Определение № 2857 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2941/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 4176/29.03.2023 г., подадена от „Булинвестстрой Груп“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя В. М., чрез пълномощника адвокат М. А., срещу въззивно решение № 45/26.01.2023 г. по в. гр. д. № 62/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. За дейността на въззивната инстанция и задължението и при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора и да субсумира установените от него факти под приложимата материалноправна норма на чл. 79, ал. 2 ЗС; 2. Задължителни ли са указанията на ВКС в отменителното му решение за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане; 3. За начина, по който следва да бъде извършен такъв анализ при наличие на противоречие в показанията, да се посочи защо се дава вяра на показанията на едни свидетели, а на други не, т. е. за съобразяването на принципните изисквания за дейността на съда по извършване на преценка на гласните доказателства; 4. Следва ли купувачът на публична продан на недвижими имоти, който е въведен във владение от ЧСИ, за удостоверяването на който е съставен протокол за въвод във владение, да демонстрира упражняваното владение по отношение на другите съсобственици (в случая ищците) чрез заграждане на имотите, за да им покаже явно владение за себе сиq като и дали такава демонстрация е елемент от фактическия състав на поддържания придобивен способ – чл. 79, ал. 2 ЗС. Ответниците по касация не вземат становище по чл. 287, ал. 1 ГПК по касационната жалба. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С решение № 60093/07.01.2022 г. по гр. д. № 3491/2020 г. на ВКС, I г. о. е отменено решение № 1580/04.05.2020 г. по гр. д. № 891/2019 г. на Окръжен съд - Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Дадените указания са при постановяване на решението, съдът да извърши преценка, с оглед всички релевантни факти и обстоятелства въз основа на всички събрани по делото доказателства, на основателността на релевираното възражение за изтекла придобивна давност в полза на „Булинвестстрой“ ЕООД. С обжалваното решение е потвърдено решение № 196/01.08.2019 г., по гр. д. № 1460/2017 г. на Районен съд – Петрич в частта, с която е признато за установено по отношение на „Булинвестстрой груп” ЕООД, [населено място], че на основание наследствено правоприемство от Г. М. Л., ищците Д. Б. З., Е. А. Т., И. А. Н., Н. Г. С., М. Г. К., В. Г. С., С. С. З., Б. З. /починал, заместен в процеса от Р. Л. З., Д. Б. З.,С. Б. З. 0 В./, Й. Т. З., И. И. З., Д. Г. З., И. А. И., И. А. И., К. Г. Р., М. Р. /починала, заместена в процеса от Н. Г. Р.Д. Г. Р. и А. Г. Р./, Н. Г. Р., Д. Г. Р., А. Г. Р., Т. Д. Р., И. Д. Р., Й. Г. Ш., В. К. Р., Е. С. Т., С. Г. Р., Г. Л. /починал,заместен в процеса от Д. Г. Л. В. Г. К./, А. Т. /почанала, заместена в процеса от К. С. Т., Н. К. В. и А. К. Т./, Л. А. Г., П. Н. Л., А. Й. Л., Н. Й. Щ., И. Й. О., А. С. /починал, заместен от Е. Е. С., И. А. С. и Г. А. С./, М. И. Г., Г. С. /починал, заместен от П. Г. С. и Р. Г. К./, И. С. К., В. С. Н., С. С. А., Д. Липушлиев /починал, заместен от Р. Д. Л., К. Д. С. и Б. Д. Л./, Д. С. А., Р. С. А., О. С. А. и Г. С. А. са собственици общо на 7/8 ид. части /при посочени в диспозитива на решението ид. части за всеки от тях/ от следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 767 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 678 кв.м. Въззивният съд е приел, че ищците са предявили установителен иск за собственост за притежаваните от тях 7/8 ид. ч. от процесните поземлени имоти срещу Х. Л. и „Булинвестстрой груп“ ЕООД, на което дружество имотите са възложени след проведени публични продани от ЧСИ. Ответното дружество черпи правата си от това на другия ответник – Х. Л., който като сънаследник с ищците, не е бил собственик на спорните 7/8 от двата имота. Видно от постановления за възлагане от 07.11.2011 г., влезли в сила на 15.11.2011 г., процесните имоти са възложени на „Фабер груп“ ООД /сега „Булинвестстрой груп“ ЕООД/. Купувачът е въведен във владение на процесните имоти от съдебния изпълнител на 09.12.2011 г. По отношение на релевираното възражение от ответното дружество за изтекла придобивна давност в резултат на добросъвестно владение, съдът е приел, че „Булинвестстрой“ ЕООД е сключило множество писмени договори за наем на процесните имоти. Съгласно свидетелските показания на наемателите, имотите са били ползвани за паркинг на автомобили и селскостопанска техника. Свидетелят П. сочи, че имал ключ от обектите, които били оградени с телена ограда, на която имало дървена врата. От друга страна свидетелят Д. Г. не разполагал с ключ, а се свързвал със свидетеля П., за да му бъде осигурен достъп до имота за паркиране на притежавания от него трактор. Свидетелят К. също е ползвал имота около 1-2 години, но не е потвърдил, че имотът се е заключвал. Свидетелят Т. също е удостоверил наличието на ограда около процесните имоти. Въззивният съд е посочил, че от така събраните свидетелски показания не се установява по несъмнен и категоричен начин имотът да е бил заключван. Като е подложил на оценка показанията на бившия управител на ответното дружество, съдът е приел, че същите не съответстват на установените с останалите свидетелски показания факти. Така К. свидетелства, че имотът е заграден и се заключвал със синджир и катинар още около 2011-2013 г., докато свидетелят П., съсед на имота, сочи, че парцелът е заграден от година и половина от Х. Л..От показанията на свидетелите Т. и Г. също не се установява поставянето на ограждението около процесните имоти да е станало от дружеството ответник. При тези фактически данни съдът е счел, че не е доказано твърдението за изтекла кратка придобивна давност в полза на „Булинвестстрой груп“ ЕООД, доколкото не са установени елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 2 ЗС, а именно фактът на владение върху възложените му от публичната продан имоти, след осъществения въвод на 09.12.2011 г., в продължение на 5 години. Съдът е посочил, че осъществяваната фактическа власт – паркиране върху имотите на земеделска техника с разрешение на дружеството, не е достатъчен израз за намерението му за владение, защото така обективираните действия не сочат по несъмнен и категоричен начин на осъществявано владение от дружеството чрез ползвателите, доколкото мястото не е било заградено и достъпът до него е бил свободен. Съдът е извел мотив, че достъпът е бил възможен и за ищците, на които имотът е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, съответно само по себе си паркирането не е достатъчен израз на установеното владение, защото нищо не се е променило по начин, който да им даде достатъчен повод да предприемат действия в защита на правото си на собственост. Владението на процесните имоти от ответното дружество не е било явно за собствениците на имота. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че в разглеждания случай следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за задължението на въззивната инстанция да изпълни указанията на касационния съд при новото разглеждане на правния спор, съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. второ ГПК, и проверка за съответствието на обжалваното решение с установената практика на ВКС, обективирана в решение № 165/22.01.2019 г. по гр. д. № 4177/2017 г., I г.о. и решение № 128 от 29.04.2011 г. по гр. д. № 1356/2009 г., IV г.о. Според нея въззивната инстанция е длъжна да съобрази дадените ѝ указания в отменителното решение на ВКС при прилагането и тълкуването на закона. Поставеният въпрос е относим към мотивите на въззивния съд, след дадените от касационната инстанция указания за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, след обсъждане и въз основа на всички събрани по делото доказателства, за владението от ответното дружество върху възложените му от публичната продан имоти. Останалите въпроси в изложението не могат самостоятелно да предпоставят допускане на касационно обжалване на решението в сочените хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те ще бъдат разгледани от касационната инстанция в решението по чл. 290 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 78 лева /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.