Определение № 518 от 30.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2352/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. И. Ю. чрез неговия процесуален представител адв. Я. Я., срещу въззивно решение № 514 от 13.04.2020 г. по в.гр.д. № 396/2019 г. на Окръжен съд - Варна. С него е потвърдено решение № 279 от 15.10.2018 г. по гр.д. № 997/2013 г. на Районен съд - Провадия, с което е извършена делба на допуснатия да делба недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор .... по плана на [населено място], общ. Дългопол, обл. Варна, с площ на имота 1 650 кв.м,ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор .... със застроена площ 36 кв.м, чрез изнасяне на този имот на публична продан. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че допуснатият до делба имот е следвало да бъде разпределен в негов дял, тъй като представлява прилежаща площ към притежаваните от него сгради, а делът на останалите съсобственици е следвало да бъдат уравнен с пари. На следващо място поддържа, че имотът е поделяем на два реални дяла и при изразено от съделителите съгласие да се групират в две групи и да получат в общ дял реална част от имота, съдът е следвало да извърши делбата, като разпредели дяловете по реда на чл. 353 ГПК. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: 1/ Допустима ли е делба чрез изнасяне на публична продан на земя, върху която са построени сгради, собственост на един от съделителите. 2/ В случай, че до делба е допусната земя, върху която са построени сгради, собственост на един от съделителите, следва ли целият имот да бъде разпределен в дял на този съделител, ако е реално неподеляем. 3/ В случай, че до делба е допуснат имот - земя, върху която са построени сгради, собственост на един от съделителите, и може да бъде обособена част от поземления имот, върху която част попадат сградите, следва ли съдът да постави тази част в дял на съделителя - собственик на сградите, с парично уравнение на дяловете на останалите съделители, а останалата част от делбения имот да бъде разделена между другите съделители или да бъде изнесена на публична продан. 4/Допустимо ли да се извърши делбата чрез разпределение на реални дялове, като в разпределените дялове някои от съделителите остават съсобственици, ако са изразили съгласие за това. Жалбоподателят поддържа, че тези въпроси са обусловили изхода на делото и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Ответниците по касация Д. И. Ю., Е. И. Ю. и Ш. И. Т. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С влязло в сила решение № 190 от 25.08.2016 г. по гр.д. № 997/2013 г. на Районен съд - Провадия е допуснато извършване на съдебна делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], общ. Дългопол, целият с площ 1 650 кв.м при описани в диспозитива граници на имота, ведно с построените в този имот жилищна сграда с площ 36 кв.м с идентификатор .... и обслужващата я постройка - лятна кухня с площ 29 кв.м с идентификатор ...., между съделителите Х. Ш. Х., Ю. И. Ю., Д. И. Ю., Е. И. Ю. и Ш. И. Т., при квоти: 6/10 ид. части за Х. Х. и по 1/10 ид. част за всеки от останалите съделители. Във фазата по извършване на делбата е починала съделителката Х. Х.. Заместена е от своите наследници по закон Ю. Ю., Д. Ю., Е. Ю. и Ш. Т.. Пред въззивната инстанция е назначена сдъдебно - техническа експертиза, която е дала заключение, че допуснатият до делба имот може да бъде разделен на два реални дяла, съответстващи на изискванията на ЗУТ, като всеки дял включва по 825 кв.м от поземления имот. В границите на единия дял / дял І/ попадат жилищна сграда № 1 с площ 195 кв.м, лятна кухня № 2 с площ 28 кв.м и част от сграда № 3 - навес със застроена площ 75 кв.м. В дял ІІ попадат жилищна сграда № 3А със застроена площ 131 кв.м, част от стара сграда /къща/ № 3 със застроена площ 28 кв.м, лятна кухня № 4 със застроена площ 29 кв.м и сграда № 7- тоалетна. Двама от съделителите - Ю. Ю. и Ш. Т., са изразили воля да получат в общ дял южната част от допуснатия да делба имот, в който попадат сградите, собственост на Ю. Ю.. Останалите двама съделители не са изразили съгласие да получат общ дял. Производството по делото е било спряно във въззивната инстанция на основание чл. 229, ал.1, т.1 ГПК за сключване на спогодба, но такава не е постигната и производството е било възобновено. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че от допуснатия до делба недвижим имот не могат да се обособят реални дялове, колкото е броят на съделителите, тъй като съделителите са четирима, а от имота могат да се образуват два реални дяла. Приел е, че не е налице съгласие на всички съделители за групиране в две групи и всяка от тях да получи общ дял. Оттук е направил извод, че имотът е неподеляем по смисъла на чл. 348 ГПК и е постановил същият да бъде изнесен на публична продан. Поставените в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК въпроси не осъществяват хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Способите за извършване на делбата и предпоставките за тяхното прилагане са регламентирани в ГПК - теглене на жребий/ чл. 352/, разпределяне на имотите/ чл. 353/ възлагане на неподеляемо жилище/ чл. 349/, изнасяне на публична продан. Преценката на съда относно това по кой от тези способи следва да се ликвидира съсобствеността по конкретното дело зависи от установените по него факти и обстоятелства. Критериите, релевантни за тази преценка по отношение на всеки от посочените способи, са изяснени в съдебната практика, и въззивният съд се е съобразил с нея. Когато имотът, предмет на делбата, е реално неподеляем на самостоятелни дялове според броя на съделителите, включително и при групиране на част от тях за получаване на общ дял, и не представлява жилище, или липсват възлагателни претенции, единственият възможен способ за извършване на делбата е публичната продан. Такъв е и настоящият случай. По делото е установено, че от допуснатия до делба имот могат да се обособят два реални дяла, а съделителите - след заявеното от Ю. Ю. и Ш. Т. съгласие за получаване на общ дял, са трима. Следователно, при липса на реален дял за всеки съделител делбата не може да се извърши чрез теглене на жребий или разпределяне по реда на чл. 353 ГПК. Никой от съделителите не е заявил претенция за възлагане по реда на чл. 349 ГПК на допуснатото до делба жилище, поради което и този способ ликвидиране на съсобствеността е неприложим. Извън хипотезата на чл. 349 ГПК с решението по извършване на делбата съдът не може да предостави неподеляемият имот на единия съделител, а на другите да присъди парично уравнение. Този начин на разпределяне на имуществото е допустим само при извършване на доброволна делба или сключване на съдебна спогодба по делбеното дело. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът