Определение № 320 от 17.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2448/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационната жалба на адвокат Св.И. като процесуален представител на Р. Н. Я. от [населено място], [община], срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд от 04.VІ.2020г. по в.гр.д. № 455/2019г. Ответникът по касационната жалба „ЕОС Матрикс“ ЕООД София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез юрисконсулт Й. К. е изложил съображения за недопускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение ВТАС е потвърдил решението на ОС Русе от 17.Х.2019г. по гр.д. № 249/2019г., с което е отхвърлен предявеният от Р. Я. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл.439 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумите 29644.72лв. главница, 19300.66лв. лихви и разноски в общ размер 10530.02лв. по изп.д. № 1926/2018г. по описа на ЧСИ с рег. № 832 поради погасяване на вземането по давност. Въззивният съд е взел предвид, че изп.д. № 1926/2018г. е образувано въз основа на молба от 18.ІХ.2018г., след като първоначално образуваното срещу касатора изп.д. № 1655/2011г. по изпълнителен лист, издаден в рамките на заповедното производство по чл.417 ГПК, към което изпълнително дело с резолюция на съдебния изпълнител от 03.Х.2014г. е присъединен и изпълнителния лист от 03.ІХ.2013г., удостоверяващ съдебно установеното с влязло в сила решение вземане за сумата 29644.72лв. главница, е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Тъй като изп.д. № 1655/2011г. е образувано преди постановяването на 26.V.2015г. на ТР № 2/2013Г. на ОСГТК, а по силата на чл.14 ЗНА нормите на ТР имат действие занапред, в случая приложимо е ППВС № 3/1980г., съгласно което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно вземането. С оглед на това съдът е приел, че давността по отношение на съдебно установеното вземане на ответника не е изтекла, поради което предявеният иск е неоснователен. В касационната жалба и в изложението си касаторът сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса относно приложението на ППВС № 3/1980г. и на ТР № 2/2013г. на ОСГТК, разрешаван противоречиво от ВКС, поради което е образувано ТД № 3/2020г. по описа на ОСГТК, и по въпроса „при прекратяване на изпълнително производство по чл.433 ал.1 т.8 ГПК и обезсилване с обратна сила на всички изпълнителни действия отпада ли с обратна сила и прекъсващия им ефект относно погасителната давност на основание чл.116 б.“в“ ЗЗД, по който било налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. ВКС намира, че производството по делото следва да бъде спряно до постановяването на тълкувателно решение по тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК, тъй като по поставения по него въпрос за тълкуване „от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“ въззивният съд се е произнесъл с формирането на решаващ изхода на спора извод. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,