Определение № 94 от 11.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 681/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 60416/30.12.2021 г. по ч.гр.д. № 5036/2021 г., с което Върховния касационен съд, Четвърто отделение е оставил без разглеждане частната касационна жалба на А. М. У. и Д. А. У. срещу определение № 1590/09.08.2021 г. по ч.гр.д. № 7716/2021 г. на Софийски градски съд. Определението се обжалва от А. М. У.. Доводът за незаконосъобразност е обоснован с твърдения, че определението по чл. 64 ГПК, с което въззивният съд е потвърдил отказ за възстановяване на срок, е сред примерите в ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/2015 г. ОСГТК на ВКС. Извършеното нормативно тълкуване не поставя частната касационна жалба под допълнителното изискване по чл. 274, ал. 4 ГПК за материален интерес на предмета на делото. Допълнително, въззивният съд е посочил, че неговото определение може да се обжалва пред Върховния касационен съд. Ответникът по частната жалба „Топлофикация София“ ЕАД възразява, че е неоснователна. Настоящият състав я намира с допустим предмет (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК); в компетентност на настоящия, „друг“ по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на Върховния касационен съд; от процесуално легитимирана страна (определението отрича правото на частна касационна жалба за жалбоподателя); в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и при всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но тя е неоснователна. Съображения: За да постанови обжалвания резултат, предходният състав на Върховния касационен съд е приел за недопустима частната касационна жалба от А. У. и Д. У. срещу определение, с което въззивния съд е потвърдил отказ на първата инстанция за възстановяване на срок по чл. 64 ГПК. Мотивирал се е с това, че е постановено по гражданско дело с цена на иска за лихвоносна главница под 5 000 лв., а законът не допуска определението да се обжалва пред Върховния касационен съд – чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Настоящият състав намира, че обжалваното определение съответства на особеностите на конкретното дело, на приложимите разпоредби, а няма и противоречие с ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/2015 г. ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение включи определението на въззивен съд, с което се потвърждава отказ за възстановяване на срок по молба по чл. 64 ГПК, в съдържателните изисквания (предметен обхват) на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Неговото действие задължава органите на съдебната власт да приемат, че такова въззивно определение решава по същество друго производство в смисъла по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Извършеното нормативно тълкуване обаче не обхваща чл. 274, ал. 4 ГПК. Препращащата разпоредба изисква допълнително, кумулативно изискване за допустимост на частната касационна жалба – отказът за възстановяване на срок на основание чл. 64 ГПК да е по дело, по което решението подлежи на касационно обжалване. Неточното посочване от въззивния съд, че неговото определение може да се обжалва пред Върховния касационен съд, е без значение. Единствено законът обосновава условията (предпоставките) за допустимост на частната касационна жалба. Подадената е с недопустим предмет, доколкото е по гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв. Законосъобразното определение на предходния състав на Върховния касационен съд следва да се потвърди. При тези мотиви, съдът