Определение № 50821 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1635/2022 г.

ВКСIII гражданско отделение10.11.2022 г.докладчик Александър Цонев

Диспозитив

Допуска касационно обжалване на решение №40/21.01.22г., постановено по в.гр.д. 464/21г. на Благоевградски окръжен съд. Касаторът е освободен от задължение за плащане на държавна такса с определение от 01.04.21г. на Благоевградски районен съд. Делото да се докладва за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника по делото С. С. Я., срещу решение №40/21.01.22г. на Благоевградски окръжен съд, с което на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 535ТЗ е признато за установено, че ответницата дължи на ищцата Ж. Б. Д. 6500лв. по запис на заповед с падеж 15.11.2016г., заедно със законната лихва от 07.02.2019г. до окончателното плащане. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния правен въпрос- „Как се разпределя доказателствената тежест, когато наред с иск за плащане на вземане по запис на заповед, има въведено твърдение за каузално правоотношение?“. Настоящият състав на ВКС счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по следните съображения: Въззивният съд е указал на ответницата, че носи доказателствената тежест да докаже наличието на договор за заем, заради твърдението и, че процесният запис на заповед е обезпечавал договор за заем между страните, но тъй като ищцата не е предала сумата по договора за заем, то не се дължи и вземането по записа на заповед. Преди да разпредели доказателствената тежест въззивният съд е приел „поправена исковата молба“, подадена от Ж. Д., в която са отпаднали твърденията на ищцата, въведени с първоначалната искова молба, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на договор за заем за същата сума от 6500лв.. В поправената искова молба липсват твърдения за каузално правоотношение и за обезпечителния характер на записа на заповед, като се иска плащане по абстрактната сделка само и единствено на основание, че записът на заповед е редовен от външна страна. Начинът, по който въззивния съд е разпределил доказателствената тежест обаче, е в противоречие с т.17 от т.р. 4/14г. на ОСГТК,, според което при въведени твърдения от ищеца за наличието на каузално правоотношение, съдът разглежда възражението на ответника за липса на основание за възникване на каузалното правоотношение, като разпределя доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал.1 ГПК. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Цитирани разпоредби

5