Решение № 283 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 260/2010 г.

Обжалвано е определение № 935 от 31.03.2010 год., постановено по ч.гр.дело № 878/2010 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 7* от 29.03.2010 год. на Й. Г. С. против определение от 08.03.2010 год. по гр.дело № 5619/2009 год. на Пловдивския районен съд, ХVІІ състав за прекратяване производството по делото и връщане исковата молба. Недоволен от определението е Й. Г. С. от гр. Р., представляван от адвокат И, който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като въззивната инстанция се е произнесла по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – чл.19, ал.4, т.2 ЗСПЗЗ. Ответникът по частната касационна жалба – О. Р., представлявана от адвокат М в отговор по чл.276, ал.1 ГПК взема становище за недопустимост, респ. неоснователност. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че претенцията по отрицателния установителен иск е лишена от предмет, защото имотът представлява реални части от други имоти и не е индивидуализиран. Взето е предвид, че ищецът не владее имота и с установителния иск не цели да установи своето право на собственост, което е заплашено от ответната община, а цели да установи, че ответникът не е собственик на определен имот. Съобразено е, че няма данни и твърдения на наследниците на С. Н. З. да е признато правото на възстановяване на собствеността в процедурата по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, поради което липсва правен интерес от предявения иск. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид, че с обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционно определение, както и че обжалваемия интерес по делото пред въззивния съд не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е редовна и допустима. Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно определение. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделен е въпросът, че чл.19, ал.4, т.2 ЗСПЗЗ признава възможността на ОСЗ да възстанови собствеността върху отнет имот, но когато е налице съдебно решение за признато право на собственост, а в случая срокът по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ безспорно е пропуснат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение