Определение № 50779 от 01.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1489/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на двете насрещни страни в настоящото производство - М. Н. П. и Ю. П. Ф. срещу решение № 265936 от 12.04.2021 г. по в. гр. д. № 14160/2018 г. на Софийски градски съд (СГС), с което е отменено решение № 460937 от 30.07.2018 г. по гр. дело № 31285/2017 г. на Софийски районен съд (СРС) в обжалваната му част относно режима на лични отношения на бащата Ф. с малолетното дете Н. Ю. Ф., на основание чл. 127, ал. 2 СК, като е определен нов режим на личните отношения, както следва: първите 8 срещи бащата да вижда детето всеки първи и трети петък от месеца от 9.30ч. до 11.00ч. или от 16.00ч. до 17.30ч., в зависимост от училищната му заетост, на територията на Д „СП“ – Кърджали в присъствието на специалист от Д „СП“ – Кърджали; следващите 16 пъти бащата да взима детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване, от 10.00ч. до 17.00ч. на съответния ден и след това – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 18.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя, с преспиване, при съответното разпределяне на Коледните, Новогодишните и Великденските празници и летните ваканции между двамата родители, посочено в атакуваното решение. По касационната жалба на М. Н. П.: Жалбоподателката поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че определеният от въззивния съд режим противоречи на интереса на детето, тъй като не е обвързан с промяната на отношенията между бащата и детето и не е съобразен с обстоятелството, че за над 4 години бащата се е дезинтересирал от детето, както и с нежеланието на детето да се вижда с баща си, породено от това, че е било свидетел на физическо насилие от страна на бащата спрямо негови най – близки хора. Счита, че режимът на лични отношения не е съобразен с натовареността на детето в училище и извънкласните му занимания. Моли същият да бъде изменен, като бъде постановено да не се осъществява в учебната седмица и за първия определен период да е в присъствието на трето лице, с което детето има доверителна връзка, а именно неговата баба, дядо или майка, а не както е разпоредил СГС – в присъствието на социален работник от Д „СП“ – Кърджали. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба касаторката П. релевира бланкетно основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не формулира правен въпрос и не навежда практика на ВКС, на която обжалваният въззивен акт да противоречи. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност, изразяваща се в незачитане на интереса на детето при определяне на режима на личните му контакти с бащата, съобразен единствено с работното време на социалните служби. Ответникът по тази касационна жалба - Ю. П. Ф. депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за неоснователност на същата. По касационната жалба на Ю. П. Ф.: Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, да бъде определен режим на лични отношения между майката и детето, като последната бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в минимален размер. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба касаторът Ф. релевира бланкетно основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не е формулирал правен въпрос, а е посочил само практика на ВКС и ВС, на която твърди, че обжалваното решение противоречи, а именно Постановление №1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на ВС; т. 1 Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС; т. 4 Тълкувателно решение № 7 от 31.07. 2014 г. по тьлк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 254 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 940/2019 г. на ВКС. Във връзка с наведеното от касатора Ф. основание по 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. „Допустимо ли е в производствата по спорна съдебна администрация (които се характеризират с отменимост или изменимост на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност), когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса и по -конкретно на децата при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на децата, по които производства има влезли в сила решения на първоинстанционния съд (относно родителските права и относно местоживеенето на детето), страните да правят искания пред въззивния съд извън обхвата на въззивното обжалване (относно родителските права и относно местоживеенето на детето) при констатиране на нови обстоятелства с правно значение?“ и 2. „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по тези искания на страните при констатиране на нови обстоятелства с правно значение, като излезе извън обхвата на въззивното обжалване, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса и по - конкретно на децата при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на децата?“. Навежда и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност, изразяваща се в грубо нарушаване на законово регламентирания висш интерес на детето. Ответницата по тази касационна жалба - М. Н. П. депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни в производство по молби с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, т. е. те са допустими. Първоинстанционното производство е образувано по молби с правно основание чл. 127, ал. 2 СК по инициатива и на двамата родители на малолетното дете Н., родено по време на фактическото съжителство на страните, относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права спрямо него, личните отношения с детето и издръжката му. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от страните в частите относно предоставянето на родителските права спрямо Н. на майката, определяне на местоживеенето на детето при майката и издръжката на детето. Поради това въззивният съд не е обсъждал исканията на Ю. Ф. за изменение на постановеното от СРС решение в горепосочените влезли в сила части, съдържащи се в отговора на въззивната жалба, подадена от майката. Приел е, че в предметния обхват на въззивното обжалване влиза само режима на лични отношения на бащата с детето, доколкото само срещу тази част от първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от майката (бащата не е депозирал въззивна жалба). Във въззивната инстанция, на основание чл. 15, ал. 6 Закона за закрила на детето са приети социални доклади от компетентната Дирекция ”Социално Подпомагане” – Кърджали (по местоживеене на въззивницата М. П. и детето Н. Ф.) и от компетентната Дирекция ”Социално Подпомагане” – [населено място], район „Лозенец“ (по местоживеенето на бащата Ю. Ф.). Според социалните доклади майката не поддържа връзка с бащата на детето след преместването им в [населено място], а детето и бащата не са осъществявали срещи от 15.09.2018 г., като социалните работници са изразили становище, че за правилното личностно развитие на детето е необходимо то да има контакти и с двамата си родители. Въззивният съд е намерил за установено от приетите в първоинстанционното и въззивното производство заключения на съдебно -психологически експертизи, че след раздялата на страните, родителските отговорности са поети главно от майката, като контактите с бащата са силно ограничени, а от септември 2018 г. същите са прекъснати. При опитите за осъществяване на такива, детето е ставало свидетел на скандални сцени между баща си и други негови близки, а това съставлява тежко негативно изживяване за крехката му детска психика. Констатиран е тежък конфликт на лоялност на детето по отношение на неговия баща, продиктуван от дълбоко чувство на вина на детето спрямо баща му, което е било в близка емоционална връзка с него и която все още не е разрушена. Според съдебните експерти, при установените обстоятелства, контактите на детето с бащата могат да бъдат възстановени само с посредничеството на социалните служби, за да не бъдат същите саботирани от майката или детето и за да се даде възможност на детето да преодолее вътрешната си съпротива, предизвикана от упражняваните върху него отчуждаващи въздействия. СГС е изслушал страните във въззивното производство по реда на чл. 59, ал. 6 СК в открито съдебно заседание. М. П. е акцентирала, че детето Н. е уплашено и не иска да ходи при баща си. Посочила е, че от м. април 2019 г. до настоящия момент няма контакт между бащата и детето, като през м. април 2019 г. бащата е дошъл, но детето не е пожелало да излезе с него. Заявила е, че Н. никога не се е отделял от нея и никога не е спал при баща си. Ю. Ф. е посочил, че от 15.09.2018 г. няма никакъв контакт с детето и че срещу него са били завеждани дела по ЗЗДН. Въз основа на приетите по делото горепосочени доказателства, въззивния съд е намерил, че детето Н. е в тежък конфликт на лоялност към своя баща, резултат на силно влошените отношения, затруднения в комуникацията и настъпилото отчуждение между неговите родители и невъзможността им сами да се справят с това положение. Счел е, че интересът на малолетното дете изисква възстановяване на емоционалната близост и доверителна връзка с бащата, което обаче, поради сложността и спецификата на създалата се ситуация, не може да се постигне с решение за незабавен режим на лични контакти в по - пълен обем, защото такъв би бил възприет от детето като принуда. Поради това е счел за наложителен преходен период от осем срещи всеки първи и трети петък от месеца, за времето от 9:00 часа до 11:00 часа - ако детето е на училище следобед, и за времето от 16:00 часа до 17:00 часа - ако детето е на училище сутрин, на територията на Дирекция ”Социално Подпомагане” – Кърджали, в присъствието на съответен специалист от Дирекция ”Социално Подпомагане” – Кърджали. Следващите 16 пъти, считано от последната среща от така определените 8 срещи по защитните мерки, е разпоредил бащата да може да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване, от 10:00 часа до 17:00 часа на съответния ден, като вземането на детето от бащата и връщането на детето на майката да се осъществява от и в дома на майката, а след изтичането на този период е предвидил по-разширен режим на лични отношения, посочен по - горе. По основанията за допускане на касационно обжалване: И двете страни в производството се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без обаче да са формулирали правни въпроси, удовлетворяващи общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените в т. 1 ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. Жалбоподателите навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, които е недопустимо да бъдат разглеждани в настоящата предварителна фаза на касационното производство по предварителна селекция на касационните жалби. Навеждането на допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, когато не е съотнесено с надлежно поставен правен въпрос, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. При така обективираните оплаквания на касаторите, касационният съд не разполага с правомощия да формулира, респективно да преформулира непосочен правен въпрос. Поради това следва да се приеме, че не са осъществени сочените и от двамата касатори основания (общо и допълнително) за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът Ю. П. Ф. се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като формулира два въпроса, които имат сходно съдържание и касаят възможността на въззивния съд в производство по спорна съдебна администрация, като процесното, да се произнася по искания на страните извън предметния обхват на въззивното обжалване (относно родителските права и относно местоживеенето на детето) при констатиране на нови обстоятелства с правно значение. Въпросът е обуславящ, доколкото въззивният съд изрично е приел, че не е допустимо да се правят искания извън предметния обхват на въззивното обжалване, касаещи частта от първоинстанционното решение, която е влязла в сила, поради необжалването й от никоя от страните (в случая досежно предоставянето на упражняването на родителските права спрямо детето, местоживеенето му и дължимата издръжка). Не се установява обаче наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят не е обосновал допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовал, така както е предвидено в т. 4 TP № 1 /19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: не е посочил кои норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по тълкуването им, нито коя съдебна практика е неправилна или остаряла и се нуждае от осъвременяване; нито е обосновал настъпили изменения в законодателството или обществените условия. Освен това е налице константна съдебна практика, вкл. на ВКС, според която предметният обхват на въззивното обжалване, вкл. по производства по спорни съдебни администрации на граждански правоотношения, е ограничен от подадените въззивни жалби. За касатора и след влизане в сила на въззивното решение не отпада и не се преклудира възможността да иска изменение на първоначалното съдебно решение, с което е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето и са определени мерките на личните отношения с детето, местоживеенето и издръжката на последното (чл. 59, ал. 9 СК), ако твърди, че са променени правнозначимите обстоятелства. Не е налице и релевираното и от двамата касатори основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти (явна необоснованост). Доколкото жалбоподателите не излагат аргументи за очевидна неправилност, различни от тези, сочени за основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които в своята съвкупност не покриват горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на въззивно решение, не е осъществено основанието за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. При този изход на делото страните следва да понесат разноските за касационното производство така както са направени. На основание изложеното, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение