Определение № 48 от 12.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2889/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Т. Д. чрез пълномощника адв. Ж. М. срещу определение № 351 от 11.05.2026г. постановено по ч.гр.д. № 213/2026г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 169/12.02.2026г. по гр.д. №1265/2025г. на Димитровградски районен съд за прекратяване на производството по делото в частта, с която е поискано да се извърши съдебна делба между Д. Т. Д., П. Т. П. и Г. Т. П. на: с амостоятелен обект в сграда /гараж/ с идентификатор * по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], със застроена площ 32 кв.м.; ведно с идеалните части от дворното място, прилежащи към самостоятелните обекти, представляващо ПИ с идентификатор * по КККР на [населено място].

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и трайната каузална практика на Върховния касационен съд. Оспорва се изводът на съда за недопустимост на делбата, доколкото не били отчетени постановките на ППВС № 2/1982 г., съгласно които недопустимостта на делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които принадлежат на отделни собственици, както и когато в него има сграда в режим на етажна собственост, не изключва възможността да бъде извършена делба между наследниците на един от съсобствениците върху правата, които е имал в общия парцел.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, без да формулира конкретен правен въпрос, касаторът поддържа че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с горепосоченото Постановление на Пленума на Върховния съд и с практиката на Върховния касационен съд относно това дали когато предмет на делба е отделен обект от етажна собственост до делба се допуска и припадащата му се част от общите части, включително и от земята.

Ответниците Г. Т. П. и П. Т. П. в писмения си отговор намират жалбата за неоснователна. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството пред Димитровградския районен съд е по иск на Д. Т. Д. против П. Т. П. и Г. Т. П. за съдебна делба на недвижими имоти останали в наследство от Т. П. Т., починал 2004г.:

-самостоятелен обект в сграда - първи жилищен етаж с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес: [улица], ет. 1, ап. 1, със застроена площ 97 кв. м., с полуподземен етаж с предназначение мазе, с общо предназначение на сграда - жилищна;

• самостоятелен обект в сграда /гараж/ с идентификатор *** по КККР, с адрес: [населено място], [улица], със застроена площ 32 кв.м.;

• идеалните части от дворното място - поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], които общо възлизат на 1/2 ид.ч., прилежащи към самостоятелния обект - първия жилищен етаж от сградата.

Димитровградският районен съд е прекратил производството по делото като недопустимо по отношение на гаража и на идеалните части от дворното място. Счел е, че искът за делба е допустим само относно първия жилищен етаж, а за гаража и идеалните части от дворното място, прилежащи към самостоятелните обекти, е недопустим, тъй като ищецът не желае да конституира всички лица, които имат вещни права върху тях, а неучастието им в делбата в най-добрия случай би довело до хипотезата на чл. 345 ГПК, т.е. до липса на извършване на съдебна делба. Според съда фактите, обуславящи недопустимостта, са му станали ясни и видими още в първоначалния етап, поради което е безпредметно делото да се разглежда и затова на основание чл. 130 ГПК е прекратил производството в посочените части. Преди да пристъпи към прекратяване на производството съдът е дал на ищцата указания да отстрани нередовности на исковата молба като опише всички сгради в поземления имот и посочи чия собственост са, с цел да бъдат конституирани като страни всички собственици на обекти в имота. Ищцата е посочила, че не претендира делба на притежавания от Д. П. Т. самостоятелен обект - втори етаж от сградата, както и на притежаваните от него две помощни сгради и на неговата 1/2 ид.ч. от поземления имот. Според нея предмет на иска е делба на наследството на Т. П. Т., а наследодателят е притежавал първия жилищен етаж, гаража и 1/2 ид.ч. от дворното място.

Хасковският окръжен съд е потвърдил преграждащия акт. Посочил е, че от представените по делото доказателства е видно, че лицето Д. П. Т., който не е страна по делото, е собственик на самостоятелен обект - втория жилищен етаж, заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място, както и на помощни сгради с идентификатори: * и *. Правото на собственост на това лице върху 1/2 ид.ч. от поземления имот се признава от ищцата. Твърди се в исковата молба, че гараж с идентификатор *** е собственост само на наследодателя Т. П. Т., починал 20.03.2004г., респ. на съделителите по делото като негови правоприемници. Собствеността върху гаража произтича от устно съглашение между двамата първоначални съсобственици Т. П. Т. и Д. П. Т., които са се разбрали Т. да придобие този гараж, а Д. да придобие помощните сгради към собствените си самостоятелни обекти в сградата. Тъй като четвъртият наследник на Т. Т. - М. Г. Т. е дарила на ответника Г. Т. П. своите 5/8 ид.ч. от етажа и от гаража, и 5/16 ид.ч. от поземления имот, то собствеността е върху описаните обекти е само на тримата съделители.

Съдът е приел, че жилищната сграда съставлява етажна собственост от два жилищни етажа, правата върху които са на различни лица - първият етаж е на наследодателят на страните по делото, а вторият на неговия брат Д. Т.. В тази хипотеза теренът, върху който е построена сградата, а именно ПИ с идентификатор * съставлява прилежаща част, като всеки от титулярите на правото на собственост в етажната собственост има съответстваща част и върху земята. Позовал се е на константната съдебната практика, че когато всеки от етажните собственици притежава идеални части от дворното място, които съответстват на чл. 40 ал.1 ЗС, то дворът е обща част и е неделим по правилото на чл. 38 ал. 3 ЗС. Взел е предвид, че е възможно да се подели съсобствен /наследствен/ самостоятелен обект в етажната собственост, като в този случай до делба се допуска както самият обект, така и припадащата му се идеална част от мястото, без самото място да е предмет на делба като отделен обект. Според съда тези хипотези биха били релевантни за настоящия случай само ако се иска делба на единия жилищен етаж и на 1/2 ид.ч. от прилежащия терен и то ако в поземления имот няма други самостоятелни обекти на собственост. В случая има такива обекти: гараж с идентификатор *, гараж с идентификатор * и селскостопанска сграда с идентификатор *, които сгради са с неизяснена собственост и е твърде вероятно субективни права върху тях да има третото лице Д. Т.. Ищцата твърди, че гаражът с идентификатор *** е собственост на наследодателя въз основа на устна договорка, а другите два обекта също въз основа на устна договорка - на третото лице. Така че, остава неизяснено дали тези три обекта съставляват приращения към терена, дали не е налице придобиване по давност впоследствие и от кои лица. Според съда правото на собственост върху трите сгради ще повлияе и на правата върху терена, които може да са различни от сочените в исковата молба, тъй като собственикът на всяка от тези постройки има правото да се ползва от земята съобразно предназначението на постройката. Тези въпроси следва да се изяснят в производството по делба, но понеже се засяга правната сфера на третото лице Д. Т., той следва да участва в делбата на гаража и на терена. По тези съображения въззивният съд е намерил за законосъобразно приложена нормата на чл.130 вр. с чл.345 ГПК.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:

Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - ППВС № 2/1982г.; решение № 89 от 19.07.2013 г. по гр.д. № 588/2012г. на I г.о.; решение № 309 от 18.11.2011 г. по гр.д. № 215/2011г. на II г.о.; решение № 54 от 20.06.2016г. по гр.д. № 4977/2015г. на І г.о., решение № 279 от 20.06.2011 г. по гр.д. № 915/2010г. на I г.о., решение №241 от 18.01.2017г. по гр.д. № 2444/2016г. на І г.о., според които когато предмет на делбата е отделен обект от етажна собственост, то до делба се допуска и припадащата му се част от общите части, включително и от земята. Макар да не е формулиран изрично, видно че това е правният въпрос, който повдига жалбоподателката. Този въпрос има решаващо значение за изхода на спора. Предвид направените от Хасковски окръжен съд изводи, че сградата е в режим на етажна собственост и дворното място има характер на обща част следва да провери съответствието с практиката на извода, че идеалните части от поземления имот, припадащи се към жилищния обект съгласно чл. 38, ал.3 ЗС, не могат да бъдат предмет на делбата. Поради това касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Съгласно т.1, б.“е“ от ППВС № 2/1982г. недопустима е делба на съсобствен парцел, в който има сграда, в която е образувана етажна собственост; недопустимостта на делбата на общия парцел не изключва възможността да бъде извършена делба между наследниците на един от съсобствениците върху правата, които е имал в общия парцел, без да засяга съсобствеността на неделимия парцел, като в този случай ще се подели между съсобствениците само самостоятелния обект в сградата с припадащата му се част от парцела. В същия смисъл е и последващата практика на Върховния касационен съд, посочена по-горе, включително и практиката, на която въззивният съд се е позовал: Решение № 100 от 23.04.2021г. по гр.д. № 3514/2019г. на II г.о., Решение № 167 от 13.03.2024 г. по гр.д. № 1019/2023 г. на I г.о., която практика обаче е приложил неправилно.

Въззивното определение противоречи на тази практика. Въпреки първоначалното некоректно посочване в исковата молба, че се иска делба на поземления имот между тримата съделители, които общо притежават 1/2 ид.ч. (колкото е притежавал наследодателят им Т. П. Т. според нотариалния акт от 1982г.), то с уточнителната молба от 18.12.2025г. ясно е посочено, че се иска делба на 1/2 ид.ч. от поземления имот като прилежаща част към самостоятелния обект в сграда - първия жилищен етаж. Следователно, волята на ищцата е да се дели оставеното от баща й наследство: жилищния етаж и гаража, заедно с идеалната част от дворното място. Такава делба не е недопустима с оглед разясненията в ППВС № 2/1982г. и практиката на Върховния касационен съд. В тази делба на наследствения имот не е необходимо да участват притежателите на други самостоятелни обекти в етажната собственост, респ. притежатели на идеални части от поземления имот, защото техните права не се засягат. Същото се отнася и до делбата на самостоятелния обект гараж. Твърди се за него, че също е част от наследството и това е потвърдено в договора за дарение от 2015г., с който преживялата съпруга е дарила на друг наследник (единия от ответниците) своите наследствени части, включително от гаража. Дали е доказано правото на собственост на наследодателя Т. Т. върху гаража, дали е придобито по давност или представлява суперфициарна собственост, е въпрос по същество на спора, който подлежи на решаване с решението по чл. 344, ал.1 ГПК. Хипотетичната възможност другият етажен собственик и притежател на идеални части от дворното място Д. П. Т. да има претенции за гаража не обуславя недопустимост на иска за делба. Евентуалното допускане на делбата без негово участие не може да засегне правата му, защото такава делба би била нищожна, а и това решение не го обвързва. Ако съдът установи, че този самостоятелен обект не е собственост на страните по делото, ще отхвърли иска за делба, а ако приеме, че е съсобствен с трето лице, то ще постанови допускане на делбата при условията на чл. 345 ГПК.

Предвид изложеното обжалваното определение на Хасковски окръжен съд и потвърденото с него определение на Районен съд-Димитровград са неправилни поради неправилно приложение на закона. Те следва да бъдат отменени и делото да се върне за продължаване на производството по съдебна делба.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.