Определение № 420 от 26.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 392/2012 г.

Производството е по чл. 282, ал.2 ГПК. Дена Н. П., представлявана от адвокат Л. Т. е поискала спиране на изпълнението на решение № 3660 от 17.05.2012 г. на Софийски градски съд, Въззивно гражданско отделение, 2 “г” състав, по което П. е осъдена да предаде на Роза Г. П., Д. С. Г., Й. Г. А., Е. Г. А. и И. Г. М. 91 кв.м. от У. ..., кв...., в.з. “М.”, [населено място]. Към датата на завеждане на иска 19.01.2010 г. е посочена цена на иска в размер на 470, 30 лв. отразена в представеното удостоверение за данъчна оценка на имота, приложено на л. 58 от гр.д. № 2523 от 2010 г. по описа на Софийския районен съд, 51 състав.. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с обжалваем интерес, определен съобразно цената на иска за граждански дела до 5 000 лв. По цитираното гражданско дело е разгледан осъдителен иск по чл.108 от Закона за собствеността чийто обжалваем интерес, определен съобразно цената в съответствие с разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК и е по-нисък от допустимия размер по процесуалния закон. С депозирането на касационната жалба № 73093 на 6.07.2012 г. се създава висящност на делото пред касационната инстанция и разглеждането му следва да се извърши по съществуващия процесуален ред, като се спази и разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Настоящето частно производство е образувано по искането на Дена Н. П., за спиране на изпълнението на въззивното решение. Спиране на решението по този ред е допустимо само ако са налице основанията за касационно обжалване. В случая е налице процесуална пречка по чл.280, ал.2 ГПК и касационната жалба на това основание е недопустима. Следователно искането за спиране на изпълнението на въззивното решение следва да бъде отклонено и касационната жалба следва да се върне като недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,