Определение № 291 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 59/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Д. М. и М. А. М., чрез адв. Н. Т., срещу определение № 2867 от 02.11.2021 г. по възз. ч. гр. д. № 3115/2021 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено разпореждане от 15.07.2021 г. по възз. гр. д. № 526/2019 г. на Софийски градски съд, с което е върната касационната жалба на М. Д. М. и М. А. М. срещу решение от 12.05.2021 г., постановено по същото дело. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се релевира очевидната неправилност (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК) като порок, от който страда въззивното решение, касационната жалба срещу което е върната. Ответникът по частната касационна жалба не взема становище по нея. Производството по делото е спряно до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение е обявено и производството следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе съобрази следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване въззивен акт. За да постанови определението си апелативният съд е установил, че с решение № 260004/12.05.2021 г. по възз. гр. д. № 526/2019 г., СГС ГО, е потвърдил решение № 171476/13.07.2017 г., постановено по гр. д. № 21263/2016 г. по описа на СРС I ГО, с което е признато за установено, че М. Д. М. и М. А. М. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 3096,89 лв. за топлинна енергия и сумата 256,61 лв. лихва за забава. Констатирал е, че срещу решението е подадена касационна жалба вх. № 327555/14.06.2021 г. от М. Д. М. и М. А. М.. Разпореждането на СГС относно връщането на подадената касационна жалба било съобщено на жалбоподателите на 09.08.2021 г. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела, а за граждански дела – с цена на иска до 5 000 лв. В случая е съобразил, че цената на предявения от „Топлофикация София“ ЕАД против М. Д. М. и М. А. М. установителен иск е под 20 000 лв. и под 5 000 лв. Констатирал е също така, че независимо от това как ще бъде квалифицирано делото – като търговско или като гражданско, цената сочи на липса на предвидена в закона възможност за касационно обжалване. Съдът е приел за неоснователен доводът на жалбоподателите, че при наведено касационно основание „очевидна неправилност“, предвидено в чл. 280, ал. 2 ГПК, са неприложими критериите по чл. 280, ал. 3 ГПК. Отбелязал е още, че самата разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК сочи, че същата се прилага, независимо от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка е установил, че с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е предвидено касационно основание, допълващо тези по ал. 1, но разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК е приложима и при нейното действие. Апелативният съд е приел за неоснователен и доводът за пряко приложение на разпоредбата на чл. 124 от КРБ в настоящия случай, тъй като функцията на ВКС по чл. 124 от Конституцията е да осигурява еднакво приложение на законите от всички съдилища чрез своята задължителна тълкувателна дейност. Установил е, че това не е в противоречие с разпоредбите на процесуалния закон, предвиждащи условията, при които едно съдебно решение подлежи на касационно обжалване. В допълнение към горното е констатирал, че това не води и до неравнопоставеност на лицата, тъй като разпоредбите на ГПК се прилагат еднакво спрямо всички. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за служебна проверка допустимостта на определението, постановено от Софийски апелативен съд. С Тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2018 г. ОСГТК на ВКС прие, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране, което не се извършва от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция, от което следва, че този акт не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, т. е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред Върховния касационен съд. От казаното следва, че Софийски апелативен съд не е бил компетентен да се произнесе по частната жалба на М. Д. М. и М. А. М. срещу разпореждането на въззивния Софийски градски съд, с което е върната, като недопустима, касационната им жалба против въззивното решение на Софийски градски съд. При така изложеното, определение № 2867 от 02.11.2021 г. по възз. ч. гр. д. № 3115/2021 г. на Софийски апелативен съд следва да бъде обезсилено, а спорът относно законността на разпореждане от 15.07.2021 г. по възз. гр. д. № 526/2019 г. на Софийски градски съд да бъде разгледан от компетентния съд, който се явява Върховният касационен съд. Ето защо, настоящият състав на ВКС задържа делото по въззивната частна жалба на М. Д. М. и М. А. М., като намира същата за неоснователна. Съображенията за това са следните: Чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК предвижда критерий - установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд по граждански дела, с цена на иска под 5000 лева. С оглед данните по делото в процесния случай цената на всеки от предявените два иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е под този минимален праг, което е обосновало и извода на съда за недопустимост на касационното обжалване. В разпореждането си от 15.07.2021 г. за връщане на подадената касационна жалба, Софийски градски съд е приел, че същата е подадена срещу въззивно решение, постановено по търговско дело, в производство по предявен иск с цена под 20 000 лева, поради което се явява недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Настоящият състав намира, че в процесния случай въпросът за квалификацията на делото – като търговско или гражданско, не е релевантен за спора, тъй като независимо от предоставения отговор, цената на предявените искове е под установените в процесуалния закон минимални прагове от 5000 лева за граждански дела и 20000 лева за търговски дела, поради което постановеното въззивно решение по делото и в двата случая не подлежи на касационен контрол. Д. на жалбоподателите относно наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК, е неоснователен и е без правно значение, тъй като в настоящия случай, съгласно разясненията по-горе, цената на предявените искове е под 5000 лева, която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. В обобщение предпоставките, които жалбоподателите поддържат са относими към въззивното решение, жалбата срещу което е процесуално недопустима. Затова същите не следва да се разглеждат. По отношение на наведените в частната жалба оплаквания, изразяващи по същество несъгласието на жалбоподателите с разпоредбите на процесуалния закон и тяхното съответствие с Конституцията на Р. България, следва да се посочи, че същите са неотносими към предмета на делото. Компетентен да се произнесе по въпроса за съответствието на даден закон с Конституцията на РБ, съобразно чл. 149, ал. 1, т. 1 от същата, е единствено Конституционния съд, при надлежно сезиране от правоимащите субекти по чл. 150, ал. 1 от Конституцията на Р. България.