Определение № 703 от 20.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2192/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация-Добрич“ АД със седалище и управление в [населено място] срещу въззивното решение № 34 от 19.2.20 г по гр.дело № 882/19 г на Окръжен-Добрич. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и назаконосъобразно, постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон.Касаторът счита, че същото противоречи на действителното материалноправно положение между страните. Ответникът по касационната жалба М. Й. И. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.М. Г..Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство в размер на 720 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Предявените искове са с правно основание чл.74 ал.4 КТ, чл.344 ал.1 т.1 КТ и чл.344 ал.1 т.2. Ищецът е заявил в исковата молба, че клаузата за изпитване в сключеното между страните допълнително споразумение е недействителна, поради заобикаляне на закона, тъй като с нея работодателят не цели проверка на годността му да изпълнява работата, а осигуряване на възможност да прекрати трудовото правоотношение по най-лекия начин-без спазване на закрилата при уволнение, без изплащане на обезщетения, поради което прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.71 КТ в срока за изпитване е незаконно поради злоупотреба с право по смисъла на чл.8 ал.1 КТ. С обжалваното въззивно решение е прието, че в периода 2002 до 13.3.2019 г ищецът е полагат труд при ответника по безсрочно трудово правоотношение като е изпълнявал длъжността „шофьор“.През 2018 г претърпял тежка катастрофа, поради което ползвал отпуск по болест за продължителен период от време. На 13.3.19 г под давление на работодателя служителят е подал молба да бъде преназначен на длъжността „помпиер“.Преназначаването е извършено с допълнително, считано от 14.3.19 г /четвъртък/, със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.След два работни дни, т.е. в понеделник-18.3.19 г трудовото правоотношение било прекратено със заповед № ЛС-05-323/18.3.2019 г на основание чл.71 ал.1 КТ.Прието е в мотивите на въззивното решение, че целият събран по делото съвкупен доказателствен материал показва недвусмисленото желание и стремеж на работодателя да прекрати трудовото правоотношение със служителя.След получаване на данните, че той е синдикален член на КТ „Подкрепа“ и страда от заболяване „диабет“, фигуриращо в списъка на болестите, при които работниците, имат особена закрила, работодателят е установил, че трудно би приложил уволнителното основание „съкращение в щата“. Поради това е уговорил ищеца да се съгласи да подаде заявление за преназначаването му на друга длъжност.Прието е, че клаузата за срок за изпитване е недействителна, поради заобикаляне на закона, тъй като с нея не се цели проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора, по облекчения за работодателя ред по чл.71 ал.1 КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа.Поради това предявеният иск по чл.74 ал.4 КТ е приет за основателен, клаузата за изпитване е недействителна.Трудовото правоотношение е останало такова за неопределено време и не може да бъде прекратено на основание чл.71 ал.1 КТ.Налице е злоупотреба с право по смисъла на чл.8 ал.1 КТ, тъй като единствената цел на работодателя е била работникът да бъде уволнен, предвид на което искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ е уважен.По отношение на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ е прието следното: първоинстанционният съд е възстановил работника на длъжността „шофьор“, при положение, че допълнителното трудово споразумение е прогласено за недействително единствено в частта, относно клаузата „срок за изпитване“, а не изцяло.Предявеният иск е за възстановяване на длъжността, от която ищецът е бил уволнен, а не за възстановяване на длъжността „шофьор“.Следователно съдът се е произнесъл по непредявен иск, поради което решението в тази част е обезсилено като процесуално недопустимо и делото е върнато за ново разглеждане в тази част от друг състав на първоинстанционния съд. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и ал.2 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1.Какъв е необходимият срок, за да бъде проверена годността на работника/служителя при клауза за срок за изпитване в полза на работодателя ? 2.Подлежи ли преценката на работодателя относно годността на работника/служителя на съдебен контрол. 3.В кои случаи следва да се приеме, че клаузата за срок за изпитване е недействителна ? Касаторът подържа, че след преглед на практиката на ВКС е констатирал, че по тези въпроси липсва формирана такава. Върховният касационен съд, Четвърто ГО намира следното: Не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 КТ, тъй като и по трите формулирани от касатора въпроси е създадена безпротиворечива съдебна практика, която настоящият състав споделя и която не се нуждае от променяне и осъвременяване, тъй като липсва промяна в конкретните обществени отношения. По въпроси 1 и 2. С р ешение № 215 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 722/2011 г., IV г. о., ГК решение № 65 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5669/2014 г., III г. о., ГК, решение № 376 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 1405/10 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 765 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 228/10 г. на III г. о., № 716 от 27.12.2010 г. по гр. д. № 253/09 г. на III г. о. и решение № 108 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4838/2013 г., IV г. о., ГК, е прието, че страната в чиято полза е уговорен срок за изпитване може да прекрати сключения трудов договор без предизвестие, във всеки един момент до изтичане на уговорения срок /включително и два дни след неговото сключване/. Пред вид разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ, тя не е длъжна да мотивира прекратяването на договора.Достатъчно е ясно и безусловно да изрази волята си. Отрицателната преценка за изпитването от страната, в чиято полза то е уговорено, е окончателна и не подлежи на проверка за законосъобразност от страна на съда, защото произтича от свободата на договаряне между страните, съгласили се да сключат този вид трудов договор. Тази свобода обаче бива ограничена от нормата на чл.8 ал.2 КТ, която забранява злоупотребата с право от страна на работодателя, чрез преминаване от безсрочно към срочно трудово правоотношение със срок за изпитване не с цел да бъде проверена годността на работника, а с единствената цел той да бъде уволнен. По въпрос № 3 С решение № 96 от 15.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4048/2017 г., III г. о., ГО е прието, че клаузата от трудовия договор за определяне на "срок за изпитване" е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея не се цели проверка на годността на работника или служителя за изпълняваната работа и в този случай прекратяването на трудовия договор на основание чл. 71 КТ е незаконно поради злоупотреба с право в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Заобикаляне на закона е налице, когато с правомерни средства се постига забранен резултат, а злоупотребата с право представлява упражняване на субективното право с цел да се увреди друго лице при сключването и прекратяването на трудовия договор.В този случай възниква недействителност на клауза от трудовия договор поради нарушение на забраната за недобросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ, а във втория случай е налице злоупотреба с право и незаконно уволнение отново поради нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ (в същия смисъл и решение по чл. 290 ГПК № 118-2015-IIIГО ). Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че мотивите на въззивната инстанция са постановени изцяло в съответствие с така съществуващата безпротиворечива съдебна практика.Както въззивният съд е посочил, чл. 8, ал. 1 КТ забранява на страните по трудовото правоотношение да злоупотребяват със своите права.В решението презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ е възприета за опровергана. Въззивният съд е приел за доказани множество различни обстоятелства, които обективно имат значение за успешното доказване злоупотребата с право.Обсъдени са всички събрани доказателства-писмени и гласни, обсъдени са установените факти в тяхната взаимна връзка и логична последователност, за да достигне до крайния извод, че работодателят е злоупотребил с правото си на уволнение. Несъгласието на касатора с изводите на съда са въпрос по съществото на спора, тъй като се отнасят до възприемане на фактическата обстановка и обсъждане на събраните доказателства, като съгласно т. 1 от ТР на ОСГКТК на ВКС не съставлява общо основание и за това няма правно значение за селектиране на касационната жалба. Поради изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответника сторените от него разноски в това производство в размер на 720 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО