Определение № 3744 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3329/2026 г.

Производството е по реда на чл.135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) и на Административен съд Варна по отношение на това кой съд следва да разгледа жалба от "Е-МАРКЕТИНГ" ЕООД срещу Решение № 895 от 16.12.2025 г. на Министерски съвет, в частта, в която оспорващият не е включен като одобрен кандидат в Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317 на МС от 2022 г., изменена и допълнена с Решения на МС № 535, 665, 856, 909, 963, и 1038 от 2022 г., № 141, 212, 323, 400, 454, 660 и 939 от 2023 г., № 297, 554 и 890 от 2024 г. е № 115 и 201 от 2025 г., съгласно Списък № 29 за отчетен период 01.01.2025 г. - 31.01.2025 г. Делото по жалба е образувано първоначално в Административен съд Варна, който го е изпратил по подсъдност на Върховния административен съд с определение № 2090 от 19.02.2026 г., постановено по адм. д. № 345/2026 г. по описа на Административен съд - Варна, на основание чл. 135, ал. 2 във вр. с ал. 1 АПК. В мотивите на определението административният съд е приел, че Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България е приета с Решение № 317 на МС от 2022 г., на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците във връзка с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55/EO и за въвеждане на временна закрила е част от мерките във връзка с временна закрила по чл. 1а, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците, която закрила е въведена с решение на Съвета на Европейския съюз. Поради това Административен съд Варна е счел, че оспореното решение на Министерския съвет, с което се разпределят бюджетни средства, попада в обхвата на чл. 105 и чл. 106 от Конституцията на Република България, следователно е политико-управленски акт. С определение № 3417 от 25.03.2026 г. по адм.д. № 2486/2026 г., ІV отд. на ВАС е повдигнат настоящият спор за подсъдност. Тричленният състав на ВАС е изложил съображения, че оспореното решение на Министерски съвет /РМС/ е издадено във връзка с предходно РМС № 317 от 20.05.2022 г., с което е приета Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България /Програмата/, на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ във връзка с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55/EO и за въвеждане на временна закрила. Поради това е счетено, че РМС не попада в категорията актове, с които се упражнява правомощие по ръководство и осъществяване на държавното управление, а урежда предоставянето на помощ/доплащане на помощ на лица, предоставили нощувка по Програмата, без да засяга общите правила на управление или да е пряко във връзка с правомощията по чл. 105 - 107 от Конституцията. Настоящият Петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд, за да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, намира следното: Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Нормата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, определя, че Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. С решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд по к. д. № 13/2017 г., при тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България е прието, че тази разпоредба задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление. В мотивите на решението е посочено, че "Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Извън вложените в тълкувателната разпоредба разум и логика е да се приеме, че задължението за пряк контрол за законност обхваща и актовете, издавани от Министерски съвет и от министрите, с които макар да се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, не се осъществяват властнически правомощия, произтичащи от Конституцията." Съгласно т. 1 на Решение № 5/2019 г. по к.д. № 12/2018 г. на Конституционния съд на Република България с израза "в случаите, предвидени в закон", критерият за изключване от подсъдността на ВАС на посочената категория актове на МС, министър-председателя и министрите, е функцията, която изпълнява органът - само когато актът е издаден извън случаите на упражняване на конституционните им/му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Оспореното РМС № 895 от 16.12.2025 г. по своята същност не попада в категорията актове, с които се упражнява правомощие по ръководство и осъществяване на държавното управление, при пряко изпълнение на конституционни правомощия. То урежда отпускането на помощ/доплащане на помощ на лица, осигурили нощувка по Програмата, без да засяга общите правила на управление или да е пряко във връзка с правомощията по чл. 105 - 107 от Конституцията. РМС № 895 от 16.12.2025 г., макар да е обвързано с приетата Програма, респективно с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗУБ, не касае непосредствено предоставянето на временна закрила по чл. 1а, ал. 3 ЗУБ, въведена с решение на Съвета на Европейския съюз, а финансовата компенсация на лицата по т. 3 от Програмата.Решението не е част от въпросната програма, като предметът и преките му адресати се различават от тези на програмата, касаят различна сфера на правно регулиране, поради което и правните последици на двата акта са различни и съответно разглеждането на споровете относно тях е свързано с различен режим на подсъдност. По изложените съображения спорът е родово подсъден на съответния местно компетентен административен съд, а именно - на Административен съд Варна. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,