Определение № 3614 от 01.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4209/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3337/19.08.2025 г., подадена от „МТ Енерджи“ ЕООД, чрез адвокат И. М., срещу решение № 199 от 17.07.2025 г. по гр. д. № 20255400500168/2025 г. на Окръжен съд - Смолян, с което е потвърдено решение № 180 от 27.12.2024 г. по гр. д. № 85/2023 г. на Районен съд - Девин за отхвърляне на отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от „МТ Енерджи“ ЕООД срещу „Хидропад“ ЕООД, за признаване за установено, че ответникът не е собственик на безсрочно право на строеж, предмет на нотариален акт № 048, том III, peг. № 3880, д. № 325/2012 г. на нотариус З. И., peг. № 555 на НК, за построяване на малка водноелектрическа централа „Гребенец“, както и на безсрочно право на прокарване на технически съоръжения и сервитути по чл. 64 ЗЕ, по отношение на поземлен имот с идентификатор 20465.505.4 по КККР на гр. Девин, с административен адрес: гр. Девин, ул. "Освобождение", с площ от 1341 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, и начин на трайно ползване: „за друг обществен обект, комплекс“, поради прекратена процедура за издаване на разрешение от Министерски съвет на Република България за изграждането на МВЕЦ „Гребенец“ в коритото на р. Въча - имот публична държавна собственост, както и на предявения отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответникът не е собственик на право на ползване за едно паркомясто от 20 кв.м, както и безсрочно право на преминаване, предмет на нотариален акт № 048, том III, peг. № 3880, д. № 325/2012 г. на нотариус З. И., peг. № * на НК, по отношение на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 20465.505.3 по КККР на гр. Девин, с административен адрес: гр. Девин, ул. "Освобождение", с площ от 2397 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, и начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, поради прекратена процедура за издаване на разрешение от Министерски съвет на Република България за изграждането на МВЕЦ „Гребенец“ в коритото на р. Въча - имот публична държавна собственост.

Въззивният съд е приел, че не е спорно между страните, че ищецът „МТ Енерджи“ ЕООД е собственик на поземлен имот с идентификатор 20465.505.4 по КККР на гр. Девин, одобрени със заповед № РД-18-90/18.12.2009 г. на изп. директор на АГКК – София, с площ от 1341 кв.м, който е закупил с нотариален акт № 161, том I, peг. № 1635, д. № 146/19.04.2022 г. от Сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти“. Не е спорно също, че ищецът с нотариален акт № 068, том І, рег. № 638, д. № 060/16.02.2022 г. е закупил от Сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти“ и поземлен имот с идентификатор 20465.505.3 по КККР на гр. Девин, одобрени със заповед № РД-18-90/18.12.2009 г., с площ от 2397 кв.м. Не се оспорва и че с нотариален акт № 48, том III, рег. № 3880, д. № 325/2012 г. Сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти“, като собственик на поземлен имот с идентификатор 20465.505.4, с площ от 1341 кв.м, по КККР на гр. Девин, преди продажбата на имота на ищцовото дружество, е учредило в полза на „Хидропад“ ЕООД безсрочно право на строеж за построяване на малка водноелектрическа централа (МВЕЦ) „Гребенец“ и за промишлени и спомагателни сгради и канал с показатели за плътност, кинт и височина, съобразно предвижданията на ПУП на гр. Девин, одобрен със заповед № РД-09-273/19.10.2010 г. на кмета на община Девин, и съгласно одобрени инвестиционни проекти за МВЕЦ „Гребенец“, както и в съответствие с чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и безсрочно право на прокарване на технически съоръжения и сервитути по чл. 64 ЗЕ. Реализирането на учреденото с този нотариален акт право на строеж следва да се извърши в срок от пет години, след учредяването в полза на приемателя на право на строеж от страна на МС за изграждане на МВЕЦ „Гребенец“ в коритото на р. Въча, имот публична държавна собственост. Със същия нотариален акт Сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти“, като собственик поземлен имот с идентификатор 20465.505.3, с площ от 2397 кв.м, по КККР на гр. Девин, преди продажбата на имота на ищцовото дружество, е учредило в полза на „Хидропад“ ЕООД безсрочно право на ползване върху описания имот на едно паркомясто от 20 кв.м, както и безсрочно право на преминаване през описания имот за осигуряване на достъп и обслужване на поземлен имот с идентификатор 20465.505.4, като при упражняване на посочените права приемателят трябва да се съобразява с извършените от учредителя СМР в поземлен имот с идентификатор 20465.505.3. От представените скици на двата имота с идентификатори 20465.505.4 и 20465.505.3, издадени от СГКК – Смолян, се установява, че като собственик и на двата имота е вписано „МТ Енерджи“ ЕООД, а като носител на други вещни права за имот 20465.505.4 е вписано „Хидропад“ ЕООД - носител на право на строеж, а за имот 20465.505.3 е вписано също „Хидропад“ ЕООД, като носител на право на преминаване и на право на ползване на идеална част от имота от 20 кв.м. По делото е представена извадка от Кадастралния регистър на недвижимите имоти на Община Девин, от която се установява, че ответното дружество е собственик на 23 бр. недвижими имоти, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, за електроенергийно производство, за друг вид водно течение - водна площ съоръжение, т.е. имотите са закупени от дружеството с цел реализиране на проекта за изграждане на МВЕЦ „Гребенец“. По делото е представен инвестиционният проект за подробен устройствен план за изменение на регулацията на УПИ ХІV и обособяване на УПИ ХV за хидротехнически и инженерни съоръжения, и план за застрояване на УПИ ІХ и УПИ ХV, с възложител „Хидропад“ ЕООД, обяснителна записка и заповед № РД-09-225/05.05.2017 г. на кмета на Община Девин за одобряване на ПУП-ПРЗ в кв. 97, м. „Лучища“, гр. Девин, съгласно графичната част, с която се променят границите на УПИ ХІV-за водно огледало, образува се УПИ ХV-за хидротехнически инженерни съоръжения за сметка на част от УПИ ХІV, променя се застрояването на УПИ ІХ-за централа, като ограничителната линия се измества по северната и западната имотни граници. С предходна заповед № РД-09-460/23.12.2011 г. е изменен ПУП-ПРЗ в кв. 97, като регулационните линии на УПИ ІХ-за централа се променят по имотните граници на имот с идентификатор 20465.505.23 и по уличните регулационни линии с ограничителна линия на застрояване. С разрешение за строеж № 2/11.02.2013 г. на „Хидропад“ ЕООД е разрешено да извърши строителство на обект МВЕЦ „Гребенец“ - сградоцентрала с помещение за трафопост и изтичало ІІІ категория в имот с идентификатор 20465.505.23, съгласно одобрен работен проект на 11.02.2013 г. С протокол от 28.12.2015 г. е открита строителна площадка и е определена строителна линия и ниво на строежа. От управителя на „Хидропад“ ЕООД е отправено искане до министъра на регионалното развитие и благоустройството за учредяване на безсрочно право на строеж в полза на дружеството в коритото на р. Въча, на основание чл. 7, ал. 5 ЗДС, във вр. с чл. 62, ал. 1 ЗЕ, за изграждането на МВЕЦ „Гребенец“ в кв. 97, в м. „Лучища“, гр. Девин, по което искане е образувана преписка № 90-04-345/28.08.2017 г. Искането е препратено до зам. министъра на енергетиката, който с писмо изх. № Е-04-16-184/07.11.2017 г. е изпратил отговор в МРРБ. В писмото е посочено, че във втория и третия национален доклад за напредъка на България в насърчаването и използването на енергия от ВИ е отчетен продължаващ ръст на използваната енергия от ВИ през 2013 и 2014 г., като е постигнат дял от съответно 19 % и 18 % на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия, като постигането на задължителната национална цел за 2020 г. е основание съгласно чл. 18, ал. 2 ЗЕВИ (отм.) за прекратяване прилагането на насърченията за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от ВИ, тъй като общата национална цел е постигната. Относно техническата част е прието, че разположението на МВЕЦ и техническите й параметри създават реална опасност от подприщване на изтичалото на ВЕЦ „Девин“, когато работи на максимална мощност, както и при висока вълна, поради възможността МВЕЦ „Гребенец“ да не успее да преработи водите от ВЕЦ „Девин“ и реките Въча и Широколъшка едновременно, при което е възможно сградоцентралата на МВЕЦ „Гребенец“ да се окаже залята, поради невъзможност на съоръженията да пропуснат голямото водно количество. Подприщването на изтичалото на ВЕЦ „Девин“ ще създаде риск от наводнение на ВЕЦ „Девин“ и съответно до компрометиране на цялата каскада. С писмо изх. № 90-04-345/20.11.2017 г. отговорът на зам. министъра на енергетиката е изпратен до управителя на ответното дружество, като е уведомен, че действия за последващо процедиране за образуваната в МРРБ преписка няма да бъдат предприемани и същата следва да се счита прекратена. На „Хидропад“ ЕООД, по негово искане, са издавани и разрешения за водовземане и ползване на повърхностен воден обект от МОСВ, Басейнова дирекция - Пловдив, чийто срок на разрешение е продължаван многократно. Във връзка с издадено на управителя на ищцовото дружество съдебно удостоверение, от Министерски съвет е даден отговор с писмо изх. № 20.И-6/11.07.2023 г., че в правно информационните масиви на МС не е открита информация относно процедура по издаване на разрешение от МС за учредяване в полза на „Хидропад“ ЕООД на право на строеж за изграждане на МВЕЦ „Гребенец“. С решение № 150/07.03.2024 г. на МС, на основание чл. 17, ал. 1, т. 6 ЗЕВИ, чл. 62, ал. 1 ЗЕ и чл. 7, ал. 5, т. 2 ЗДС, е прието да се учреди възмездно безсрочно ограничено вещно право на строеж в полза на „Хидропад“ ООД върху имот държавна собственост, намиращ се в гр. Девин, представляващ ПИ с идентификатор 20465.607.24 по КККР на гр. Девин, кв. 97, парцел ХV-за хидротехнически инженерни съоръжения, с площ от 11 414 кв.м, с трайно предназначевие на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид водно течение, водна площ, съоръжение, за изграждане на обект: МВЕЦ „Гребенец“, съгласно влязъл в сила устройствен план-план за регулация и застрояване в кв. 97, м. „Лучища“ гр. Девин, одобрен със заповед № РД-09-235/05.05.2017 г. С договор за учредяване възмездно безсрочно ограничено вещно право на строеж върху имот публична държавна собственост по реда на ЗДС, с рег. № АП-03-35-1021/07.05.2024 г., сключен между областния управител на гр. Смолян, в качеството му на учредител, и ответното дружество „Хидропад“ ЕООД, в качеството му на приобретател, е договорено в чл. 1 от договора, че учредителят учредява на приобретателя възмездно безсрочно ограничено вещно право на строеж върху имот публична държавна собственост, находящ се в гр. Девин, с идентификатор 20465.607.24 по КККР на гр. Девин, кв. 97, парцел ХV-за хидротехнически инженерни съоръжения, с площ от 11 414 кв.м, за изграждане на обект МВЕЦ „Гребенец“, съгласно влязъл в сила устройствен план-план за регулация и застрояване в кв. 97, м. „Лучища“, гр. Девин, одобрен със заповед № РД-09-235/05.05.2017 г. За имота е съставен Акт за публична държавна собственост № 5135/25.03.2024 г. Уговорено е в чл. 2, че възмездното безсрочно ограничено вещно право на строеж се учредява за сумата от 230 303.70 лв., която приобретателят е заплатил, както и режийните разноски и местния данък. Съгласно чл. 4 от договора приобретателят се е задължил да реализира възмездното безсрочно ограничено вещно право на строеж в 5-годишен срок от подписването на договора, т.е. до 07.05.2029 г. В ал. 2 на чл. 4 от договора е уговорено, че в случай че приобретателят не реализира учреденото възмездно безсрочно ограничено вещно право на строеж в срока по ал. 1, правото се погасява в полза на учредителя, съгласно чл. 67, ал. 1 ЗС. Договорът е вписан в СВ - Девин с вх. рег. № 450/08.05.2024 г., Акт № 121, том ІІ, дело № 248/2024 г.

При така установеното от фактическа страна, Окръжен съд – Смолян е направил следните правни изводи:

От доказателствата по делото безспорно се установява, че ищцовото дружество „МТ Енерджи“ ООД е закупило от Сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти“ два имота - с идентификатори 20465.505.4 и 20465.505.3 по КККР на гр. Девин, поради което се легитимира като техен собственик. Безспорно се установява също, че преди продажбата на посочените два имота Сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти“, като собственик на поземлен имот с идентификатор 20465.505.4, с площ от 1341 кв.м, с нотариален акт № 48, том III, рег. № 3880, дело № 325/2012 г. е учредило в полза на „Хидропад“ ЕООД безсрочно право на строеж за построяване на МВЕЦ „Гребенец“ и за промишлени и спомагателни сгради и канал с показатели за плътност, кинт и височина, съобразно предвижданията на ПУП на гр. Девин, одобрен със заповед № РД-09-273/19.10.2010 г. на кмета на община Девин, и съгласно одобрени инвестиционни проекти за МВЕЦ „Гребенец“, както и в съответствие с чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и безсрочно право на прокарване на технически съоръжения и сервитути по чл. 64 ЗЕ. В нотариалния акт изрично е отбелязано, че реализирането на учреденото с този нотариален акт право на строеж следва да се извърши в срок от пет години, след учредяването в полза на приемателя на право на строеж от страна на МС за изграждане на МВЕЦ „Гребенец“ в коритото на р. Въча, имот публична държавна собственост. Със същия нотариален акт Сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти“, като собственик на поземлен имот с идентификатор 20465.505.3, с площ 2397 кв.м, по КККР на гр. Девин, е учредило в полза на „Хидропад“ ЕООД безсрочно право на ползване върху описания имот на едно паркомясто от 20 кв.м, както и безсрочно право на преминаване през описания имот за осигуряване на достъп и обслужване на поземлен имот с идентификатор 20465.505.4, като при упражняване на посочените права приемателят трябва да се съобразява с извършените от учредителя СМР в поземлен имот с идентификатор 20465.505.3. Основният спорен по делото въпрос е дали учредените с нотариален акт № 48, том III, рег. № 3880, дело № 325/2012 г. ограничени вещни права на приемателя – ответното дружество „Хидропад“ ЕООД, се погасени по давност и дружеството не е техен собственик. Въззивният съд е отбелязал, че правилно първостепенният съд е приел, тълкувайки сключения между Сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти“ и „Хидропад“ ЕООД договор за учредяване на ограничени вещни права, обективиран в нотариален акт № 48, том III, рег. № 3880, дело № 325/2012 г., че учреденото безсрочно ограничено вещно право на строеж за построяване на МВЕЦ „Гребенец“ и за промишлени и спомагателни сгради и канал, и прокарване на технически съоръжения и сервитути в поземлен имот с идентификатор 20465.505.4 е уговорено да се реализира в 5-годишен срок, но под отлагателно условие, а именно след учредяването в полза на приемателя на право на строеж от страна на МС за изграждане на МВЕЦ „Гребенец“ в коритото на р. Въча, имот публична държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. В закона не е изрично предвидено откога започва да тече давността за упражняване на правото на строеж. В съдебната практика на ВКС безспорно се приема, че началото на давностния срок се поставя от момента на сключването на договора за учредяване на вещното право на строеж, респективно от момента, в който страните са се уговорили договорът да породи действие. В настоящия случай страните изрично са уговорили, че 5-годишният срок за реализиране правото на строеж започва да тече след учредяване в полза на приемателя „Хидропад“ ЕООД на право на строеж от страна на МС за изграждане на МВЕЦ „Гребенец“ в коритото на р. Въча, имот публична държавна собственост. С оглед на това неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че 5-годишният давностен срок е изтекъл и ответното дружество вече не е собственик на учреденото му право на строеж, поради погасяването му по давност. Съдът се е позовал и на друга практика на ВКС, съгласно която давността за погасяване на правото на строеж по чл. 67 ЗС започва да тече от осигуряването на фактическа възможност за реализирането на правото на строеж, като получаване на достъп до имота, издаване на строителни книжа и др. Визирал е, че когато с оглед на конкретното състояние и особеностите на имота са налице пречки, които е необходимо да бъдат отстранени преди започването на строителството, то до премахването им правото на строеж не може да бъде реализирано и съответно срокът по чл. 67 ЗС за погасяване на правото на строеж не тече. Този извод произтича и от същността на погасителната давност, като бездействие на титуляра на правото на строеж, което следва да не е обусловено от други причини извън волята и поведението му, поради което началният момент на срока по чл. 67, ал. 1 ЗС се свързва не с датата на придобиване на ограниченото вещно право на строеж, а с момента, в който реализирането на строителството стане обективно възможно. В настоящия случай, съгласно уговореното между учредителя и приемателя, давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от учредяването от МС на право на строеж в коритото на р. Въча, което е публична държавна собственост. Съгласно чл. 7, ал. 5 ЗДС в случаите и при условията, определени със закон, с решение на МС върху имоти – изключителна и публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо по т. 2 за трайно задоволяване на обществени потребности. Такива условия са уредени в ЗЕ, в чл. 62, ал. 1 от който е прието, че когато изграждането или разширението на площадкови енергийни обекти, както и на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия или на части от тях, и на свързаните с производството съоръжения и площадки за депониране на производствени отпадъци се извършва върху имот държавна собственост, компетентните държавни органи учредяват в полза на лицето, което ще изгражда и експлоатира енергийния обект, възмездно право на строеж върху земята по реда на ЗДС без търг или конкурс. В настоящия случай с решение № 150/07.03.2024 г. на МС, на основание чл. 17, ал. 1, т. 6 ЗЕВИ, чл. 62, ал. 1 ЗЕ и чл. 7, ал. 5, т. 2 ЗДС, е прието да се учреди възмездно безсрочно ограничено вещно право на строеж в полза на „Хидропад“ ООД върху имот държавна собственост, намиращ се в гр. Девин, представляващ ПИ с идентификатор 20465.607.24 по КККР на гр. Девин, кв. 97, парцел ХV-за хидротехнически инженерни съоръжения, с площ от 11 414 кв.м. Сключен е и договор за учредяване на възмездно безсрочно ограничено вещно право на строеж върху имот публична държавна собственост по реда на ЗДС, с рег. № АП-03-35-1021/07.05.2024 г., надлежно вписан в СВ – Девин, между областния управител на гр. Смолян и „Хидропад“ ЕООД, в който е договорено, че учредителят учредява на приобретателя възмездно безсрочно ограничено вещно право на строеж върху имот публична държавна собственост, находящ се в гр. Девин, с идентификатор 20465.607.24 по КККР на гр. Девин, кв. 97, парцел ХV-за хидротехнически инженерни съоръжения, с площ от 11 414 кв.м. Уговорено е още, че приобретателят се задължава да реализира възмездното безсрочно ограничено вещно право на строеж в 5-годишен срок от подписването на договора, т.е. до 07.05.2029 г., като в противен случай правото се погасява в полза на учредителя, съгласно чл. 67, ал. 1 ЗС. Следователно, след като е реализирано отлагателното условие по договора за учредяване на право на строеж, обективиран в нотариален акт № 48, том III, рег. № 3880, д. № 325/2012 г., и компетентният орган МС е учредил право на строеж в полза на „Хидропад“ ЕООД за изграждане на МВЕЦ „Гребенец“ в поземлен имот 20465.607.24, и е сключен договор за отстъпване право на строеж в същия имот, в който е уговорено, че давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от сключване на договора, т.е. от 07.05.2024 г., и изтича на 07.05.2029 г., то така учреденото право на строеж в поземлен имот не е погасено по давност. Същото се отнася и за поземления имот на ищеца с идентификатор 20465.505.3 по КККР на гр. Девин, в който в полза на ответника е учредено безсрочно право на ползване на едно паркомясто с площ от 20 кв.м, както и безсрочно право на преминаване за осигуряване на достъп до поземлен имот с идентификатор 20465.505.4, в който е учредено право на строеж. Съдът е намерил за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че учреденото право на строеж в полза на ответника от МС с решение № 150/07.03.2024 г. е неотносимо, тъй като се отнася до друг имот - 20465.607.24 по КККР на гр. Девин, публична държавна собственост, а не процесните имоти с идентификатори 20465.505.4 и 20465.505.3. Приел е, че именно такава е договореността на страните по договора, обективиран в нотариален акт № 48, том III, рег. № 3880, д. № 325/2012 г. - че правото на строеж в поземлен имот с идентификатор 20465.505.4 ще се реализира след учредяване от МС на право на строеж в коритото на р. Въча - публична държавна собственост, защото учредяването на право на строеж в процесния поземлен имот с идентификатор 20465.505.4 е обвързано и може да се реализира само след учредяването на право на строеж от МС в коритото на р. Въча; строителството и експлоатацията на МВЕЦ „Гребенец“ би било невъзможно без ползването водите на реката. За неоснователно е прието и оплакването, че с писмо изх. № 90-04-345/10.11.2017 г. на МРРБ, с което на ответното дружество е препратено писмо изх. № Е-04-16-184/07.11.2017 г. на зам. министъра на енергетиката, процедурата по искането на ответника за учредяване на право на строеж в имот публична държавна собственост – коритото на р. Въча, е прекратена, като в това отношение съдът е съобразил чл. 7, ал. 5 ЗДС, съгласно който компетентният орган за учредяване право на строеж в имот публична държавна собственост е МС. Като неоснователно е прието оплакването, че представените решение № 150/07.03.2024 г. на МС и договор за учредяване на възмездно безсрочно ограничено вещно право на строеж върху имот публична държавна собственост по реда на ЗДС, с рег. № АП-03-35-1021/07.05.2024 г., са представени след завеждане на иска. Съдебният състав се е позовал на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, по силата на която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. трето ГПК.

При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК формулира следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди/да се произнесе относно относимоста и значението за спора на всички събрани по делото доказателства; задължен ли е въззивният съд да извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на тях да формира свои фактически и правни изводи по спорния предмет; може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като такива без доказателствена стойност.

По тези въпроси се сочи противоречие на въззивното решение с приетото в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 208/15.12.2020 г. по гр. д. № 127/2020 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 37/29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на ВКС, решение № 210/15.08.2014 г. по гр. д. № 6605/2013 г. на ВКС, ІV г. о. и др.

2. Следва ли въззивната инстанция, при осъществяване на решаващата си дейност, да спазва правилата на формалната и правната логика, т.е. фактическите констатации и правните й изводи да са обосновани (визирано противоречие с решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV г. o., решение № 134/19.11.2015 г. по т. д. № 3459/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, ІV г. о.).

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, както и всички обстоятелства, имащи отношение към това, че към датата на предявяването на отрицателния установителен иск не само че не е било налице решение на Министерски съвет за учредяване право на строеж, но и нещо повече - не са били налице обстоятелствата по чл. 7, ал. 5, т. 2 от Закона за държавната собственост, а именно „трайно задоволяване на обществени потребности“, поради което процедурата по издаване на разрешение за учредяване в полза на „Хидропад“ ЕООД, ЕИК 120550650, на право на строеж от страна на Министерски съвет за изграждането на МВЕЦ „Гребенец“ в коритото на р. Въча - имот публична държавна собственост, е била прекратена.

Относно тези правни въпроси се сочи противоречие с решение № 57/04.03.2010 г. по гр. д. № 17/2009 г. на ВКС, I г. о. и решение № 539/10.06.2010 г. по гр. д. № 1077/2009 г. на ВКС, I г. о.

Като въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, са формулирани въпросите: Отчетен ли е фактът, че към датата на заявената искова претенция ответната страна не разполага с нито едно доказателство, оспорващо основателността на заявените от касатора права; отчетен ли е фактът, че ответната страна не представя нито едно доказателство за предприети някакви фактически и правни действия своевременно в разумни срокове, в качеството си на суперфициар да реализира своите права.

На последно място, „МТ Енерджи“ ЕООД се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение.

От насрещната страна е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на тълкувателното решение е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Обжалваното пред ВКС решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено при грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Относно въпросите под № 1 в изложението е налице утвърдена съдебна практика, вкл. задължителна, съгласно която въззивният съд е съд по съществото на правния спор, като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор в рамките, очертани от въззивната жалба. Съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства, които са от значение за делото. Ето защо той е задължен, въз основа на твърденията на страните, да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на доказване. Съдът преценява дали даден факт се е осъществил или не въз основа на преценка на доводите на страните и на събраните по делото доказателства. По силата на чл. 12 и чл. 235 ГПК при постановяване на решението си съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства. При това доказателствата трябва да бъдат обсъдени не всяко само за себе си, а в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила. Тъй като чрез обсъждането на доказателствата съдът стига до извода дали даден факт от значение за спорното право се е осъществил или не, при наличието на противоречиви доказателства в тази насока съдът ще трябва да прецени на кое от доказателствата дава вяра. Съдът е задължен да отрази дейността си по извършването на преценката на доказателствата в изискуемите се от чл. 236, ал. 2 ГПК мотиви към съдебното решение, в което трябва да посочи кои факти е приел за установени и въз основа на кои доказателства, а също така и при наличието на противоречиви доказателства за определен факт да посочи кои от тях приема и кои отхвърля и да обясни защо приема едните и отхвърля другите.

По становище на настоящия съд, в случая въззивният съдебен състав не се е отклонил от горните задължения. В частност, предвид изложените от жалбоподателя съображения, следва да се отбележи, че съдът е взел отношение по твърдението, че процедурата по учредяване право на строеж върху имота публична държавна собственост е била прекратена, като го е намерил за неоснователно; Окръжен съд – Смолян е съобразил разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, с оглед учреденото в хода на процеса право на строеж в полза на „Хидропад“ ЕООД.

По въпрос № 2, практиката на ВКС (напр. визираното от жалбоподателя решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, ІV г. о.) приема, че правните изводи на съда, съдържащи се в мотивите към съдебното решение, не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т.е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Ето защо, дори и препращането към мотивите на първата инстанция, съгласно чл. 272 ГПК, не освобождава въззивната инстанция от задължението да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора - чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи.

И по този въпрос не се констатира противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС. Окръжен съд – Смолян, след като е обсъдил доводите и възраженията на страните, е извел мотивирани, обосновани и логични изводи по съществото на спора.

Въпрос № 3 не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по съществото си представлява оплакване за необоснованост на атакуваното пред ВКС решение и изисква обсъждане на конкретни обстоятелства и доказателства по делото. Въпросът по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е конкретен в указаната с визираното по-горе тълкувателно решение степен - да е свързан с решаващите съображения на съда и предмета на делото, но без необходимата абстрактност от фактическите твърдения и теза на страната същият губи характеристиката си на правен и не предполага даване на принципен отговор, а се свежда до оспорване на крайните изводи на съда по същество, въз основа на конкретните доказателства по делото, което подлежи на разглеждане от касационната инстанция едва след допускане на касационно обжалване.

Въпросите, за които се твърди, че обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, също не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като изразяват оплаквания за необоснованост на атакувания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не могат да бъдат предмет на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК по предварителна селекция на касационната жалба. Те са формулирани изцяло с оглед защитната теза на „МТ Енерджи“ ЕООД, която не съответства на обстоятелствата по делото, по което са представени доказателства, че преди и след 2017 г. „Хидропад“ ЕООД е предприемало действия, свързани с учредяване на вещно право на строеж върху имот публична държавна собственост за изграждане на МВЕЦ „Гребенец“.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

„Хидропад“ ЕООД има право на 3000 лв. - разноски за адвокат за производството пред ВКС, възлизащи на 1533.88 евро съгласно ЗВЕРБ.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,