Определение № 5089 от 16.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2187/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Върховен административен съд, тричленен състав, и Административен съд София-град, тричленен състав, за определяне на компетентния съд, който да разгледа касационните жалби на Б. Д. Н. и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) срещу Решение № 1148/21.02.2024 г., постановено по адм. дело № 10382/2023 г. по описа на Административен съд София-град. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, съобрази следното: С Решение № 1148/21.02.2024 г., постановено по адм. дело № 10382/2023 г. по описа на Административен съд София-град, ГДИН е осъдена да заплати на Б. Д. Н. сума в размер на 500 лв., представляваща неимуществени вреди за времето от 5 дни, когато е бил в наказателна килия, от 12.07.2022 г. до 17.07.2022 г., въз основа на незаконосъобразна Заповед № 147/08.07.2022 г. на началника на Затвора „[населено място]”, отменена с Решение № 5200/03.08.2022 г., постановено по адм. дело № 6559/2022 г. по описа на Административен съд София-град. В останалата част исковата претенция на Н. за сумата от 9 500 лв., представляваща разликата между претендираната и уважената част от иска, е отхвърлена като неоснователна. Съдът е квалифицирал производството като такова по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като в акта е посочено, че същият подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд София-град. Срещу така постановеното решение са подадени две касационни жалби – от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и от Б. Д. Н., които са изпратени на ВАС. С разпореждане от 06.11.2024 г. на председателя на трето отделение на ВАС касационните жалби на страните са изпратени по подсъдност на Административен съд София-град. С Протоколно определение № 2824/24.01.2025 г., постановено по КАД № 11668/2024 г. по описа на Административен съд София-град, тричленен състав е прекратил образуваното производство и е изпратил касационните жалби по компетентност на ВАС. Изложени са мотиви, че макар претендираните вреди да са във връзка с акт на затворническата администрация, в ЗИНЗС не са предвидени специални правила за обжалване на постановения съдебен акт в производство по чл. 1 ЗОДОВ. С Определение № 1936/26.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1145/2025 г. по описа на ВАС, трето отделение, производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност между тричленен състав на Административен съд – София-град и тричленен състав на Върховен административен съд. С акта е прието, че претенцията за вреди на Н. е по чл. 284 във вр. чл. 285 ЗИНЗС – причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че подадените от Б. Д. Н. и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ касационни жалби срещу Решение № 1148/21.02.2024 г., постановено по адм. дело № 10382/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, следва да се разгледат от тричленен състав на същия съд, по следните съображения: Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Според чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд. Постановените от административния съд определения и разпореждания подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а според ал. 2 за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Производството по дело № 10382/2023 г. е образувано по искова молба на Н., с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с която се претендира парично обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000,00 лв. Претенцията е мотивирана с обстоятелството, че на лицето е било наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 5 денонощия, обективирано в Заповед № 147/08.07.2022 г. на началник сектор ЗО [населено място], която е отменена с Решение № 5200/03.08.2022 г., постановено по адм. дело № 6559/2022 г. по описа на Административен съд София-град. В резултат на противоправните действия на затворническата администрация, според обстоятелствената част на исковата молба, Н. е изтърпял 5 денонощия в наказателна килия при следните условия: „размера на килията е 4 на 2 метра, в която има две метални легла, маса – метална и стол метален – заварени. В килията има клекало за тоалетна, помещението е нехигиенично с много инсекти – хлебарки и дървеници, които са нахапили ищеца по тялото. Прозорчето на килията е изключително малко и в нея няма достатъчно светлина и вентилация. За периода на наложеното наказание ищеца няма право да напуска килията, няма право на телевизия, да слуша радио, храни се в килията. В съседните килии лишени от свобода изтърпяват наложени наказания доживотен затвор, което довело ищеца до силен стрес”. Така конкретизирани претендираните вреди попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 284, ал. 1 вр. чл. 3 ЗИНЗС, тъй като са настъпили в резултат от действия на специализирани органи по изпълнение на наказанията. В константната си практика ВАС приема, че при предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение (независимо дали за имуществени или неимуществени вреди) поради действия или бездействие на длъжностни лица от посочения административен орган, свързани с лоши битови условия в местата за лишаване от свобода, които попадат в обхвата на чл. 3 ЗИНЗС, то тези искове следва да се квалифицират като такива, предявени по реда на чл. 284 и сл. ЗИНЗС, а не по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (в този смисъл Определение № 9305 от 21.10.2022 г. по адм. д. № 8989/2022 г. на ВАС). Неправилното квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от ищеца и от първоинстанционния съд, не обуславя неприложимост на касационния контрол по реда на чл. 285, ал. 1, изр. 2 ЗИНЗС. Предвид изложеното компетентен да се произнесе по касационните жалби, подадени от Б. Д. Н. и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, срещу Решение № 1148/21.02.2024 г., постановено по адм. дело № 10382/2023 г. по описа на Административен съд София-град, е тричленен състав на Административен съд София-град. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,