Определение № 710 от 23.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2313/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. И., подадена от процесуалния й представител адв.Д. Й. срещу въззивното решение № 379/9.3.2020 г, постановено по в.гр.дело № 2011/2019 г на Окръжен съд-Варна, Гражданско отделение, Втори състав, с което е потвърдено решение № 1806/25.4.2019 г по гр.дело № 12533/2018 г на Районен съд-Варна, 10 състав.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. А. И. срещу Д. К. Д. иск по чл.56 ал.6 СК за изменение на решение № 2617/7.7.2010 г по гр.дело № 10333/2009 г на РС-Варна, в частта относно предоставяне на ползването на семейното жилище, поради изменение на обстоятелствата за това. В касационната жалба се подържа, че решението е очевидно неправилно.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което на бившата съпруга да бъде предоставено ползването на семейното жилище, поради изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.56 ал.6 СК. Ответникът по касационната жалба Д. К. Д. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния му представител адв.И. Д..Счита, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване-очевидна неправилност на въззивното решение.Претендира разноски, сторени в това производство, в размер на 500 лв, представляващи адвокатско възнаграждение. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50/03.07.2015 г., в сила от 07.07.2015 г., предишна ал. 3/, в редакцията на нормата към датата на подаване на касационната жалба, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела в производства по брачни искове, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс, когато към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете, поради което касационната жалба, с която се обжалва въззивното решение, с което е отхвърлено искане за предоставяне на ползването след развода на семейното жилище на съпругата, поради изменение на обстоятелствата на основание чл. 56 СК ал.5 СК в хипотеза, в която няма ненавършили пълнолетие родени от брака деца е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Неправилното посочване в диспозитива на обжалвания съдебен акт, че същият подлежи на обжалване пред ВКС, не създава висящност на спора. Подадената касационна жалба се явява процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото бъде прекратено. Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответника сторените от него разноски в това производство в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гр. отделение