Определение № 50012 от 17.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1447/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Р. Б. като пълномощник на Е. С. С., срещу въззивно решение № 19 от 17.01.2022 г. по в.гр.д. № 624/2021 г. на Окръжен съд-Перник. В касационната жалба са изложени доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е извършил делбата на недвижимите имоти в нарушение на разпоредбата на чл. 353 ГПК, тъй като не е съобразил събраните по делото доказателства и е направил необоснован извод, че съделителката Р. Г. е извършила подобрения в имота с идентификатор ....., поради което е разпределил същия имот в неин дял. Не е съобразил също обстоятелството, че жалбоподателката притежава друг имот в съседство с посочения, до който няма друг достъп, освен през този имот. Счита, че имот с идентификатор .....като неподеляем е следвало да бъде изнесен на публична продан, тъй като не може да бъде включен един от дяловете поради това, че съществено се различава по вид и стойност от останалите допуснати до делба имоти. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практика на ВКС, обективирана в посочените от жалбоподателката решения: решение № 78 от 10.07.2019 г. по гр.д. № 1580/2018 г. на І г.о., решение № 166 от 03.12.2018 г. по гр.д. № 28/2018 г. на І г.о., решение № 7 от 27.01.2016 г. по гр.д. № 4711/2015 г. на І г. о., решение № 9 от 23.02.2018 г. по гр.д. № 1375/2017 г. на ІІ г.о., ТР № 63 от 01.06.1965 г. на ОСГК, решение № 165 от 31.05.2012 г. по гр.д. № 900/2011 г. на ІІ г.о., решение № 147 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 681/2008 г. на І г.о., ППВС № 7/73 г., решение № 807 от 03.12.2004 г. по гр.д. № 545/2004 г. на І г.о. по следните въпроси: 1. Критериите за разпределяне на допуснатите до делба имоти следва ли да бъдат преценени в съвкупност и при тази преценка следва ли да бъдат включени и обсъдени и неудобствата, свързани със засягане на личната сфера на съделителите и значителните затруднения от лично естество. 2. Критериите, по които следва да се извърши разпределението по чл. 353 ГПК включва ли оценяване на подобрения, за които не са предявени претенции в процеса, сграда, която не е включена в делбената маса, не е оценявана и по отношение на която съдът съответно не постановява разпределение в дял. 3. Критериите, по които трябва да се извърши разпределението по чл. 353 ГПК, включват ли осъщественото от съделителите владение след откриване на наследството на различните имоти при положение, че единият съделител е лишил другия съделител от достъп до делбените имоти. 4. Допустим способ ли е публичната продан за извършване на делбата на неподеляем нежилищен имот, когато да всеки от съделителите може да се обособи реален дял в съответствие с квотата му в съсобствеността по отношение на допуснат до делба жилищен имот със самостоятелните обекти в него и разпределени по реда на чл. 353 ГПК. Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Явява ли се тегленето на жребий много неудобно по смисъла на чл. 353 ГПК по отношение на незастроен имот, който е предмет на делбата, когато по отношение на застроен със съсобствена жилищна сграда не налице спор. 2. При заявено желание на съделителите и съревнование между тях за възлагане на неподеляем имот в дял на всеки от тях въззивният съд дължи ли игнориране на принципите за справедливост и съразмерност при разпределяне на дяловете по чл. 69, ал.2 ЗН, дължи ли изложение в мотивите си защо не обсъжда критериите, свързани с неудобствата от лично естество при разпределението по чл. 353 ГПК. Жалбоподателката се позовава и на основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Р. С. Г. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С влязло в сила решение от 05.11.2018 г. по гр.д. № 1724/2016 г. на Кюстендилския районен съд е допусната съдебна делба между съделителите Е. С. С. и Р. С. Г. при равни права – по 1/2 ид. част, по отношение на следните недвижими имоти: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ......, с площ 88 кв.м; 2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..... с площ 88 кв.м; 3. Сграда с идентификатор ......с площ 32 кв.м; 4. Сграда с идентификатор ...... 3 с площ 21 кв.м с предназначение хангар, депо, гараж; 5. Сграда с идентификатор ......с площ 22 кв.м; 6. Поземлен имот с идентификатор ......с площ 600 кв.м. С решение № 260417 от 08.07.2021 г. по същото дело допуснатите до делба имоти са разпределени между съделителите по реда на чл. 353 ГПК както следва: В дял на Е. С. С. са поставени самостоятелният обект в сграда с идентификатор ..... с площ от 88 кв. м; мазе срещу стълбищна клетка, със светла площ от 15, 80 кв. м. в сградата с идентификатор ....., сградата-гараж с идентификатор ...... със застроена площ от 21 кв. м. и поземленият имот с идентификатор ....., с площ от 600 кв. м. В дял на съделителката Р. С. Г. са разпределени самостоятелният обект в сграда с идентификатор ..... с площ от 88 кв. м.; мазе, преустроено като кухня с кухненски бокс, със светла площ от 15, 64 кв. м., мазе, преустроено като дневна с отворена врата-вход към двора с площ от 15, 68 кв. м., тоалетна и баня с площ от 3, 62 кв. м. и коридор с площ от 5, 06 кв. м. – всичко с обща площ от 44, 85 кв. м., находящо се в сградата с идентификатор № .....; сградата с идентификатор ...... с площ от 22 кв. м.; сграда-гараж с идентификатор ..... с площ от 22 кв. м. Със същото решение Е. С. е осъдена да заплати на Р. Г. сумата от 175 лв. за уравняване на дела й. С обжалваното пред настоящото инстанция въззивно решение първоинстанционното решение е отменено и вместо него е постановено друго, с което в дял на съделителката Е. С. са разпределени самостоятелният обект в сграда с идентификатор ...... с площ от 88 кв. м; мазе срещу стълбищна клетка, със светла площ от 15, 80 кв. м. в сградата с идентификатор ......; сградата-гараж с идентификатор ...... със застроена площ от 21 кв. м. и сградата с идентификатор ......с площ 22 кв.м., а в дял на Р. Г. са разпределени самостоятелният обект в сграда с идентификатор ...... с площ от 88 кв. м.; мазето, преустроено като кухня с кухненски бокс, със светла площ от 15, 64 кв. м. и мазето, с обща площ 44.85 кв.м, преустроено като дневна с вход към двора, тоалетна и баня и коридор с площ от 5, 06 кв. м., находящо се в сградата с идентификатор № .....; сграда-гараж с идентификатор ..... с площ от 22 кв. м. и поземлен имот с идентификатор ....., т.е. промяната е само по отношение на поземления имот с идентификатор ....., който вместо в дял на съделителката Е. С. се предоставя на другата съделителка Р. Г., и сградата с идентификатор ....., която вместо в дял на Р. Г. се поставя в дял на Е. С.. С това решение въззивният съд е осъдил Р. Г. да заплати на Е. С. за уравнение на дела й сумата 5 883 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от влизане на решението в сила. Спорът между страните касае извършването на делба на поземлен имот с идентификатор ....... Назначената по делото съдебно-оценителна експертиза е дала заключение, че поземлен имот с идентификатор ......е неподеляем на два реални дяла, отговарящи на изискванията на чл. 19, ал.1, т.1 и ал.3 ЗУТ и на чл. 14, ал.4 от същия закон. Вещото лице е установило също, че двата имота с кратък идентификатор .....и .....са съставлявали един поземлен имот с идентификатор .....по КККР с площ 1315 кв.м., а по предходен план - УПИ ..... в кв. ...., достъпът до който е бил осигурен чрез улица-тупик с идентификатор ...... След обособяването на двата поземлени имота достъпът до имот с идентификатор .....се осигурява от същата улица- тупик, която на място е реализирана чрез полагане на асфалтова настилка до имот с идентификатор ..... Такъв достъп няма осигурен до другия имот с идентификатор ....., макар в кадастралната карта да е записан като имот в урбанизирана територия. В основното си заключение, прието по делото, вещото лице е посочило, че в ПИ .....има построен метален навес- сеновал, и масивна стопанска сграда /обор/ с навес към нея. Имотът попада в пресечен терен, обрасъл с растителност и достъпът до него е затруднен, тъй като няма път. Въззивният съд е приел, че ПИ с идентификатор .....следва да бъде поставен в дял на Р. Г., тъй като тя, заедно със съпруга си, е го ползвала в продължение на повече от 10 години, застроила го е със сграда, в която отглежда крави, поддържала е имота през годините и държи и понастоящем вещи в него. При формиране на този извод въззивният съд се е позовал на показанията на св. К. М., Р. Д. и Е.В. пред Районния съд. Първата група въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаят критериите за извършване на разпределението по чл. 353 ГПК, и конкретно съобразяването на тези критерии при разпределяне на ПИ с идентификатор .....в дял на съделителката Г.. Тезата на жалбоподателката за противоречие на въззивното решение с посочената от нея практика на ВКС по този въпрос се обосновава с твърдението, че въззивният съд не е извършил преценка дали при така извършеното разпределяне на имота не се засяга нейната лична сфера предвид обстоятелството, че тя притежава в индивидуална собственост поземлен имот, който граничи с процесния, достъпът до който е изцяло и единствено от ПИ с идентификатор ...... Настоящият състав намира, че твърдяното противоречие не е налице. В т.5б от ППВС № 7/73 г. са дадени указания в кои случаи тегленето на жребий по смисъла на чл. 292 ГПК/ отм./, аналогичен на чл. 353 ГПК, е невъзможно или много неудобно и делбата следва се извърши чрез разпределяне на имотите. Посочените примерни хипотези - когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващите се по площ, обем и стойност, а същевременно частите на съделителите са различни; или когато преди делбата съделителите са били във владение на отделните имоти и всеки е направил в тях значителни подобрения, не изчерпват случаите, при които тегленето на жребий би се явило невъзможно или много неудобно. Принципът е всеки от съделителите да получи реален дял, съответстващ по възможност на квотата му в съсобствеността, при минимално парично уравнение и при съобразяване на установения начин на ползване и извършване на подобрения. В своята практика ВКС приема, че критериите, обосноваващи приложението на чл. 353 ГПК, имат значение и за конкретното разпределяне на имотите между съделителите. Така извършването на подобрения, освен критерий за избор на способа за извършване на делбата, е от значение и за това как конкретно следва да се разпределят имотите между съделителите. Извършването на подобрения в някой от дяловете от част от съделителите и фактическото ползване на този дял от тях е критерий за извършване на разпределение по чл. 353 от ГПК, защото прилагането му води до това да не се създават значителни затруднения. В този смисъл напр. решение № 300 от 27.06.2011 г. по гр.д. № 1040/2010 г. на І г.о., решение № 147 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 68182008 г. на І г.о., решение № 583 от 05.07.2004 г. по гр.д. № 222/2004 г. на І г.о. и др. В представеното от жалбоподателката решение № 166 от 02.12.2018 г. по гр.д. № 28/2018 г. на І г.о., е прието, че неудобствата за теглене на жребий могат да бъдат такива, засягащи не само имуществената сфера на съделителите, но и тяхната лична сфера. В същото решение като „неудобство” по смисъла на чл. 353 ГПК са преценени лошите отношения между съделителите, но тази преценка е свързана с вида и естеството на допуснатите до делба имоти – етаж от сграда, в която другият етаж принадлежи на единия съделител, при което ако делбата се извърши чрез теглене на жребий, би могло съделителите да бъдат принудени да живеят в една сграда и да ползват едно общо дворно място и общи части на сградата. В решение № 807 от 03.12.2004 г. по гр.д. № 545/2004 г. на ВКС, І г.о., е прието, че съотношението между стойността на имотите и стойността на дяловете е само едно от обстоятелствата, които съдът следва да имат предвид при извършване на разпределението, но то не е решаващо и се преценява наред с установения начин на ползване на имотите, извършените в тях подобрения, близостта до други притежавани от съделителите имоти и всички други обстоятелства с правно значение. Подчертано е, че нито едно от тези обстоятелства само по себе си няма определящо значение-всички обстоятелства следва да се преценяват в съвкупност. Съдебната практика не определя, а и не е възможно да определи, в каква поредност следва да бъдат преценявани тези обстоятелства и какво е значението, тежестта на всяко от тях относно конкретното разпределяне на допуснатите до делба имоти между отделните съделители. В контекста на цитираната практика, обстоятелството, че жалбоподателката притежава в собственост друг имот, който е съседен на имота с идентификатор ....., не може да се цени като основен критерий и достатъчно основание спорният имот да бъде разпределен в неин дял, без да се съобразят и останалите установени по делото обстоятелства- фактическото ползване на имота и извършените в него подобрения. Предвид съществуващата законова възможност за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот /чл. 192 ЗУТ/ не може да бъде споделена и тезата, че с разпределянето на имота в дял на съделителката Г. за жалбоподателката се създават значителни неудобства, засягащи нейната лична сфера. По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване по първата група въпроси, тъй като не е налице соченото основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса дали публичната продан е допустим способ за извършване на делбата на неподеляем жилищен имот, когато за всеки от съделителите може да се обособи реален дял в съответствие с квотата му в съсобствеността от допуснат до делба жилищен имот със самостоятелни обекти в него, които са разпределени по реда на чл. 353 ГПК. Този въпрос не е обуславящ изхода на спора. Пред първоинстанционния и въззивния съд спорът между страните се е концентрирал относно това в дял на кого от съделителите да бъде възложен имота с идентификатор ....., като всяка от тях е направила искане в този смисъл. С първоинстанционното решение имотът е предоставен в дял на жалбоподателката Е. С.. Въпрос относно извършване на делбата на този имот по реда на чл. 348 ГПК не е повдиган от никоя от страните. Поради това и той не е обсъждан от въззивния съд. Отделно от това, ТР № 63 от 01.06.1965 г. на ОСГК на ВС, на което се позовава жалбоподателката, третира хипотеза, различна от настоящото дело, поради което възприетото в него разрешение не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. То се отнася до случаите, когато при делбата съделителите са повече от реалните дялове, които могат да се образуват от имотите, предмет на делбата, и един от имотите е неподеляемо жилище, което се възлага на единия от съделителите по реда на чл. 282, ал.2 ГПК-отм. /аналогичен на чл. 349, ал.2 ГПК/. В случая не е налице възлагане по реда на чл. 349, ал.2 ГПК на жилищен имот, за да се коментира следва ли допуснатият до делба нежилищен имот да се изнася на публична продан. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по останалите правни въпроси, изведени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. Първият въпрос - явява ли се тегленето на жребий много неудобно по смисъла на чл. 353 ГПК по отношение на незастроен имот, който е предмет на делбата, когато по отношение на застроен със съсобствена жилищна сграда имот не налице спор, е неясно формулиран, а поради липса на правна обосновка е невъзможно да се изведе смисъла, вложен от жалбоподателката. Тегленето на жребий предполага правата на съделителите да са равни и от допуснатите до делба имоти да могат да се образуват равностойни дялове за всички, както и да не са налице други обстоятелства, правещи тегленето на жребий невъзможно или много неудобно. Тегленето на жребий за един имот е правно невъзможно. Такъв способ за прекратяване на съсобствеността законът не предвижда. Отговорът на втория въпрос- дължи ли въззивният съд игнориране на принципите за справедливост и съразмерност при разпределяне на дяловете по чл. 69, ал.2 ЗН, е очевидно отрицателен и обсъждането му от касационната инстанция е безпредметно, поради което не обосновава общото изискване на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице и основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Върховният касационен съд последователно приема в своята практика, че очевидната неправилност като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване представлява квалифицирана форма на неправилност на въззивното решение, която може да бъде констатирана при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Приема се, че решението би било очевидно неправилно, ако законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В случая тези пороци не са налице. В тази фаза на касационното производство касационната инстанция не може да обсъжда свидетелските показания и да проверява съответствието на направените от въззивния съд фактически изводи с тях. В обобщение на изложеното, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед този изход на делото жалбоподателката Е. С. следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по касация Р. Г. разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 500 лв., съобразно представения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие серия КН № [ЕГН] от 15.03.2022 г., и заявеното в отговора искане за присъждането им. Водим от гореизложеното съдът