Определение № 223 от 18.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2323/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. С., чрез адв. Ц. против решение № 66/10.02.2023 г. по в.гр.д. № 317/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 172/10.02.2022 г. на Районен съд Велико Търново, постановено по гр.д. № 2028/2021 г. в частта, с която е изменен на основание чл.59, ал.9 СК определения с решение № 574/26.06.2020 г. по гр.д. № 966/2020 г. на същия съд, режим на лични контакти на детето Х. К. С., родено на 21.12.2017 г. с бащата К. Г. С., както следва: за период от три месеца след влизане в сила на съдебното решение бащата ще осъществява лични отношения с детето пред всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 12.00 ч., като на основание чл.59, ал.8, т.1 и т.2 СК това ще става в Контактен център към Центъра за обществена подкрепа – [населено място], намиращ се в гр.В.Т., [улица], в присъствието на социален работник или психолог, а след изтичане на този период – през всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., като детето ще се взема и връща от бащата в контактен център към Центъра за обществена подкрепа – [населено място], намиращ се в гр.В.Т., [улица]. Исковете по чл.132 и чл.131 СК за лишаване, съответно ограничаване на родителски права по отношение на детето Х. К. С., предявени от М. М. Я. срещу К. Г. С., са отхвърлени като въззивното решение не е обжалвано от ищцата и е влязло в сила. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че с определения от съда ограничен режим на лични контакти на бащата с детето, въззивният съд на практика е ограничил родителските му права, въпреки че не са налице основанията на чл.131, ал.1 СК и че определеният режим на лични отношения не е в интерес на детето. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е поставен материалноправен въпрос, който преформулиран от настоящия съдебен състав се свежда до въпроса за обстоятелствата от значение за преценката на съда по чл.59, ал.9 СК, годни да обусловят промяна в определените мерки по упражняване на родителските права, като се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС – ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. Ответницата М. М. Я. не е депозирала отговор на касационната жалба. За да потвърди първоинстанционното решение, с което на основание чл.59, ал.9 СК вр. чл.127, ал.2 СК е изменен първоначално определения с решение № 574/26.06.2020 г. по гр.д. № 966/2020 г. на Районен съд Велико Търново, режим на лични контакти между детето и бащата, в насока ограничаването му, въззивният съд е приел, препращайки на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, че предвид особеностите в характера на ответника, установеното от него трайно поведение в неизпълнение на режима на лични отношения и неефективността на предоставената му до момента психологическа помощ за разрешаване на конфликта му с ищцата и създаване на практики за сътрудничество, в интерес на детето е този режим да бъде ограничен за определен период от време – за три месеца, през който период детето следва да се наблюдава дали успява да преодолее натрупаната тревожност от противопоставянето между родителите си и дали бащата има воля да преустанови практиката си да изгражда отрицателен образ на майката пред него, като след изтичането на този срок, на бащата и детето следва да се предостави възможност за по-пълноценно и самостоятелно общуване, а именно през всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., като е постановено детето да се взема и връща от бащата отново в контактен център към Центъра за обществена подкрепа – [населено място]. Извън посочените дни от месеца, други периоди или дни, в които бащата да може да вижда и взема детето, вкл. през официални празници, през лятото или на лични празници на детето или родителя, съдът не е определил. Видно от данните по делото, родителите не са изслушани на основание чл.59, ал.6 СК нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство. При така изложените решаващи мотиви на въззивния съд, настоящият състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд приема, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по повдигнатия от касатора и преформулиран от съда материалноправен въпрос за обстоятелствата от значение за преценката на съда по чл.59, ал.9 СК, годни да обусловят промяна в определените мерки по упражняване на родителските права за проверка. При извършената служебна преценка – в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на малолетното дете, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да изслуша и двамата родители, съгласно чл.59, ал.6 СК, при спор за родителските права, респ. определяне на режим на лични контакти на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по тези дела, поради констатираното противоречие на въззивното решение с разясненията, дадени с ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. и с т.1от ТР № 1/9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,