Определение № 960 от 25.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 452/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу решение №287 от 15.11.2024 г. по в.гр.д. № 265/2024 г. на Кюстендилски окръжен съд. Ответникът по касация – „Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД, [населено място] е на становище, че касационната жалба е недопустима. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: ЗАД „ Армеец“ АД, [населено място] е предявил против Агенция „ Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл.410, ал.1 КЗ- за осъждане на ответника за сумата 5572.65лв. – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „ Каско на МПС“и „Злополука“ в ЗАД „ Армеец“ с комбинирана застрахователна полица № 0306Х/0127396/24.06.2015- за щети при реализирано на 26.05.2016г. на АМ „ Струма“ ПТП, причинени от внезапно излязло на пътното платно бездомно куче, при което автомобила собственост на „Образователен център Британика“, управляван от Л. М. Л. в резултат на маневрата за избягване на животното е претърпял обезщетените вреди. Претендирана е и мораторна лихва върху тази сума в размер на 1699.63лв. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК касационното производство следва да бъде прекратено. С посочената норма са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска 20 000 лв. с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая, основанието на претендираното суброгационно право на ищеца – застрахователно дружество- е заплащането на застрахователно обезщетение, дължимо по договор за застраховка „Каско на МПС “ за л.а. Порше К. с рег. [рег.номер на МПС]. Застрахователят е предявил иск срещу Агенция „ Пътна инфраструктура“, обоснован от него с това, че пътният участък, на който е станал инцидента е част от републикански път по смисъла на чл.3, ал.2 ЗП и задълженията за неговата поддръжка, в това число и поставянето на предпазна мрежа за възпрепятстване на навлизане в пътното платно на бездомни животни е негово задължение. Следователно, спорът между страните е свързан с договор за застраховка „Каско на МПС“ – абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.6 ТЗ, което и обуславя търговския характер на делото, чийто предмет е заплатеното застрахователно обезщетение. Освен това и ответникът не е потребител по смисъла на пар. 13 т.1 ДР ЗЗП. От изложеното следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на обективно съединени искове по-малка от 20 000 лв. по всеки иск. Съобразно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение,