Определение № 97 от 02.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5132/2016 г.

Производството е по преценка допустимостта на исканията в „Открито заявление“ с вх. № 4071/20.04.2018 г и „Заявление-молба“ с вх. № 4967/17.05.2018 г., подадени от Г. Н. Бозов. С определение № 226 от 22.05.2017 г. по гр.д. № 5132 по описа за 2016 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение не се допуска касационно обжалване на решение № 483 от 25.01.2016 г. по гр.д. № 920 по описа на Окръжен съд – Благоевград. В производство по чл. 248 ГПК е постановено определение № 195 от 09.11.2017 г., с което горното определение е допълнено в частта за разноските. С въззивното решение № 483 от 25.01.2016 г., постановено по гр.д. № 920 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Благоевград е отменено решение № 4025 от 28.08.2015 г. по гр.д. № 553/2014 г. на Районен съд-Разлог и вместо него е постановено друго за признаване за установено по отношение на Г. Н. Б., Н. Г. О. и А. Г. Б., че Н. К. П., К. А. Б., Д. А. П., Е. Л. П.-К., Н. Л. П., М. П. Б., Ц. Н. Ф., Л. П. С., С. Л. Л., П. Л. С., Р. П. С., В. И. Л., Р. Б. Л., А. Б. Л.-К., П. Б. Л.-Х., Г. Н. С., В. Н. И. и М. Г. П. са собственици на 4/7 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 21498.350.306 и поземлен имот с идентификатор 21498.350.484 и за осъждане на Н. Г. О. да им предаде 4/7 ид.ч. от имотите, като са отменени нотариални актове за собственост № 72, том I, рег. № 437, д. № 53 от 2013 г. и № 125, том III, рег. № 3396, д. № 404/2013 г. на нотраиус с рег. № 061. По делото са постъпили „Открито заявление“ с вх. № 4071/20.04.2018 г., адресирано до ВКС, и „Заявление-молба“ с вх. № 4967/17.05.2018 г., адресирано до Председателя на ВКС, двете, подадени от Г. Н. Б. – жалбоподател в касационното производство. В книжата, подадени от жалбоподателя се изразява становище по предмета на спора, разрешен с влязло в сила решение. Твърди се, че постановените съдебни актове са неправилни, тъй като въззивната и касационната инстанция не са установили относимите факти. Оспорва се обосноваността на изводите и дадените правни разрешения. Приложени са писмени документи, с които Г. Н. Б. свързва претенциите си. Настоява се делото да бъде „върнато за пререшаване в съдебната зала на Окръжен съд – Благоевград, за да бъде доказана истината“, както и „решението да бъде преразгледано, с което да отмените недоказаното осъждане“. Поради съдържанието на изявлението в „Открито заявление“ с вх. № 4071/20.04.2018 г. и „Заявление-молба“ с вх. № 4967/17.05.2018 г. на страната, настоящият състав намира, че е сезиран с жалба против постановеното в производство по чл.288 ГПК определение № 226 от 22.05.2017 г. по гр.д. № 5132 по описа за 2016 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение, с което не се допуска касационно обжалване на решение № 483 от 25.01.2016 г. по гр.д. № 920 по описа на Окръжен съд – Благоевград, чиято допустимост следва да прецени администриращия я съдебен състав. В случая исканията са недопустими по следните съображения: Определението по чл.288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивно решение, не е типично преграждащо развитието на производството определение по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. С ГПК от 2007 г. касационното обжалване от задължителна трета инстанция се превърна в способ за селективен контрол от ВКС върху решенията на въззивните съдилища. Подадената от страната касационна жалба не обвързва касационната инстанция с проверка на нейната основателност. ВКС има правомощието да провери дали са налице изчерпателно посочените в закона условия за това - чл.280, ал. 1 ГПК /касационната жалба с вх. № 839 е подадена на 02.03.2016 г. и подлежи на разглеждане по реда преди измененията на закона, предвидени с ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 86/2017 г./ Тези условия представляват специални основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество и имат ролята на критерии за достъп до касационно обжалване. Проверката по реда на чл.288 ГПК потвърждава незадължителния характер на касационното производство в рамките на триинстанционната система за решаване на делата. Касационното производство е само възможна фаза от развитието на процеса до влизане на решението в сила. Нейното провеждане обаче не зависи от дискрецията на ВКС, а от строго регламентирани основания, които са критерии за достъп до касационно разглеждане. Ако тези критерии не са налице, ВКС не може да даде касационна защита и определението на съда в този случай е окончателно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.