Определение № 72 от 02.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2718/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. К. Д. срещу определение № 339 от 3. 10. 2022 г. по в. ч. т. д. № 435/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, 3 търговски състав в частта, с която е потвърдено определение № 331 от 21. 03. 2022 г. по т. д. № 465/2021 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е върната на основание чл. 130 ГПК исковата молба на частния касационен жалбоподател, с която е предявен иск срещу „Глобъл комюникейшън нет“ АД за прогласяване нищожността на решение на общото събрание на акционерите в посоченото дружество от 28. 07. 2020 г. Частният касатор поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че е предявил искове с правно основание чл. 74 ЗЗД за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите в ответното дружество от 24. 06. 2021 г., като е направил искане за произнасяне по инцидентен установителен иск за нищожност на решението на общото събрание на акционерите в същото дружество от 28. 07. 2020 г., тъй като такова събрание въобще не се е състояло. Счита, че се касае до липсващо/невзето решение на общото събрание на акционерите. Изразява становище, че ако съдът по реда на инцидентното установяване достигне до извода, че участвалият в общото събрание на 28. 07. 2020 г. Б. А. не е бил акционер в ответното дружество към посочената дата, то същото би важало и за момента на провеждане на общото събрание от 24. 06. 2021 г., чиито решения били оспорени с исковете по чл. 74 ТЗ. Поради това излага оплаквания, че въззивният съд неправилно е приел, че е недопустимо нищожността на решението на общото събрание на акционерите в ответното дружество от 28. 07. 2020 г. да бъде релевирана с инцидентен установителен иск в рамките на производството по предявените искове по чл. 74 ТЗ. В частната касационна жалба се поддържа, че при свикването на събранието от 28. 07. 2020 г. били допуснати нарушения, свързани с използването на неистински покани. Така действителните акционери и ищецът не били уведомени за появата на нов акционер, който незабавно задължил дружеството по договори за кредит на огромна стойност. Установяването на нищожността имало значение за предявените искове по чл. 74 ТЗ, според касатора, доколкото на събранието от 24. 06. 2021 г. мнимият акционер се опитал да подмени устава на дружеството чрез недопустимо приемане на нов такъв, в който не се съдържала процедурата за прехвърляне на акции по чл. 10 и по този начин окончателно да лиши миноритарните акционери от всякакви права и защита. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: „1. Допустимо ли е инцидентното установяване на нищожност на решения на общото събрание на акционерите, когато по делото са налице твърдения на страната още с исковата молба и достатъчно данни, видно от ТР, че за въпросните решения са използвани неистински покани /извършена е „кражба“ на чужди подписи и акционерите изобщо не са били уведомени за свикване и провеждане на общото събрание на акционерите/ и неизвестен за акционерите, мним акционер е съставил протокол за решения, които никога не са били вземани, след като съдът приема, че преюдициален въпрос по делото е установяване на вписаните в книгата на акционерите акционери?; 2. Длъжен ли е съдът при твърдения на едната страна за „кражба на подписи“ и съставяне на неистински документи /покани за свикване на общо събрание на акционерите/ и при наличие на достатъчно данни в ТР за това да разгледа инцидентен установителен иск за нищожност на решения на общото събрание на акционерите, които не са взети?; 3. Какъв е механизмът за защита на акционери, на които подписите са „откраднати“ от документи в ТР и са пренесени чрез технически средства, видимо с просто око, върху покани за събрание, което никога реално не се е състояло и на което акционер, за който никой не знае /прехвърлянето на акции е ограничено от специална процедура по чл. 10 от устава/ е взел някакви решения, каквито никога не са вземани?“. Частният касационен жалбоподател поддържа, че въпросът относно предявяването на инцидентен установителен иск за нищожност на решения на органи на търговско дружество в рамките на производството по предявен иск по чл. 74 ТЗ е въпрос от значение за развитие на правото. Твърди, че определението на въззивния съд е очевидно неправилно. Ответникът по частната жалба „Глобъл комюникейшън нет“ АД е депозирал отговор на жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, респ. – за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните във връзка с наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство по т. д. № 465/2021 г. на Пловдивски окръжен съд е образувано по предявени от С. К. Д. срещу „Глобъл комюникейшън нет“ АД искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите на ответното дружество, проведено на 24. 06. 2021 г., поради незаконосъобразното му свикване, липса на воля за вземане на решенията на действителните собственици и допълнителни пороци, изложени в обстоятелствената част на исковата молба. Посочил е, че искът за прогласяване нищожност на решението на общото събрание на акционерите в същото дружество от 28. 07. 2020 г. поради липсващо /невзето/ решение ищецът е предявил с молба от 16. 03. 2022 г., след двойната размяна книжа. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че това предявяване на установителния иск в условията на кумулативно съединяване с първоначално предявения иск е недопустимо. Изложил е съображения, че в чл. 372, ал. 2 ГПК изчерпателно са изброени процесуалните действия, които ищецът може да извърши в срока за допълнителна искова молба, като предявяването на нов иск в условията на кумулативно съединяване не е сред тези действия и в случая това важи с още по-голяма сила за иска за нищожност на решението на общото събрание от 28. 07. 2020 г., който е предявен почти девет месеца след постъпването на исковата молба в съда и приключилата двойна размяна на книжа. Позовавайки се на чл. 210, ал. 1 ГПК, съставът на апелативният съд е изтъкнал, че обективното съединяване на искове срещу един и същ ответник е възможно само с първоначалната искова молба, но не и с последваща молба по време на разглеждане на делото. С оглед доводите на ищеца въззивният съд е изложил съображения, че предявеният иск за прогласяване нищожността на решението на общото събрание на акционерите в ответното дружество от 28. 07. 2020 г. не е с предмет съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изхода на делото. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените от частния касатор в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси по т. 1 – т. 3 не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са съобразени с решаващите аргументи на въззивния съд. Потвърждаването на акта на първоинстанционния съд съставът на Пловдивски апелативен съд е мотивирал с недопустимостта да последващото обективно съединяване на нов иск, предявяването на иска за нищожност на решението на общото събрание на акционерите в ответното дружество от 28. 07. 2020 г. след приключване на двойната размяна на книжа /извън срока по чл. 372, ал. 2 ГПК/ и с преценката, че с предявения установителен иск не се иска установяване съществуването или несъществуването на правоотношение, което е преюдициално спрямо спорното право, предмет на първоначалния иск, съответно същият не се явява инцидентен установителен иск. При формулиране на въпросите касаторът въвежда и твърдения относно конкретните пороци на решението на общото събрание от 28. 07. 2020 г. като недопустимо смесва обстоятелствата от значение за основателността на установителния иск, чието разглеждане съвместно с първоначалните искове по чл. 74 ТЗ претендира, с обстоятелствата релевантни за преценката за допустимост на съединяването на този иск с първоначалните. По отношение на въпросите по т. 1 – т. 3 от изложението на касатора не е обосновано и съществуването на допълнително основание за достъп до касация по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът поддържа единствено, че въззивният акт противоречи на приетото в Тълкувателно решение № 1 от 6. 12. 2002 г. по тълк. д. № 1/2002 на ОСГК на ВКС, че съединяването на иск за установяване на нищожност на решение на ОС с иск по чл. 74 ТЗ за отмяната му е допустимо при условията на евентуалност на конститутивния иск, по отношение на който следва да бъде спазен преклузивният срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ, без да свързва това твърдение с някой от въведените въпроси. Независимо от това, следва да се изтъкне, че позоваването на тези задължителни за съдилищата указания е неуместно, доколкото в случая установителният иск за нищожност и първоначално предявените искове по чл. 74 ТЗ нямат за предмет едно и също решение на общото събрание на акционерите в ответното дружество. Поради това не би могло да се приеме, че въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС, съответно не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Неоснователни са и доводите на касатора, че съществува основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като предявяването на инцидентен установителен иск за нищожност на решения на органи на търговско дружество в рамките на предявен иск по чл. 74 ТЗ е въпрос от значение за развитието на правото. Така релевираният въпрос е твърде общ и не съответства на мотивите на въззивния съд в обжалваното определение. Извършената от съда преценка е, че чрез установителния иск за нищожност на решението на общото събрание от 28. 07. 2020 г. във висящия процес по исковете по чл. 74 ТЗ не е въведено като спорен предмет преюдициално правоотношение, съответно не е възприета тезата на ищеца за предявен инцидентен установителен иск. Що се отнася до правилността на тази извършена преценка, то тя не би могла да бъде контролирана в производството по селекцията на касационните жалби, а само след допускането на касационното обжалване. Частният касационен жалбоподател не е обосновал надлежно и съществуването на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърдението му, че въведеният въпрос е от значение за развитието на правото, не изпълнява изискванията по т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в която се съдържа разяснението, че двете хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – точното приложение на закона и развитие на правото формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване. Касационното обжалване не може да се допусне и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Не е налице „очевидна неправилност“, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практиката на ВКС, включително в тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на ЕС. Частният касационен жалбоподател не излага доводи за съществуването на нито една от изяснените възможни проявни форми на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно определение на Пловдивски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение