Определение № 126 от 29.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 251/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от П. Л. Б. срещу разпореждане №3919 от 10.12.2021г. по ч.гр.д. №2750/2021г. по описа на Апелативен съд- София, с което е върната подадената от Б. частна касационна жалба вх.№17087/04.10.2021г. поради неотстраняване в срок на нередовностите. Жалбоподателят моли да бъде отменено разпореждането като неправилно- постановено в нарушение на закона. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. С разпореждане №3274 от 25.10.2021г. по ч.гр.д.№2750/2021г. по описа на АС-София е оставена без движение като нередовна частна касационна жалба вх.№17087/04.10.2021г., подадена от П. Л. Б. срещу постановеното по делото въззивно определение №2413/20.09.2021г. Дадени са подробни указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева, както и за приподписване на касационната частна жалба от надлежно упълномощен адвокат. Съобщението за разпореждането е връчено на жалбоподателя на 25.11.2021г., като в указания 1-седмичен срок не са изпълнени дадените указания. С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното разпореждане на администриращия съд за връщане на частната касационна жалба е правилно. Частната касационна жалба следва да бъде приподписана от надлежно упълномощен адвокат съгласно чл.284, ал.2 ГПК, а съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя и произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Частният касационен жалбоподател следва да представи и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, като постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело, като преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Към жалбата следва да е приложен и документ за внесена държавна такса. В настоящия случай, въпреки дадените указания от администриращия съд, частната касационна жалба не е приподписана от надлежно упълномощен адвокат, нито е представено доказателство за внесена държавна такса, което е основание за връщането й. Неоснователни са изложените от Л. доводи за незаконосъобразност на разпореждането на въззивния съд за оставяне без движение на частната касационна жалба и указанията за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС. По делото няма надлежно направено искане от частния касационен жалбоподател за освобождаване от задължението за внасяне на такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК. Частният въззивен жалбоподател П. Л. е внесъл дължимата държавна такса от 15 лева за въззивната частна жалба, по която е образувано ч.гр.д.№2750/21г. по описа на АС-София, като с депозираната на 04.10.2021г. частна касационна жалба не е направено искане за освобождаване от държавна такса за производството пред ВКС, а единствено има искане за произнасяне по същество чрез отмяна на обжалваното определение, постановено от въззивния съд и уважаване на молбата за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на постановеното решение по т.д.№84/2018г. на ОС-Кюстендил. Жалбоподателят Л. е внесъл дължимата държавна такса и за настоящото производство, като нито е направил искане, нито има надлежно произнасяне за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК. Предвид изложеното не може да се приеме, че е нарушено правото му на защита или на достъп до съд. Необосновани са и поддържаните от жалбоподателя съображения за неприложимост на правилата за касационното обжалване по отношение на частните касационни жалби. Изложените доводи касаят само частните жалби по чл.274, ал.2 ГПК, по отношение на които се прилагат субсидиарно правилата за въззивното обжалване, но са неотносими към частните касационни жалби по чл.274, ал.3 ГПК, спрямо които са приложими правилата за касационно обжалване, вкл. чл.280, ал.1-ал.3 и чл.284, ал.2 и ал.3 ГПК. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че разпореждането на съда за връщане на частната касационна жалба е правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение