Определение № 4587 от 14.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3657/2025 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.3732/18.07.25 по ч.г.д.№.2336/25 на Върховния касационен съд, ІІІ ГО, е оставена без разглеждане частната касационна жалба на С. П. А. срещу опр.№.363/21.03.25 по в.ч.г.д. №.153/25 на ОС Русе - с което е потвърдено определение №.572/7.02.25 по г.д.№.7395/24 на РС Русе за връщане на исковата молба на жалбоподателя като недопустима в частта относно предявения от него установителен иск за продължителността на работното време по трудовото му правоотношение с ответника РУ"Ангел Кънчев" и за прекратяване на производството по делото. Постъпила е частна жалба от С. П. А., в която се твърди, че неправилно частната касационна жалба е оставена без разглеждане. Ответната страна РУ“Ангел Кънчев“ не взема становище. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища по дела, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл.274 ал.4 ГПК, изм. ДВ бр.100/10, в сила от 21.12.10г./. Съгласно чл.280 ал.3 т.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000лв. Първоинстанционното производство в прекратената част е по изрично предявен отделен иск /със съответни фактически твърдения и петитум/ за продължителност на работно време, който не попада в изрично посочените от закона изключения, при които е допустим касационен преглед на евентуално въззивно решение. Обстоятелството, че наред с този иск при условията на обективно съединяване са предявени и такива за заплащане на трудови възнаграждения с размери над 5000лв., не променя горепосочения извод за липса на възможност за касационен контрол. Същевременно въпросите относно времето, през което е престиран труд, доколкото касаят претенциите за неплатено трудово възнаграждение, ще бъдат изследвани при произнасянето по повод спора относно твърдяното неизпълнение на задължението на работодателя да плати надлежно дължимото възнаграждение за съответните предявени периоди. При тези обстоятелства, доколкото предходният състав на ВКС е бил сезиран с частна жалба срещу определение по дело, въззивното решение по което не подлежи на касационно обжалване, правилно и законосъобразно, предвид разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК, е оставил частната касационна жалба без разглеждане. Постановеното в този смисъл определение трябва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,