Определение № 3423 от 09.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1603/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Х. А. срещу решение №.209/28.11.22 по г.д.№.362/22 на АС Бургас, с което е потвърдено реш.№.792/26.07.22 по г.д.№.2131/21 на ОС Бургас в частта, с която предявеният от касатора иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ е отхвърлен за сумата над 8000лв. до 40000лв., със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна ЗД“Бул инс“АД оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че на 2.06.21 около 20.16ч. по пътя [населено място]-с.Г. водачът на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил /“Форд Фокус“ с рег.№..../, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, загубил контрол над управлението, излязъл от пътното платно и се ударил в дърво; в резултат на катастрофата ищецът - пътувал в автомобила без предпазен колан, получил увреждания - фрактура на талуса /сключената кост на ляво ходило/, контузия на главата, гръдния кош и лява предмишница и натъртвания и охлузвания, част от които – травмата в областта на главата и гръдния кош, е могло да бъдат избегнати при поставен предпазен колан. По спорните въпроси относно наличието на съпричиняване и размера на дължимото обезщетение въззивният съд е намерил, че доколкото част от травмите /в областта на главата и гръдния кош/ не биха били получени при надлежно поставен колан, е налице съпричиняване и неговият размер е 20%, а дължимото обезщетение възлиза на 10000лв. То е определено при съобразяване на времето на настъпване /2.06.21г./, вида и характера на полученото увреждане и проведеното лечение - касае се за телесни увреждания, които не са изисквали сериозна медицинска помощ и интервенция – извършен е преглед в болница /ищецът е постъпил на 2.06.21 в 22.03ч. и напуснал в 22.23ч./ и рентгенографски изследвания с поставяне на гипсова имобилизация на левия крак за срок от 30 дни - т.е. оказана е медицинска помощ в изключително малък обем непосредствено след инцидента и с това тя се изчерпва, липсата на доказателства за усложнения /няма данни С.А. да е провел контролни прегледи, да е търсил и да му е било назначавано последващо лечение/, настъпилите битови неудобства, търпените физически болки и страдания и продължителността на оздравителния процес /три-четири месеца за крака и 15-20 дни за останалите наранявания, като за около месец ищецът е имал затруднения да се движи сам поради гипсовата имобилизация/, интензитета на преживяната психотравма /ПТП е било преживяно като психологически травматично събитие с непредвидим характер; първоначално е генериран екстремален дистрес, преживяванията са отключили тревожно-депресивна симптоматика (цикличност на съня, бодърстване, кошмари, трайно понижено настроение, страх от повторение на случилото се, фобичност, тревожност, социално оттеглене), прогнозите са неясни предвид обусловеността от индивидуалните психически особености и травмата все още не е преработена, като същевременно от показанията на свидетелката С.А. се установява, че депресията на сина й е продължила три месеца след ПТП/. Отразено е, че претенция в размер на 40000лв. предполага преживени значително по- интензивни и продължителни болки и страдания, изключително тежко отражение върху битието и психиката на пострадания, настъпването на съществени ограничения – каквито в случая не са налице; безспорно битието му е било променено, търпени са неудобства в битов аспект, болки и страдания, но инцидентът не е бил причина за ограничаване на възможността за полагане на труд и печалба, тъй като се установява, че както преди, така и след инцидента, ищецът не е работил /св. Х.А., с.91 - т.е. в този аспект няма промяна в начина на живот/. При тези обстоятелства, след приспадане на сума, съответна на процента съпричиняване, е прието, че дължимото обезщетение възлиза на 8000лв. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса “Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават, и да изложи мотиви по тях /реш.№.107/10.08.11 по г.д.№.78/10, І ГО, реш.№.221/8.02.16 по г.д.№.1453/ 15, І ГО, реш.№.217/9.06.11 по г.д.№.761/10, ІV ГО, реш.№.92/ 16.03.12 по г.д. №.980/11, ІІ ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване; той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Обсъдила е релевантните факти и обстоятелства, посочвайки кои от тя намира за установени и кои не, както и относимите доводи и възражения на страните. Показанията на разпитаните свидетели са ценени при условията на чл.172 ГПК и в съпоставка и с изслушаните съдебно- медицинска и автотехническа експертизи /неизброяването на доказателство не означава, че не е съобразено/; обсъдена е както физическата, така и психическата травма /в това число неудобствата в битов аспект предвид гипсовата имобилизация, проявленията на възникналата тревожно- депресивна симптоматика, като изводите за вида, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания е направен на база съвкупна преценка на доказателствата, в това число свидетелски показания и експертизи; съобразени са и икономическите условия към момента на настъпване на ПТП. Изрично е обсъдено и възражението във връзка с приетото съпричиняване, като е посочено защо и въз основа на кои доказателства съдът е приел, че такова има, и е определил размера му. Изводът, че при наличие на предпазен колан нараняванията в главата и тялото /без стъпалото/ биха могли да бъдат избегнати, се съдържа в заключението на СМЕ, не се опровергава от разпита на вещото лице в съдебно заседание /който съдържа хипотетичен отговор/ и е в унисон и със заключението на АТЕ относно характера на травмите, ако коланът е бил поставен, като и двете експертизи не са били оспорени. Изложени са мотиви както относно обстоятелствата, които влияят в посока увеличаване на обезщетението, така и относно тези, които обосновават присъждане на по- нисък размер. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество – след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,