Определение № 3223 от 20.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2183/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. И. Щ., чрез процесуалния й представител, срещу определение № 2002 от 22.04.2025 г. по описа на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение, постановено по гр. д. № 98/2025 г., с което на основание чл. 280, ал.3, т. 1, предл. 1 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. И. Щ. и Б. Д. Щ. срещу решение № 332/10.10.2024 г. по гр. д. № 358/24г. по описа на Софийски окръжен съд и е прекратено касационното производство. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител релевира възражения за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Сочи, че предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с който ищецът желае да развали договора, с който е прехвърлил на ответника собствения си недвижим имот, попада в приложното поле на изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Поддържа твърдение, че е неправилно становището на състава на ВКС, че става въпрос за облигационен иск. В подкрепа на твърдението излага, че, тъй като правната последица от решението е промяна на титуляря на правото на собственост върху недвижимия имот, то се налага извода, че делото касае вещно право. По същество прави искане да бъде отменен обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е облигационен, поради което цената му се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК, доколкото договорът, чието разваляне се иска, има за предмет право на собственост върху прехвърления с него недвижим имот. Посочил е, че данъчната оценка на прехвърления имот е 3951, 30 лева (лист 32 от делото на РС Ихтиман), а цената на предявения иск, който е за разваляне на 1/2 идеална част от договора, е 1975, 65 лева, т.е. под 5000 лева. Поради което е направил извод, че въззивното решение е необжалваемо на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1-во ГПК. От данните по делото настоящият съдебен състав приема за установено, че предходният състав на ВКС е бил сезиран с касационна жалба от Е. И. Щ. и Б. Д. Щ. срещу въззивно решение № 332/10.10.2024 г. по гр. д. № 358/24г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за 1/2 идеална част на договор от 31.07.1997г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по нотариален акт № 19, том III, дело № 910/97г. на нотариус при РС Ихтиман. Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. по граждански дела, и до 20 000 лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В настоящия случай предявеният иск е с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, който иск по правната си природа е облигационен, а не вещен, поради което цената на иска се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК, доколкото договорът, чието разваляне се иска, има за предмет право на собственост върху прехвърления с него недвижим имот. Според трайната практика на ВКС искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е облигационен и негов предмет е единствено субективното материално потестативно право на ищеца - прехвърлител, да развали договора, поради неизпълнение. Този иск няма за предмет правото на собственост върху недвижимия имот. Поради което предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключение от правилото за цена на иска като предпоставка за допустимост на касационното обжалване, е неприложимо. В тази връзка доводът на жалбоподателя е несъстоятелен. С оглед изложеното, като постановено по облигационен иск за разваляне на договора, въззивното решение не попада в изключенията по чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК. Поради приетото частната жалба се явява неоснователна. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение