Определение № 2940 от 27.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1845/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Х. В. срещу определение №242 от 29.05.2026 г. по в.ч.гр.д. №175/2026 г. на АС Бургас. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на С. Х. В. против определение № 260007 от 13.03.2026 г. по гр.д.№73/2021 г. на ОС Бургас, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за възстановяване на срока за обжалване на разпореждане №37 от 04.08.2025 г. по гр.д.№73/2021 г. на ОС Бургас за издаване на изпълнителен лист по делото в полза на противната страна. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се посочва, че са били налице особени непредвидени обстоятелства за пропускане на срока за подаване на отговор на исковата молба – напредналата 65 годишна възраст на С. В., липсата на опит в подобни производства пред съда и изключителен стрес и напрежение с оглед продължилото години наказателно дело относно смъртта на сина му при ПТП. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил доводите на жалбоподателя и не е изложил аргументи във връзка с оплакванията в частната жалба. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: 1. Дължи ли произнасяне съдът по всички оплаквания направени в жалбата. 2. Когато се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл.272 ГПК освобождава ли въззивния съд от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания. 3. Следва ли съдът при молба за възстановяване на срок да изследва всички релевантни за пропускането му, посочени от жалбоподателя обстоятелства, с оглед преценката дали се касае за обективно, неочаквано и независещо, внезапно и некраткотрайно обстоятелство по смисъла на чл.64 ГПК. Поддържа се, че определението е и очевидно неправилно. Ответникът по частната касационна жалба ЗД „Бул инс“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение, съставът на АС Бургас е споделил наведените от първата инстанция мотиви, като е приел, че изложените в молбата по чл.64, ал.2 от ГПК обстоятелства - напреднала възраст на молителя и изпадането му в трайно депресивно състояние, не може да бъдат окачествени като особено непредвидени обстоятелства, които са го препятствали да предприеме действия по своята защита. Посочил е, че дълбоката скръб и напреднала възраст сочат на трайно състояние на жалбоподателя, а не на пречки от такъв характер, които страната няма как да знае, че ще възникнат и ще я възпрепятстват да упражни процесуалните си права. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. При постановяване на определението си въззивният съд се е съобразил изцяло с практиката на ВКС по приложение на разпоредбите на чл.235, чл.236 и чл.64 ГПК (наличието на която практика изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК), като е дал собствено разрешение на предмета на делото, излагайки мотиви и обсъждайки подробно релевантните, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните. Отчел е също така, че релевантните за уважаване на искането за възстановяване на срок обстоятелства са тези, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. Необходимо е да се отбележи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на съдебния акт по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на частните касационни жалби. В този смисъл и тъй като в случая не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение