Определение № 2111 от 25.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 699/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Г. М. против решение №1508 от 28.12.2023г. по т.д. №1952/23г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба- ЗК „ Лев инс“ АД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. Н. Г. е на становище, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Л. К. е поддържал основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поставил е въпроса – „ Какво е значението и същността на материалноправните въпроси за правното значение на подаването на молба за образуване на изпълнително дело, на искането за провеждане на определен изпълнителен способ, на предприемането на действия по осъществяването на изпълнителен способ, както и на прекратяването на изпълнителното производство на основанията по чл.433,ал.1,т.8 ГПК и образуването на ново изпълнително дело за прекъсване на давността?“.Страната накратко е интерпретирала своя прочит на т.10 ТРОСГТК №2/13г. Поставен е въпросът – „Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, събирането на което е образувано изпълнително производство – дали това е датата на прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1 от ГПК или датата на последното валидно предприето изпълнително действие по прекратеното изпълнително дело?“ и „ Може ли длъжникът да пречи на взискателя или на съдебния изпълнител да бъдат осъществявани принудителни изпълнителни действия спрямо него?“. Страната е възпроизвела части от мотивите на т.10 на ТРОСГТК №2/13г. Поддържано е противоречие с решение № 37/21 на ВКС, ІV г.о. от което извън контекста на конкретното доказване е изведено, че давността в разглеждания от състава на ВКС случай не била прекъсната с молбата на взискателя, като той не бил внесъл такси и разноски и не оказал необходимото съдействие. Страната е сочила и възпроизвеждала части от мотиви и на практика на ВКС, третираща изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното дело, за която също общо е поддържала, че решението било в противоречие. Други доводи не са развити. Касаторът, чрез пълномощника си- адв. Л. К., не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание,задължително се формулира от касатора и се извежда от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. Т.1 ТР ОСГТК № 1 / 01 г. С оглед така възприетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че поставеният първи въпрос не е релевантен, тъй като съдържателно се основава на множество обстоятелства без връзка помежду си и без обосноваване на връзка със случая, респективно с решаващите мотиви на състава. Така, страната е поставила в основата на въпроса „ какво е значението и същността на материалноправните въпроси“, след което е изброила редица действия, засягащи образуването и движението по изпълнителното дело. Липсва яснота и в краткото обяснение след този въпрос- изложено е, че ВКС в т.10 ТРОСГТК №2/13г. приемал, че не бил разгледан въпросът при какви условия и кога настъпвала перемцията, обстоятелства също така непояснени, като относими към поставения общ въпрос. Или с този въпрос страната не обосновава нито общо основание, нито допълнителен критерий. Вторият поставен въпрос също не е релевантен, тъй като касаторът съдържателно го е обосновал с неосъществени и неустановени по спора факти, което го прави без правно значение за делото въобще. Така, той е поддържал в съдържанието на въпроса, че производството по изпълнителното дело е било прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, което е фактически невярно, с оглед проследяване детайлно от страна на съда, а и от самият касатор в касационната жалба на всички предприети действия по изпълнителното дело, без да е твърдян, посочен или установен двугодишен период, през който взискателят да не е предприемал изпълнителни действия. Т.е мотивите на съда са изцяло в съответствие с разгледаната от касатора практика, която той не е съобразил с данните по делото. Отново необосновано с фактите по делото е и твърдението, че в конкретния случай в противоречие с изброена казуална практика на ВКС –съдържаща мотиви относно изтичане на двугодишния срок, в хипотеза на искани от взискателя действия, които не са извършени, поради бездействие на съдебния изпълнител. Макар и възпроизвел части от мотивите на посоченото решение на ВКС, страната не е съобразила изрично посоченото, че за прекъсване на давността не е необходимо действието да е довело до целения резултат. Освен това, също във възпроизведените мотиви е пояснено, че конкретния случай обхваща действия при перемирано изпълнително дело, какъвто не е разглеждания случай. Или, страната, с тези свои оплаквания неотносими към тази фаза на касационното производство тъй като са такива по чл.281 ГПК, не обосновава нито общо основание, нито валидно въведен допълнителен критерий С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение