 от 18.05.2007 год. на ОСЗГ-В. е изменено частично решение № 1372/27.06.2006 год. на основание чл.14, ал.6 ЗСПЗЗ, като е посочено, че лозето от 1.500 дка в м.”Б. чешма” попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и представлява имоти с №№ 162 и 164 по КП”Крайбрежието” от 1956 год., като собствеността ще се възстанови по реда на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила ПНИ по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ. С писмен договор от 06.06.1946 год. Я. Т. Г. е продал на А. Т. М. собственото си лозе в м.”Б.” от 0.5 дка, при съседи: Т. С., В. С., Г. Т. и път. Купувачът е вписан в разписните листи към плана от 1956 год. като собственик на имот № 161. С решение № 421 от 01.07.1997 год. на ПК-В. е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Н. М. в съществуващи стари реални граници върху лозе от 0.451 дка, находящо се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на В., м.”Б. чешма”, представляващо имот № 161 и 162 по КП от 1956 год. при граници: имот № 159, път и имот № 160. По КП”А. мак” възстановената част от имота представлява имот пл.№ 2023, при граници: имоти №№ 170 и 171 и от две страни-път. Решението е постановено по заявление на А. С. Я., като наследник на А. Н.М. /№ 40871 от 27.05.1992 год./. С договор за дарение, предмет на нотариален акт № 73, т.ІІ, рег.№ 7397, нот.дело № 174/2002 год. А. С.Я. е дарил на дъщеря си П. А. Г. имота, описан в констативния нотариален акт № 147 по нот.дело № 18378/1997 год., а от своя страна последната го е дарила на дъщеря си Е. Ю. Г. с нотариален акт № 94, т.1, рег.№ 1816, нот.дело № 89/2007 год. При тези данни, въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск, с който се претендира, че ответницата не е собственик на реална част с площ от 254 кв.м. от ПИ 10135.2515.2023 по ПНИ на СО”А. мак”, при площ на целия имот 450 кв.м., е недопустим. Прието е, че след като и двете страни извеждат правото си на собственост върху процесния имот от реституция по реда на ЗСПЗЗ, необходимо е да се реши чрез специалния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ въпроса за титулярството на правото на собственост върху имота преди обобществяването на земята, в т.ч. и относно идентичността между имотите, след което да се проведе исково производство. Според въззивния съд, дори и позитивен резултат за ищците по настоящото дело не ще заличи наличието на реституционното решение № 421/01.07.1997 год. на ПК-В., нито вписванията в съответните регистри към ПНИ, нито тези в регистрите към кадастралната карта, нито ще бъдат извършени такива вписвания в полза на ищците. Направено е разграничение между настоящата хипотеза и хипотезата на решаване спор за собственост към настоящия момент между собственик, чиито имот е реституиран по ЗСПЗЗ и ползвател, легитимиращ се с права по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, където се изследва въпроса за правото на собственост само към настоящия момент /а при започнала, но незавършена земеделска реституция – именно с оглед нейното завършване/. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: Преди всичко, следва да се има предвид проведеното от въззивния съд разграничение между настоящата хипотеза, при която и двете страни извеждат правото си на собственост върху процесния имот от реституция по реда на ЗСПЗЗ, и хипотезата, при която съществува спор между собственик, на когото по реда на ЗСПЗЗ е признато правото на възстановяване на собствеността в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и лица, които се легитимират като собственици на основание трансформиране на прекратеното право на ползване - § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В първия случай, съгласно раздел втори от съобразителната част на тълкувателно решение № 1/1997 год. на ОСГК на ВС, интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е налице при висящо административно производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ или възможност да бъде образувано такова. Претенцията по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустима, когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване правото на собственост върху земеделската земя с решение по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ по отношение на всички подали заявление лица или ако административното производство не може да започне поради изтичане на сроковете по чл.11, ал.1 и 2 ЗСПЗЗ. В случая се спори за принадлежността на правото на собственост върху процесната земеделска земя към момента на кооперирането, като възстановяването на собствеността е било поискано както от наследниците на Г. Т. М. /заявление № 40809 от 14.04.1992 год./, така и от наследниците на А. Н. М. /заявление № 40871 от 27.05.1992 год./. Налице е незавършена процедура за ищците/сега касатори/ - липса на заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и завършена процедура спрямо праводателя на ответницата – решение № 421 от 01.07.1997 год. на ПК-В., постановено при действието на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ/ДВ, бр.98 от 1997 год./. Съдебната практика приема безпротиворечиво, че е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, когато правото на ищеца на възстановяване на собствеността върху земята му се оспорва от трети лица, които претендират, че към момента на обобществяването му имотът е бил тяхна или на наследодателя им собственост и като такъв подлежи на възстановяване в тяхна полза. Изходът на спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ определя кръга от лица, на които ОСЗ следва да възстанови собствеността върху имота. Съобразно практиката на ВКС /срвн. решение № 288 от 26.05.2010 год. по гр.дело № 1145/2009 год. на ІІ г.о./, когато възстановяването на собствеността върху земеделски имот се извършва в стари реални граници, възстановените имоти следва да съответстват по площ, категория, граници и местоположение на внесените в ТКЗС. Спор за материално право е налице не само в случаите, когато различни лица претендират, че са били собственици на определен имот към момента на обобществяването му, но и когато се претендира възстановяване на собствеността на различни имоти в стари реални граници, но се спори за точното им местонахождение. В последния случай искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е единствения способ да се установи имотът на коя от страните е имал местоположение, съответстващо на процесния имот. Предявяването му е допустимо и при необжалван план на възстановените имоти, тъй като поправка на явна фактическа грешка в същия може да се извърши само след разрешаване на спора за материално право, което изрично е предвидено в чл.26, ал.14 ППЗСПЗЗ. Когато обаче спорът е между лице, на което е признато правото на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, но процедурата още не е приключила, и лица, на които е било предоставено право на ползване, недопустимо е да бъдат разглеждани възраженията на ответниците, касаещи материалната законосъобразност на решението /напр. бил ли е наследодателят на ищците собственик на имота, който им е възстановен и идентичен ли е процесния имот с имота, внесен в ТКЗС и заявен за възстановяване/. В тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 год. по тълк.дело № 9/2012 год. на ОСГК на ВКС е прието още и че третото лице-добросъвестен приобретател може да се защити по предявен срещу него иск от лице с признато право на възстановяване на собствеността, но при още неприключила окончателно процедура по ЗСПЗЗ, като следва да докаже наличието на собственото си право по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Що се касае до възможността за противопоставяне на възражение за придобивна давност за същата хипотеза, налице е практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК /срвн., напр., решение № 584 от 25.09.2009 год. по гр.дело № 2949/2008 год. І г.о., решене № 112 от 05.03.2011 год. по гр.дело № 981/2009 год. на ІІ г.о., решение № 373 от 21.05.2010 год. по гр.дело № 396/2009 год. І г.о. и решение № 547 от 12.01.2011 год. по гр.дело № 660/2010 год. ІІ г.о./, според която се изхожда от заложения в чл.5, ал.2 ЗВСОНИ принцип, че не тече давност срещу този, който не може да се защити чрез иск, поради което докато не индивидуализиран възстановения имот, лицата, които го владеят, не могат да се ползват от придобивната давност спрямо бившите собственици. С оглед на изложеното, липсва противоречие на разрешението на процесуалноправния въпрос, дадено с обжалваното въззивно решение, с посочените от касаторите във връзка с първия въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебни актове на ВКС или на въззивни съдилища по смисъла на чл.280, ал.1, т.т.1 или 2 ГПК, тъй като в същите се разглеждат хипотези на отрицателен установителен иск за собственост, предявен от лица, на които правото на възстановяване на собствеността е признато с решение на ОСЗ, срещу лица, които се позовават на придобиване на право на собственост по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсва твърдяното противоречие и с определение № 159 от 04.03.2009 год. по гр.дело № 63/2009 год. на Кърджалийския окръжен съд, в което е прието, че когато искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е предявен срещу двама ответници, първият от които черпи правата си от земеделска реституция, а впоследствие е прехвърлил имота на втория ответник с правна сделка, искът срещу последния е недопустим. В обжалваното въззивно решение обаче е указано, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ следва да се предяви към адресатите на реституционното решение № 421 от 01.07.1997 год. на ПК-В., респективно към техните наследници, едва след което ищците ще могат да претендират от административния орган завършване на реституционната процедура в тяхна полза, а след това пък ще разполагат с възможността за защита чрез иск за собственост на правата им спрямо настоящия приобретател на имота-ответницата. Не е относимо към разрешението, дадено от въззивния съд и приложеното към третия от въпросите от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 462/19.10.2010 год. по гр.дело № 844/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. С него е даден положителен отговор на въпроса относно възможността да се разреши спор за принадлежността на правото на собственост по общия исков ред, вкл. и чрез отричане правата на ответниците в хипотезата на признато право на възстановяване в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и твърдения за проведено производство по § 4а, респ. § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ при наличието на специалните способи по § 4к, ал.6 и § 4и, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочено е, че спорът за това, на кое от двете претендиращи лица следва да бъде нанесен имотът в ПНИ не може да бъде разрешен в административното производство по § 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Прието е, че ако по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е било признато право на собственост, но е извършено вписване в регистъра на собствеността по ПНИ на лицето, позоваващо се на проведено производство по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, вписването не е без правно основание от гледна точка на административното производство и след като са спазени административните правила по изработване и одобряване на ПНИ спорът за собственост следва да бъде разрешен по общия исков ред, след което може да се иска промяна на ПНИ по реда на § 4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Както беше посочено, и това решение на ВКС е постановено по повод на спор между лице, в полза на което е признато право на възстановяване на собствеността с решение на ОСЗ и лице, което се позовава на придобиване на право на собственост по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същото се отнася и за решение № 76 от 04.04.2011 год. по гр.дело № 758/2010 год. на ВКС, ІІ г.о. Не е налице противоречие и с решение № 1136 от 13.11.2008 год. по гр.дело № 4880/2007 год. на ВКС, ІІ г.о., както и с определение № 466 от 09.05.2010 год. по гр.дело № 331/2010 год. на ВКС, ІІ г.о./второто е по чл.288 ГПК/, според които всеки от заинтересуваните собственици, които взаимно си оспорват правата, трябва самостоятелно да подаде заявление за възстановяване на собствеността, за да е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Представените във връзка с шестия въпрос от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК три решения на Върховния административен съд не могат да бъдат преценявани в контекста на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. Обхватът на съдебните актове, които се включват при въвеждане на понятието за противоречива практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, както и на съдебните актове, съставляващи задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не съдържа постановените от административните съдилища актове, нито съдебните актове на районни или окръжни съдилища, постановени по спорове относно законосъобразността на обжалвани административни актове. Преодоляването на противоречията в съдебната практика по административни дела е от компетентност на Върховния административен съд /срвн., чл.258 и чл.259 АПК/. В случаите, когато приложението на гражданскоправна норма има преюдициално значение за разрешаване на административно дело, формираната практика обхваща и тези въпроси, като при наличие на противоречива практика по въпроси, обуславящи крайния изход на делото, редът на уеднаквяването й е по чл.124, ал.2 ЗСВ – чрез приемане на съвместно тълкувателно решение от общото събрание на съдиите от съответните колегии на ВКС и ВАС /срвн., т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС/. В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.