Определение № 291 от 19.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 139/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Аурига България“ ЕООД, [населено място] против определение № 757 от 15.11.2022 г. по в. ч. т. д. № 636/2022 г. на Варненски апелативен съд (поправено с определение № 785 от 29.11.2022 г.), с което е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд определение от открито съдебно заседание на 20.09.2022 г. по т. д. № 771/2022 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по предявените от синдика на „Елмон Пропъртис“ ЕАД искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 135 ЗЗД, в което производство кредиторът „Аурига България“ ЕООД е бил конституиран като съищец по реда на чл. 649, ал. 3 ТЗ поради недопустимост на същото, произтичаща от отмяната на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Елмон Пропъртис“ ЕАД и отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ на „Аурига България“ ЕООД с влязло в сила решение № 87 от 02.08.2021г. по в. т. д. № 135/2021 г. на Варненски апелативен съд. В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради противоречие със закона и задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2/2018 от 13.07.2020 г. на ОСТК на ВКС. Изразено е несъгласие с извода за недопустимост на производството с твърдението, че за „Аурига България“ ЕООД, като кредитор с прието вземане към длъжника, конституиран като съищец на синдика, а също и за останалите кредитори, съществува правен интерес от предявените искове по чл. 647 ТЗ и иск по чл.135 ЗЗД. Според частния касатор, за правния интерес е без значение дали ответникът по иска е в несъстоятелност или не, тъй като същият е извършил действия, с които е увредил своите кредитори чрез намаляване на имуществото си със сделка, при която даденото многократно надвишава полученото. Като аргумент в тази насока изтъква също напредналата фаза, в която се намира производството по делото, както и извършените по него множество процесуални действия, като твърди, че прекратяването му ще доведе до правния абсурд да бъде образувано ново дело със същия предмет и до ново събиране на доказателства, които вече са събрани, в което няма никаква правна и житейска логика. Като обосноваващ допускането на касационния контрол в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Длъжен ли е съдът да продължи производството по чл. 135 ЗЗД между кредитора и ответниците, като прекрати производството в останалата част“. По отношение на така поставения въпрос се поддържа, че е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2/2018 от 13.07.2020 г. на ОСТК на ВКС, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК). Освен това, бланкетно е заявено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответниците по частната касационна жалба – „Елмон Пропъртис“ ЕАД, [населено място] и „Партнерс Консулт“ ЕООД, [населено място] – не заявяват становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. При постановяване на обжалвания акт въззивният съд е взел предвид, че: Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по искове с правно основание чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД, предявени от синдика на „Елмон Пропъртис“ ЕАД, [населено място] срещу същото дружество и срещу неговия съконтрагент „Партнерс Консулт“ ЕООД, [населено място]; Като съищец на синдика е конституиран кредиторът „Аурига България“ ЕООД, [населено място], по чиято молба е открито производството по несъстоятелност на „Елмон Пропъртис“ ЕАД; В хода на процеса, с влязло в сила решение по чл. 633, ал. 1 ТЗ е отменено решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, като молбата по чл. 625 ТЗ е отхвърлена. За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, решаващият състав е приел, че влязлото в сила решение, с което е отхвърлена молбата за откриване на производство по несъстоятелност на първия ответник, има десезиращ ефект върху производството по несъстоятелност в неговата цялост, което включва както десезиране на органите на несъстоятелността, така и забрана за извършване на действията, предвидени в Глава Четвърта на Търговския закон, в т. ч. и касаещите въпросите за попълване на масата на несъстоятелността и правата на кредиторите. Посочил е, че прекратяването на правомощията на синдика има правопреграждащ ефект спрямо исковия процес по чл. 647 ТЗ. Застъпил е становището, че с отмяната на решението за откриване на производство по несъстоятелност отношенията на дружеството, чиито права се възстановяват напълно, с неговите длъжници се уреждат по общия ред на ГПК, включващ и упражняването на исковата защита по чл. 135 ЗЗД. Обобщил е, че като лице, чиято легитимация по чл. 625, ал. 1, предложение трето ТЗ е отречена с постановеното по реда на чл. 633, ал. 1 ТЗ отменително решение, жалбоподателят следва да упражни претендираните от него индивидуални права по чл. 135 ЗЗД в отделно исково производство срещу страните по сочената от него увреждаща го разпоредителна сделка, съобразно спецификата на фактическия състав на Павловия иск и следващата от това специфика на доказателствения процес. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Достатъчно основание за това е, че единственият поставен от частния касатор въпрос няма характер на обуславящ за изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е поставен абстрактно, без да е отнесен към процесния случай и без да е отчетена спецификата на същия, произтичаща от вида на предявените обективно и субективно съединени искове, а именно – искове, свързани с производството по несъстоятелност на единия от ответниците, както и от настъпилия в хода на процеса нов факт – отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност на ответника и отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ срещу него. С оглед на това, въпросът „длъжен ли е съдът да продължи производството по чл. 135 ЗЗД между кредитора и ответниците, като прекрати производството в останалата част“ не може да бъде преценен като отговарящ на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Дори да се счете обаче за релевантен, по отношение на този въпрос не са осъществени и поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Напълно неоснователно, в подкрепа на твърдението си за противоречие със задължителната съдебна практика частният касатор се е позовал на посочените в изложението две тълкувателни решения, тъй като същите не съдържат произнасяне по поставения от него въпрос – Тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС касае приложението на чл. 135 ЗЗД по отношение на поръчителя и по отношение на трето лице, в полза на което длъжникът се е разпоредил, а Тълкувателно решение № 2/2018 от 13.07.2020 г. на ОСТК на ВКС – приложението на чл. 739, ал. 1 във връзка с чл. 632, ал. 4 ТЗ и на чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1-3 ТЗ във връзка с чл. 632, ал. 5 ТЗ. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3, доколкото е заявено бланкетно, без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки, както те са разяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, същото изобщо не следва да бъде обсъждано. Горният извод се отнася напълно и за основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като касаторът не е посочил в какво конкретно се изразява твърдяната от него очевидна неправилност на акта. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение