Определение № 147 от 08.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9966/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частна жалба, вх. № 27506/02.10.2024 г. по описа на Административен съд – София-град, вх. № 15002/02.10.2024 г. по описа на Върховния административен съд, подадена от И. Л. К. с адрес за призоваване в София, на [улица], против Разпореждане № 17339 от 19.09.2024 г., постановено по адм. дело № 5226 по описа за 2024 г. на Административен съд – София-град. Твърди нищожност, алтернативно неправилност на обжалваното разпореждане и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, на основание чл. 213а, ал. 2, във вр. с чл. 215, т. 4, във вр. с чл. 231 АПК, е оставена без разглеждане частната жалба на К. против Определение № 7574/05.06.2024 г., постановено по същото административно дело. По делото се установява следното от фактическа страна: С Определение № 7574/05.06.2024 г. по адм. дело № 5226/2024 г. на Административен съд – София-град, на основание чл. 135, ал. 2 АПК, е прекратено производството по това дело и същото е изпратено по компетентност на Съдебно-изпълнителна служба (СИС) при Районен съд – Оряхово. За да постанови този резултат, съдът е преценил, че подадената от К. жалба (вх. № 19142/23.05.2024 г.), именувана „искова молба с обезпечително искане“, има характер на искане за спиране на изпълнението по изп. дело № 129/2023 г. по описа на СИС при Районен съд – Оряхово, по което жалбоподателят е длъжник. Приел е, с оглед правомощието си по чл. 135, ал. 1 АПК, че така депозираната от К. жалба не му е подсъдна. Мотивирал се е, че искането е депозирано по образувано изпълнително дело и компетентен да се произнесе по същото е съответния съдебен изпълнител. С молба от 23.08.2024 г. (л. 6 от касационното дело), имаща характер на „частна жалба“, К. оспорил Определение № 7574/05.06.2024 г. по адм. дело № 5226/2024 г. на Административен съд – София-град. Съдът извършил възложената му от нормата на чл. 213а АПК, във вр. с чл. 231 АПК проверка за редовност и допустимост на частната жалба и постановил атакуваното в настоящото производство разпореждане, като се обосновал, че Определение № 7574/05.06.2024 г. е от категорията определения по чл. 135, ал. 8 АПК, респ. не подлежи на обжалване. Разпореждането е правилно. Не са налице релевираните от частния жалбоподател основания по чл. 209, т. 3 АПК, обуславящи отмяната му. Правилен е формираният от решаващия състав на Административен съд – София-град извод за процесуална недопустимост на молба-частна жалба на К. от 23.08.2024 г. срещу Определение № 7574/05.06.2024 г. по адм. дело № 5226/2024 г. по описа на този съд, с което делото се изпраща по компетентност на СИС при Районен съд – Оряхово. Същото не е от категорията на тези, визирани от законодателя в чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК. Определението не прегражда пътя за съдебна защита на К., тъй като развитието на производството ще продължи пред гражданския съд. По аргумент от нормата на чл. 135, ал. 8 АПК, определенията по чл. 135, ал. 2 АПК, с които съдът преценява, че делото не му е подсъдно, каквото безспорно е Определение № 7574/05.06.2024 г., не подлежат на съдебен контрол. Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател, че приложение по конкретния казус следва да намери разпоредбата на чл. 121 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), която допуска обжалваемост на определенията във връзка с подсъдността. Това е така, тъй като не е налице неуреден в АПК случай и препращането по чл. 144 АПК не се прилага. След като молба-частна жалба на К. от 23.08.2024 г. е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, закосъобразно същата е оставена без разглеждане на основание чл. 215, т. 4 АПК. Неоснователно е и оплакването на частния жалбоподател за нищожност на атакуваното разпореждане. Същото е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда, в надлежен съдебен състав, от лице, което е съдия в конкретния съд, изготвено е в писмена форма и е подписано. Изпълнението му е възможно, като същото не е постановено относно изпълнение на действие, съставляващо престъпление, както и то не е несъвместимо с основите на действащия правен ред. Поради това атакуваният съдебен акт притежава качествените характеристики на валиден съдебен акт. По изложените съображения и предвид липсата на сочените отменителни основания, обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия