Определение № 50678 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4250/2021 г.

Производството е по по чл. 288 от ГПК. С определение №600 от 01.07. 2022г ,постановено в производство по чл. 288 ГПК е допусната до разглеждане по същество касационната жалба на ЧСИ И. Т. Ч. срещу решение №10283 от 01.04.2021г по в.гр.дело № 4518/2017г. на Софийски апелативен съд ,с което след отмяна на решение № 3276 от 12.05.2017г., по гр. дело № 12538/2013. на СГС, е уважен предявеният от „АВИВА“ ООД срещу ЧСИ И. Т. Ч. иск с правно основание чл. 74, ал.1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 771 295,83 лв., претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди от проведена публична продан на недвижим имот по изпълнително дело № 20077830400179 и делото е докладвано за насрочване в открито съдебно заседание. Срещу същото въззивно решение е постъпила и касационна жалба вх № 33827 от 12.05.2021г от застрахователя на ответника по иска ЗАД „Армеец” АД ,привлечен като подпомагаща страна ,чието разглеждане по реда на чл. 288 ГПК е предмет на настоящето определение Към касасационната жалба на ЗАД „Армеец” АД ,с която решението се обжалва изцяло и се сочат отменителни основания по чл.281 ГПК ,е приложено изложение от ю.к.Р. Л.. Изтъкват се предпоставките на чл.280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите: 1) налице ли е задължение за ЧСИ да съобрази ,т.е да предприеме или да се въздържа от действия по изпълнението ,при висящ съдебен спор относно собствеността на имота ,който спор е възникнал сред Постановлението за възлагане; 2) налице ли е вреда за купувача от пулбична продан на имот ,който не е собствен на длъжника, съответно изпълнен ли е фактическият състав на чл.74 ал.1 ЗЧСИ,когато срещу купувача не са предявени искове по чл.108 ЗС, ,чл.124 ГПК или чл.189ЗЗД и последният събира граждански плодове от вещта. 3) Изпълнен ли е фактическият състав на чл.74 ал.1 ЗЧСИ-налице ли са вреди за купувача при положение ,че продажбата на чужда вещ не е нищожна. Според касатора, трето лице – помагач по делото и застраховател за професионалната отговорност на ответника,въззивният съд неправилно е приел фактическия състав на отговорността за изпълнен заради наличие на последващ исков спор относно собствеността, с което решаващо е произнесен първия правен въпрос,на който следва да се даде отговор от ВКС. Също така касаторът счита за неправилно прието ,че ищецът като купувач на имота при публична продан е претърпял вреди, след като имотът не е бил на длъжника .Останалите два въпроса в изложението се обосновават с отричане на вредата поради установеното в практиката на ВКС разбиране ,че продажбата на чужда вещ не е нищожна ,а единствено не поражда вещно-транслативно действие. Сделката подлежи на разваляне ,с възможност за реализиране на права при евикция,каквато в случая не е претърпяна и поради това не е налице вреда. Ответникът в касационното производство не е депозирал отговор по тази касационна жалба. Не е налице основание за допускане на касационната жалба на подпомагащата страна ЗАД „Армеец” до разглеждане по същество. Първият въпрос в изложението е формулиран твърде общо и не засяга решаващо преценяваните по делото предпоставки за отговорността на ответника, които предвид установената практика на ВКС не могат да бъдат генерално изключвани поради условието,формулирано във въпроса. Също така, въпросът за фактическият състав при отговорността по чл. чл. 74, ал.1 ЗЧСИ е изяснен безпротиворечиво в практиката на ВКС Разпоредбата на чл. 441 ГПК предвижда, че частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.При иск предявен на основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка.(реш. №264/2010г по гр.д №474/2009 Четвърто г.о на ВКС ) Трайно формирано в практиката на ВКС е разбирането ,че по делктния иск съдът преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител (реш. № 196/2012г по гр.д.N 1555 / 2011 на Трето г.о и цитираната там съдебна практика на ВКС)Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно,когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. Тези други изисквания ,при неизпълнение обуславят противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение и се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител ,очертавна в установената практика на ВКС според изискваниата на закона за различните случаи, включително по тълкувателен път (напр. реш № 207/2019 по гр.д № 3201/2017г на Четвърто г.о,) В решение №327/2013 по гр.д № 127/2012г на Трето г.о на ВКС е изтъкнато ,че съдът преценява вредата, противоправността на действията или бездействията на ответника и другите елементи на фактическия състав, като водещо съобразява връзката между материална и процесуална законосъобразност при служебния обем действия на частния съдебен изпълнител.Принудителното съдебно изпълнение ,при публична продан включително ,е регламентирано като подчинена на процесуални правила дейност и процесуалното естество на регламентацията не противостои, а обема и изразява материалноправната законосъобразност на самата дейност, що се отнася до основанията или последиците от предприети или не действия на частния съдебен изпълнител.От процесуалното естество на регламента следва съдържанието на изискваната в случая законосъобразност - съдебният изпълнител констатира и се основава на факт (като волеизявление или друго обстоятелство, удостоверено по определен ред ), с който нормата скрепва негово задължение за действие, определя съдържанието на самото действие,или предписва въздържане от действие. При изпълнение на задълженията си ЧСИ следи за фактите, с които по правило законът, а не неговата преценка или вътрешно убеждение свързва зачитането на материални права на участващи, или засегнати от съдебното изпълнение лица. Принципът на законоустановеност намира проявление както за защита правата на участниците в процеса, така и на съдебният изпълнител ,който няма да носи имуществена отговорност ако действията му съответстват на нормата. Независимо от имуществените последици, отговорността за имуществени вреди на съдебния изпълнител не може да възникне ,ако не е допуснал закононарушение. Уредената в закона имуществена отговорност на ЧСИ е за вреди, които са в пряка причинна връзка с процесуално незаконосъобразното действие или бездействие на съдебния изпълнител В постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС /решение № 340 от 8.01.13г.по гр.дело № 1295/11г.,ІV г.о.; решение № 264 от 8.04.2010 г. по гр.д. № 474/2009 г., ІV г.о.; решение № 139 от 31.05.2011 г. по гр.д. № 1445/2009 г., ІV г.о. и решение № 184 от 21.09.2011 г. по гр.д. № 1124/2010 г. на ІІІ г.о./също така е прието, че частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения ,който не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител(Реш. №281/2014г по гр.д №3219/2014г на 3-то отд ВКС ) При уредбата на отговорността законът не е предвидил ограничения ,основани на процесуално качество на увредените лица в изпълнителния процес Безпротиворечива е съдебната практика, обективирана и в Решение № 139 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о., Решение № 120 от 8.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1123/2010 г., II т. о. Решение № 184 от 21.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1124/2010 г., I. г. о. и др., че съдът по деликтния иск по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това дали същите действия и бездействия са обжалвани и ако са обжалвани, какво е решението на съда по жалба. Частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност и основанието на на чл. 74, ал.1 ЗЧСИ е специална норма, но тя не съдържа ограничаване на отговорността до определени вреди и не е в отклонение от принципа за пълна обезвреда, израз на който дава и нормата на чл. 441 ГПК .Специално отграничение при имуществените вреди с оглед на това на кого са причинени ,също не е налице и всеки увреден е активно легитимиран по иска Увреден може да се окаже всеки участник в изпълнителния процес, или трето лице ,чиито права са засегнати от изпълннието. Критериите за увреждане и за наличие на вреда- като елемент на фактически състав при търсене на отговорност за нейното обезщетяване, също е изяснен в практиката на ВКС правен въпрос .Поради това не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по поставените в тази връзка два въпроса .По изтъкнатото основание касаторът не е изложил никаква обосновка,докато въззивният съд се е позовал на формираната в тази насока практика на ВКС .За пълнота следва да се изтъкне ,че според безпротиворечиво установената практика на ВКС имуществената вреда следва да се изразява в разликата между имуществото на ищеца преди и след незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител. Самите имушествени могат да бъдат претърпяни загуби, или пропуеснати ползи. Конкретната вреда следва да е пряка. Пряка вреда означава директно въздействие върху имуществената сфера на увредения, който не би претърпял вреди, ако не е било налице незаконосъобразно действие или бездействие на ЧСИ /в този смисъл е решение № 281/10.12.2014 г., по гр.д № 3219/2014 г., 3 г. о./. В своята практика Върховен касационен съд е указвал прекия характер на вредата да се опознава чрез вредоносния резултат като типична, нормално настъпваща и необходима последица. В установената практика на ВКС ,при искове на основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ са обследвани различни случаи на увреждане. Имуществената вреда следва да се изразява в разликата между имуществото на ищеца преди и след незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител. В решение №54/2022г по гр.д №3592–2021г на Първо г.о е даден отговор на правен въпрос в какво се изразяват определени вреди. Когато задътък ,внесен от участник в публична подан е разпореден в поза на лице, което няма право да го получи,също е налице вреда (реш. № 196/2011г по гр.д № 1555/2011г ,Трето г.о). Вреда има за присъединен кредитор, лишен от възможността да се удовлетвори от събраната от публичната продан сума или да участва в публичната продан и да иска възлагане на имота.( Решение № 43 от 28.05.2019 г. на IV г.о. на ВКС.) В решение №60148/2021г по гр.д №3531/2020г на Четвърто г.о е посочено ,че събраната принудително парична сума от имуществото на лице ,конституирано като длъжник без изпълнително основание спрямо него, съставлява вреда, за която отговаря съдебният изпълнител. Правоотношението между явил се на публична продан купувач, предложил най-високата цена по чл.492 ал.2 ГПК и съдебният изпълнител, възложил имот въз основа на същата,също не изключва възможността за купувача да произтекат вреди за които ЧСИ да понесе отговорност - ако се окаже ,че приключила с постановление за възлагане публичната продан не произведе транслативен ефект относно правото на собственост, без това обстоятелство да е самодостатъчно за възникване на отговорността по чл. 74, ал.1 ЗЧСИ ,независимо че по установените в практиката на ВКС критерии имуществена вреда е налице. Наличието на вземане ,в частност, за платената цена в този случай не изключва търсене на отговорност на плоскостта на деликта ,ако фактическият състав на чл. 74 ал.1 ЗЧСИ се установи - той е специален. ( Р от 26.05.2014 г. по гр.д.№5886/2013г., ВКС ІV ГО, О № 439/ 05.05.2016 г. по гр. д. № 1747 / 2016 г. ВКС, 4-то г.о на ВКС и др. ) Преформулираният довод, че действието на договора, с който е продадена чужда вещ не е нищожен ,поради което следва да се изключи вреда за купувача по него до съдебното отстраняване ,не представлява правен въпрос с обуславящо на положението на купувача от публична продан значение ,когато последният е предявил иск по чл.74, ал.1 ЗЧСИ. При проверка на обжалваното решение по същество, доводите в тази насока ще бъдат обсъдени Въззивното решение №10283 от 01.04.2021г по в.гр.дело № 4518/2017г. на Софийски апелативен съд вече е допускано до касационна проверка по същество - по касационна жалба подпомаганата страна. Самостоятелно обжалване на същото решение ,по настоящата касасионна жалба, не се допуска Воден от горното ВКС ІІІ г.о