Определение № 942 от 27.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2683/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), ТД-Варна, срещу решение № 60 от 15.04.2024 г. по в. гр. д. № 104/2024 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1517/21.12.2023 г., постановено по гр.д. №1700/2021 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявеният от КОНПИ против Ц. Н. А. иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, представляващо: 5 дружествени дяла от капитала на търговското дружество „Зара 88“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], всеки от които по 2 лв., на обща стойност от 10 лв.; лек автомобил, марка „Шевролет", модел Транс Спорт, с пазарна стойност 1 500 лв., на осн. чл. 142, ал. 2, т. 5, във вр. с чл.141 от ЗОНПИ; сумата в размер на 900 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Опел", модел Корса, на осн. чл.151, във вр. с чл.142, ал. 2, т. 5, във вр. с чл.141 ЗОНПИ, както и предявеният против Н. Г. П., в качеството му на наследник на проверяваното лице Г. Б. П., починал на 26.01.2021г., за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, представляващо лек автомобил, марка „Опел", модел Астра, с пазарна стойност 1 000 лв., на основание чл.150, във вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 ЗОНПИ. Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че съдът неправилно е определил размера на несъответствието, съпоставяйки единствено наличното имущество в началото на проверявания период и придобитите през проверявания период активи, като по никакъв начин във възприетия подход не фигурира стойността на установения от съдебно-икономическата експертиза нетен доход. Счита, че същият е напълно игнориран като величина, която съобразно легалното определение следва да се съпостави със стойността на имуществото, тъй като законодателят в § 1, т. 3 ЗОНПИ говори за значително несъответствие между имуществото и нетния доход, което надвишава 150 000 лв., а не за налично в края на изследвания период имущество на стойност 150 000 лв.. Поддържа, че значителното несъответствие следва да се преценява с оглед нетния доход, в който се включват и разходите на проверяваното лице, а не просто и единствено да се съпоставят наличното имущество в началото и в края на проверявания период. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът навежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Къде в икономическия анализ при определяне на значителното несъответствие следва да участват средствата, вложени в придобиване на активи, които не са налични в края на проверявания период и за които не е установено преобразуване в други налични такива?“, и 2. „Ще бъде ли обективен и цялостен икономическият анализ за целия проверяван период, ако в него не са включени средствата, послужили за придобиването активи, придобити и отчуждени през проверявания период имуществен актив?“. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалвания акт – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В законоустановения срок са постъпили отговори на касационната жалба от Ц. Н. А. и Н. Г. П., в които са застъпени становища за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, но е постъпила срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗОНПИ решенията по искове за гражданска конфискация подлежат на обжалване по общия ред, предвиден в ГПК. Цената на предявените искове по граждански спор, по които се е произнесъл въззивният съд и които са очертали предмета на въззивното дело, е под сумата 5 000 лв., като обща стойност, поради което атакуваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Поради това подадената касационна жалба на КОНПИ се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение