Определение № 79 от 08.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3512/2021 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. В. и адв. П. Ц., като пълномощници на „Алианц Банк България“ АД, гр. София, срещу въззивно решение № 480 от 12.05.2021 г., постановено по гр. д. № 2598/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът в касационното производство „Адвокатско дружество Ташева и съдружници“, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което касаторът е осъден да заплати на „Адвокатско дружество Ташева и съдружници“, на основание чл. 49 вр.чл. 45 ЗЗД сумата от 62 913,38 лева по предявен частичен иск от общо заявена претенция в размер на 147 566,36 лева – обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължения по чл. 507 и чл. 508 ГПК като трето задължено лице по запорно съобщение изх. №19050/04.10.2013 г. на ЧСИ М., с рег. № 786, по изп. дело № 20137860401867, както следва - 11 913,38 лв. частична претенция от заплатена на 09.10.2013 г. сума от 30 428,24 лева по сметка на ЧСИ Г. Д. по изп. д. № 20117810401188 и по сметка на ЧСИ И. Х. по изп. д. № 20098320400631 в размер на 21 485,14 лева; 30 000 лева частична претенция от заплатени на 31.01.2014 г. по сметка на НАП –Бургас суми в общ размер на 64 522,64 лева и 21 000 лева частична претенция от неправомерно задържани от банката по сметката на „М-ТЕХ“ ЕООД суми в размер на 31 130,34 лева, ведно със законната лихва от 05.10.2018 г. до окончателното заплащане на сумата. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси, по отношение на които се твърди наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се сочи, че същите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. „процесуално легитимирано ли е третото задължено лице по чл. 508 ГПК в случай насочване към него на иск за вреди от неизпълнение на задълженията му, да оспорва всеки от елементите на фактическия състав на деликта, в това число и наличието на вредата, като оспорва съществуването на вземането на кредитора, останало неудовлетворено поради действията на третото лице“; 2. „при предявен срещу третото лице иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 508 ГПК налице ли е правен интерес за третото задължено лице да оспорва валидността на правни сделки, от които ищецът извежда материалната си легитимация като кредитор, претърпял вреди, и поредността на вземането си спрямо вземанията на други кредитори на същия длъжник, и длъжен ли е съдът да разгледа такива възражения“; 3. „допустими ли са при предявен срещу третото лице по смисъла на чл. 508 ГПК иск за вреди от нарушение на задълженията му по чл. 508, ал. 3 ГПК възражения от ответника за нищожност, в това число и поради симулация, на правни сделки, от които ищецът черпи права при доказване на претърпените от него вреди, вкл. и по-преден ред на вземанията си поради наличие на привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, и задължен ли е съдът да допусне и разгледа всички своевременни доказателствени искания на ответника в тази насока, респ. да разгледа възраженията и оспорванията на договори и искания за прогласяване нищожност на договори, с оглед задължението на ищеца да докаже претърпяната от него вреда по основание и размер“; 4. „следва ли по иска с правно основание чл. 508, ал. 3 ГПК във вр. с чл.49 и чл. 45 ЗЗД ищецът да докаже, че вследствие действията на третото лице действително е претърпял твърдените от него вреди в размера на вземането му, в това число да докаже дали е налице обективна невъзможност да събере твърдяното си вземане от длъжника, вкл. и чрез други изпълнителни способи, за да е налице основателна претенция за причинени вреди срещу третото лице; кога се счита, че кредиторът е претърпял вреди вследствие нарушение на задължението на третото лице по чл. 508, ал. 3 ГПК“; 5. „при наличие на няколко наложени запора върху вземания по банкова сметка, банката като трето задължено лице в хипотезата на чл. 508, ал. 3 ГПК, следва ли да превежда постъпилите средства по сметката на ЧСИ по реда на залозите или следва да ги преведе по наложен от привилегирован кредитор запор, дори и този запор да е последен по ред; налице ли е законосъобразно правопогасяващо плащане от страна на трето задължено лице по предходни изпълнителни запори, наложени преди получаването на запор, по който вземането е обезпечено с привилегия на първи по ред особен залог“; 6. „валидно ли е спрямо взискателите на длъжника по смисъла на чл. 452, ал. 1 ГПК учредяването на особен залог върху вземане, върху което преди учредяването на залога са вписани изпълнителни или обезпечителни запори, и плащане на третото лице по предходни изпълнителни запори уврежда ли кредитора с такъв особен залог, учреден след вписването на запорите. По въпроси първи, втори, трети и пети се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроси четвърти и шести се сочи противоречие с решение № 169/27.02.2018 г. по т. д. № 879/2016 г. на второ т. о., решение № 147/19.06.2012 г. по гр. д. № 582/2011 г. на четвърто г. о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Ищецът е изложил твърдения, че е заложен кредитор на „М-тех“ ЕООД на основание договор за особен залог от 22.07.2013 г., вписан в ЦРОЗ. Обезпеченото вземане е в размер на 196 000 лв. Като обезпечение служи вземане на залогодателя в размер на 150 000 лв. срещу ответната банка за суми по посочена банкова сметка. Длъжникът не е изпълнил в срок задължението си към него, поради което е пристъпил към изпълнение по учредените особени залози. Въз основа на удостоверение от ЦРОЗ е образувано изпълнително дело № 20137860401867 при ЧСИ М.. Със запорно съобщение от 07.10.2013 г. той е уведомил ответника за образуването на изпълнението и е наложил запор върху вземанията на длъжника по горната сметка. Въз основа на чл. 508, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е наредил на банката в случай че не оспорва задължението си да преведе запорираната сума. Банката не е изпълнила задължението си, поради което съдебният изпълнител е изпратил допълнително съобщение, получено от нея на 22.10.2013 г. В отговор същата го е уведомила, че върху вземанията на „М-тех“ ЕООД има наложени запори на 01.08.2011 г. от ЧСИ Д. М., на 19.09.2012 г. от ЧСИ И. Х. и наложен на 26.04.2013 г. запор от НАП Бургас. В съобщението не е посочен запор, наложен от ЧСИ Г. Д.. На 09.10.2013г. с два банкови превода ответникът е превел сума от сметката на „М- тех“ ЕООД в размер на 30 428, 24 лв. по сметката на ЧСИ Д. и сумата от 21 485, 14 лв. по сметка на ЧСИ Х.. На 31.01.2014 г. по сметка на НАП- Бургас е преведена сумата от 62 522, 64 лв. Въпреки допълнителните покани от съдебния изпълнител остатъкът от средства по сметката в размер на 31 130, 34 лв. не е преведен към ЧСИ М. М. и до момента. В исковата молба са изложени също така твърдения, че служители на ответната банка с противоправното си поведение са му нанесли имуществена вреда- претърпяна загуба, тъй като не са изпълнили задължението по чл. 508, ал. 1 ГПК да уведомят съдебния изпълнител дали банката като трето задължено лице признава вземането на кредитора и дали има претенции, наложени запори от трети лица и какви. Банката не е оспорила вземането, но не е пристъпила към плащането му, каквото задължение й е вменено от закона. Вместо това служители на банката са пристъпили към плащания по други изпълнителни дела с оглед поредността на наложените запори. Ответникът е възразил, че на 01.08.2011 г. във връзка с изп. д. № 990/2011г. на ЧСИ М. с взискател „Франкщал България“ в банката е постъпило запорно съобщение за налагане на обезпечителна мярка запор върху всички сметки на длъжника „М- тех“ ЕООД за сумата от 31 022,23 лв. На 13.09.2011 г. във връзка с изп. д. № 188/2011 г. на ЧСИ Д. с взискател „Кльокнер Металснаб“ АД в банката е постъпило запорно съобщение за налагане на запор върху вземанията на „М- тех“ ЕООД в размер на 26 035, 19 лв. и законна лихва върху главницата. На 19.09.2012 г. във връзка с изп. д. № 631/2009 г. на ЧСИ Х. с взискател „Синтранс“ ЕООД е постъпило запорно съобщение за налагане на запор върху всички вземания на длъжника „М-тех“ ЕООД. Превод не е извършен поради липса на наличност в сметката. На 26.04.2013 г. е постъпило запорно съобщение от 25.04.2013 г. на ТД на НАП-гр. Бургас за налагане на запор на всички налични и постъпващи суми по сметките на „М-тех“ ЕООД за публично вземане от 323 647, 37лв. На 08.10.2013 г. е постъпило ново запорно съобщение от НАП за налагане на запор върху сметки на дружеството за публично вземане в размер на 693 930, 93лв. На 10.05.2013 г. по сметката на „М- тех“ ЕООД е постъпил превод от ТД НАП- Бургас в размер на 122 993, 28 лв. и превод от 24 452, 63 лв. или общо 147 445, 91 лв. На 09.10.2013 г. при нуждата от отбелязване на нов запор банков служител е установил, че при наличие на парични средства не са изпълнени два запора, подлежащи на изпълнение- този, наложен от ЧСИ Д. и другият, наложен от ЧСИ Х.. На същата дата са осъществени плащания по тези две изпълнителни дела, а именно на първия 30 428, 24 лв., а на втория 21 485, 14 лв. Ответникът не е оспорвал, че на 07.10.2013 г. е получил запорно съобщение от ЧСИ М. за запор на всички вземания на длъжника „М-тех“ ЕООД по изп. д. № 1867/2013 г. с взискател Адвокатско дружество „Ташева и партньори“ за вземане в размер на 297 445, 91 лв. С писмо от 09.10.2013 г. банката, в изпълнение на задължението си по чл. 508 ГПК, е уведомила съдебния изпълнител, че запорът е наложен, както и че по банковата сметка има наложени предходни запори. На 22.10.2013 г. е постъпило ново съобщение с искане да бъдат преведени по изпълнителното дело всички подлежащи на плащане суми и да му бъдат изпратени преписи от всички наложени запори. С писмо от 24.10.2013 г. банката го е уведомила за тях. Във връзка с писмо от 26.11.2013 г. на съдебния изпълнител банката е уведомила останалите съдебни и публични изпълнители наложили запори, за наложения запор в полза на ищеца. Направил е възражение, че е извършил всички изискуеми от него действия в качеството му на трето задължено лице. Посочил е, че сключването на договора за особен залог е станало след налагането на описаните запори по банковите сметки на „М-тех“ ЕООД, които са подлежали на изпълнение преди възникване на заложното право. Поддържал е, че чл. 191 ДОПК урежда конкуренцията между взискатели в случаите, когато изпълнението по ДОПК и ГПК е насочено срещу едно и също имущество. Възможността за удовлетворяване на частноправни кредитори става след погасяване на вземанията на НАП. Навел е и довод, че учреденият залог в полза на ищеца е недействителен, тъй като длъжникът – залогодател не е могъл да се разпорежда с вземанията, които е заложил. Договорът за особен залог е сключен при абсолютна симулация. С него се накърнявали и добрите нрави. Установява се, че на 22.07.2013 г. между АД „Ташева и съдружници“ и „М-тех“ ЕООД е сключен договор за особен залог. С него е обезпечено вземане на адвокатското дружество в размер на 196 000 лв. по споразумение за извършени правни услуги от същата дата. Залогът е учреден върху вземане, което залогодателят има срещу НАП в размер на 147 445, 91 лв. и вземане срещу „Алианц Банк България“ АД по посочена сметка в размер на 150 000 лв. Залогът е вписан на 06.08.2013 г. От опис № 703135 е видно, че заложният кредитор е пристъпил към изпълнение и то е насочено срещу заложеното имущество. От удостоверение на ЧСИ Д. М. се установява, че наложеният от нея запор по изп. д. № 990/2011 г. е на основание обезпечителна заповед от 22.07.2011 г. на ОС- гр. Сливен и е за сумата от 31 022, 23 лв. Въззивният съд е приел, че ищецът извежда материалното си право от съществуването на вземане, което поради противоправни действия на служители на ответника, не е удовлетворено в индивидуалното принудително изпълнение, по което той е взискател. Посочил е, че в негова тежест е да докаже както наличието на вземане, което е обезпечено с особен залог и поради това привилегировано, така и елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД и наличието на принудително изпълнение, по което той е взискател за това вземане. По делото не е спорно, че вземането на адвокатското дружество произтича от споразумение от 22.07.2013 г., сключено между него и длъжника „М-тех“ ЕООД, с което той признава задължение от 196 000 лв., представляващо възнаграждение за предоставени правни услуги. Това задължение е обезпечено с договор за особен залог на вземания, които длъжникът има към НАП и ответната банка. Ищецът е изложил твърдения, че е пристъпил към изпълнение поради неплащане от страна на залогодателя- длъжник /чл. 32 ЗОЗ/. Поискал е с молба от 23.08.2013 г. образуването на изпълнителен процес, в който да събере вземането си. Представил е предвидените в чл. 35, ал. 1 ЗОЗ документи- извлечение от регистъра за вписания залог и вписано пристъпване към изпълнение. Направил е заключение, че ищецът е доказал наличието на изискуемо вземане, което има спрямо длъжника „М-тех“ ЕООД, както и че то е валидно обезпечено с договор за особен залог, който го прави привилегировано и подлежащо на удовлетворяване по реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД. Разгледал е възражението за недействителност на договора за особен залог и на споразумението от 22.07.2013 г. за извършени правни услуги. Посочил е, че няма пречка трето лице за една сделка да я оспори като недействителна, ако има правен интерес от това. Той се извежда от възможността за него да възникват последици в правната му сфера. В случая такъв интерес по отношение на банката липсва. Дори и да се приеме, че договорът за особен залог е недействителен, то вземането на кредитора губи привилегията си, но продължава да съществува и подлежи на удовлетворяване. Освен това недействителността ще има правно значение по отношение на взискателя и останалите присъединени кредитори по изпълнителното дело. Като трето задължено лице за банката няма да произтекат каквито и да било правни последици, които биха я освободили от плащане към кредитора. Третото задължено лице не може да се брани срещу иск на взискателя с възражение, че изпълняемото право не съществува. От друга страна по пътя на възражението банката цели да промени поредността на удовлетворяване на вземанията. Редът, по който ще се изпълнява, се определя от съдебния изпълнител при спазване на императивната разпоредба на чл. 136 ЗЗД. В изпълнение на това свое правомощие съдебният изпълнител изготвя разпределение по реда на чл. 460 от ГПК, което подлежи на обжалване от посочените в чл. 462, ал. 1 ГПК лица /сред тях не е третото задължено лице/. Същото не е страна в индивидуалното принудително изпълнение. То не може само да определя кое вземане е по реда си за удовлетворяване. При изрично посочване от съдебния изпълнител, че вземането, което се събира е привилегировано, третото задължено лице е длъжно да преведе паричната сума, налична по сметката на длъжника, за удовлетворяването му. При наличието на множество запори и привилегировано вземане третото задължено лице не може да извършва преценка кому да преведе парична сума. Неговите задължения са ясно и изчерпателно посочени в чл. 508 ГПК. Нормата е императивна и изисква от него в едноседмичен срок от получаване на запорното съобщение да съобщи на съдебния изпълнител дали признава за основателно вземането, върху което се налага запорът и готово ли е да плати, има ли претенции от други лица върху същото вземане, наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции и превежда ли суми по банкова сметка на длъжника, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата. Ако третото задължено лице не оспорва задължението, то внася дължимата сума по сметката на съдебния изпълнител или предава запорираната вещ. В полученото на 07.10.2013 г. запорно съобщение до банката по изп.д. № 1867/2013г. се съдържат указания както за вземането, което подлежи на удовлетворяване и неговата привилегия, така също и указания на съдебния изпълнител за задълженията му по чл. 508 от ГПК. В уведомителното писмо до него от 09.10.2013 г. банката не е изпълнила произтичащото от горната разпоредба задължение. Тя не е признала вземането, нито го е оспорила или заявила готовност да го плати. Не е изпълнила нареждането и да преведе дължимата сума по сметка на съдебния изпълнител. При това уведомяване банката не е следвало да плаща сумите по изпълнителните дела на ЧСИ Д. и Х.. Наложените от тях запори не могат да се противопоставят на кредитора, чието вземане е обезпечено с особен залог. Чрез извършените плащания от служители на банката е осъществено противоправно поведение, изразяващо се в действия, от които е произтекла имуществена вреда за адвокатското дружество, представляваща претърпяна загуба. Между противоправното поведение и вредата има причинна връзка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага. Банката, чрез служителите си не е действала неправомерно като е извършила превод по сметка на ТД- НАП- гр. Бургас. Съгласно чл. 458 ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания. Те също са привилегировани и се удовлетворяват по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, т.е. преди тези обезпечени със залог или ипотека. Банката правилно е задържала сумата от 31 022, 23 лв. по наложения обезпечителен запор, произтичащ от обезпечителна заповед, издадена на 22.07.2011 г. от ОС- гр. Сливен и наложен със запорно съобщение от 01.08.2011 г. На основание чл. 459 ГПК кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметка на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Според ал. 2 на тази разпоредба, ал. 1 се прилага и за ипотекарния и заложния кредитор /включително и този с особен залог/, както и за кредитора с право на задържане. В този случай на основание чл. 507, ал. 2 и ал. 3 ГПК третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми. С тях не може да се удовлетвори друг кредитор, освен този, чието вземане е обезпечено. След като е изложил тези съображения за липса на противоправни действия от служителите на банката по отношение на посочените по-горе вземания, в обобщение е приел, че исковете са основателни изцяло и е потвърдил първоинстанционното решение. Касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК с цел проверка дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд, че независимо от липсата на неправомерно поведение от служители на банката при извършването на превод по сметката на НАП-Бургас в размер на 64 522,64 лв. и при задържане на сумата 31 022,23 лв. по наложен обезпечителен запор, са налице елементите на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД и по отношение на тези плащания. Налице са и предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения в изложението четвърти въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на конкретното дело. Следва да се извърши преценка на съответствието на тези изводи с възприетото в представената от касатора съдебна практика относно доказване настъпването на имуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,