Определение № 98 от 20.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1421/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. С. Н., П. В. Д. и М. В. П. чрез пълномощника адв. Е. М., срещу определение № 286 от 27.12.2013г. на Софийски окръжен съд по ч. гр.д. № 1023/2013г., с което е потвърдено разпореждане на Районен съд - Елин Пелин за връщане на въззивната жалба на същите жалбоподатели с вх.№ 580/29.05.2013г. В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Според жалбоподателите пълномощникът им не е бил надлежно уведомен за дадените указания за отстраняване нередовности на въззивната жалба, а и обжалваното решение не е редовно връчено на страните, за да започне да тече срокът за обжалването му. Ответницата по частната жалба З. С. Д. взема становище, че определението не подлежи на касационно обжалване предвид цената на предявения иск. Останалите ответници не са представили писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение при извършената проверка на допустимостта на касационната жалба я намира за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК изключва от касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. В случая пред Елинпелински районен съд е предявен иск по чл. 26 ЗЗД за нищожност на договор за продажба на недвижим имот, съединен с иск по чл. 108. Данъчната оценка на имота е 1296,50 лв. видно от удостоверението на л.88 от първоинстанционното дело. Цената на исковете, определена съгласно чл. 69, ал.1, т.2 и 4 ГПК, е равна на данъчната оценка. Тъй като тя не надвишава 5000лв., то касационно обжалване на определението на въззивната инстанция е недопустимо. Поради това подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.