Определение № 1307 от 17.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 348/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Касационната жалба е подадена от „ЛОТО БГ“ ООД чрез процесуалния му пълномощник - адв. П. Р., срещу решение № 584/23.08.2023г., постановено по в.т.д. № 405/2023г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 284/28.02.2023 г., постановено по търг. дело № 2882/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прогласено по предявения от Т. Н. – синдик на „Ню Геймс“ АД (в несъстоятелност), за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ню Геймс“ АД (в несъстоятелност) прихващане, извършено с протокол за прихващане от 28.02.2020 г. за сумата 128 698.28 лв., съответно на основание чл. 645, ал. 3 ТЗ по отношение изявлението на „Лото Бг“ ООД и на основание чл. 645, ал. 4 ТЗ по отношение изявлението на „Ню Геймс“ АД.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а при условията на евентуалност поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Сочи, че съдът е прогласил за нищожно прихващането по отношение и на двете изявления, но твърди, че синдикът не е поискал обявяване недействителност на прихващането, извършено от „Ню геймс“ АД нито с исковата молба, нито с допълнителната искова молба. Счита, че приетото от съда в определението от 27.10.2022г., че позоваването на нормата на чл. 645, ал. 3 от ТЗ е достатъчно за индивидуализацията на тази претенция, противоречи на цитираната от него практика, обективирана в решение №50015/26.06.2023г. по т.д.№2739/2021г. на ВКС, 2 т.о. и др. Поддържа, че съдът изобщо не е следвало да разглежда иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ, а като втори довод за недопустимост изтъква, че съдията е приел, че искът по чл. 645, ал. 3 ТЗ е главен, а този по чл. 645, ал. 4 ТЗ – евентуален, което не може да бъде споделено и което е процесуално недопустимо. Като допълнителен довод за недопустимост изтъква и че след като синдикът не е предявил иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ за оспорване на изявлението за прихващане на длъжника, то предявеният иск по чл. 645, ал.3 ТЗ е лишено от правен интерес, тъй като дори и при уважаването му, погасителният ефект на прихващането няма да бъде заличен, а това препятства крайната цел на тези искове – попълване на масата на несъстоятелността. Наред с горното касаторът поддържа, че решението е необосновано, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че е доказано знание на законния представител на „Лото БГ“ ООД за неплатежоспособност на „Ню геймс“ АД към 28.02.2020г. Поддържа, че с оглед обявените по ГФО положителен финансов резултат, както и че съдебните дела срещу Държавната комисия по хазарта, все още са неприключили към процесния момент, не може да се приеме, че е налице знание за неплатежоспособност, тъй като изискването на закона е за знание, а не за предположение. Поддържа и че е неправилен изводът на съда, че откриването на производство по несъстоятелност изключва наличието на достатъчно имущество към датата на приключване на устните състезания, още повече че горното е към декември 2020г., а не към процесния момент – 28.02.2020г. Касаторът оспорва извода на съда, че „Ню геймс“ АД е било трайно затруднено към 28.02.2020г. поради отсъствие на потенциал да реорганизира дейността си. Счита за неправилен изводът на съда, че нормата на чл. 645 ТЗ идентифицира знанието за подадената молба по чл. 625 ТЗ за достатъчно, за да се обоснове недействителност на прихващането спрямо кредиторите на несъстоятелността, а според него за субективният елемент следва да се съди по обективираните действия и поради това сочи, че „Лото БГ“ не е бил уведомен от законния представител на „Ню геймс“ за подадената молба по чл. 625 ТЗ и най-ранният възможен момент за узнаване на горното е датата на обявяване на молбата в ТР – 05.03.2020г. Касаторът твърди и, че синдикът не е доказал и установил, че двете дружества са свързани лица по смисъла на параграф 1 от ДР на ТЗ, тъй като макар да са представлявани от едно и също лице, то не било налице хипотезата на ТЗ – участие в управлението на дружеството, а разпоредбата на параграф 1, т. 3, б.“д“ от ДОПК е неприложима. По изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение и обезсилването или отмяната му.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК –вероятна недопустимост и по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „По процесуалноправния въпрос за наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за воденето на конститутивен вид искове, попадащи в квалификацията на чл. 124, ал.3 ГПК, към който спада и искът с правно основание чл. 645, ал.3 ГПК“;

2. „Следва ли при обявяване на недействителност на едностранна сделка – прихващане по смисъла на чл. 103 и чл.104 от ЗЗД, по молба на синдика на дружеството в несъстоятелност, в петитума на исковата молба да се заяви и искане за обявяване на недействителност на прихващането, извършено от другата страна – ответник по делото, за да е налице правен интерес от исканата защита и ако това не е направено – какви са правните последици от така постановеното решение: води ли то до имуществено разместване и възстановяване в патримониума на имуществото на дружеството в несъстоятелност?“

Касаторът поддържа, че и двата въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №50015/26.06.2023г. по т.д.№2739/2021г. на 2 т.о.

Ответникът по касационната жалба – синдикът на „Ню геймс“ АД – Т. Н. е подал отговор чрез упълномощените адвокати К. М. и Л. Г. от 09.01.2024г., в който оспорва подадената жалба по подробно изложените съображения, като претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението, както и присъждане на разноски по приложен списък.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, апелативният съд е приел, че съдът е бил сезиран както с иск по чл. 645 ал. 3 ТЗ, така и с иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ, което е видно от съдържанието на исковата молба, в чийто петитум ищецът изрично е направил искане да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ню Геймс“ АД (н.) на извършеното от длъжника прихващане, с протокол за прихващане от 28.02.2020 г. Приел е, че това искане следва да се квалифицира именно като иск с правно основание чл. 645, ал. 4 ТЗ, като в тази връзка са изложени твърдения и от фактическа страна в обстоятелствената част на исковата молба. Посочил е, че с определението си по реда на чл. 374 от ГПК, СГС в доклада си по делото е изложил, че обстоятелствата по исковата молба припокриват фактическите състави на чл. 645 ал. 3 ТЗ и чл. 645, ал. 4 ТЗ, а и такива са направените от ищеца уточнения, допълнения и фактическа твърдения по допълнителната му искова молба. Предвид горното е счел за неоснователен довода на въззивника за недопустимост на първоинстанционното решение.

Въззивният съд на основание чл. 272 от ГПК е препратил изцяло към установеното от фактическа страна от първоинстанционния съд, а именно: На 20.02.2020 г. между „Ню геймс“ и „Лото БГ“ писмено е изразено съгласие за продажба на индивидуализирани движими вещи срещу задължение на ЛотоБГ да заплати сума в размер на 127 500 лв. без ДДС в срок от 7 дни. На 27.02.2020 г. „НЮ ГЕЙМС“, представлявано от Д. Д. Г., е подало молба до Софийски градски съд за откриване на производство по несъстоятелност. На 28.02.2020 г. е сключен договор за заем между „ЛотоБГ“ и „НЮ ГЕЙМС“, представлявани от Д. Д. Г. за сумата 175567,22 лв. с указано предназначение – заплащане на месечни трудови възнаграждения на служители на НЮ ГЕЙМС, дължими за месец февруари 2020 г., като съгласно чл. 2 заемателят се е задължил да възстанови сумата до 31.03.2020 г. Подписано е на 28.02.2020г. споразумение вземания на НЮ ГЕЙМС от ЛотоБГ на обща стойност 128 698,28 лв., произтичащи от описаните четири фактури, да бъдат погасени със задължение на НЮ ГЕЙМС към ЛотоБГ в размер на 175 557,22 лв., произтичащо от договора за заем за изплащане на възнаграждения на служители на „НЮ ГЕЙМС“. От данните по партидата на страните в търговския регистър се установява, че двете юридически лица са били представлявани към тази дата от Д. Д. Г.. С решение № 260017/06.01.2021 г. по т.д. № 699/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 9 е обявена неплатежоспособността на НЮ ГЕЙМС с определена начална дата – 27.02.2020 г., открито е производство по несъстоятелност, прекратена е дейността на търговското предприятие.

Въззивният съд е счел за неоснователно възражението по жалбата относно знанието, като е приел, че състоянието на неплатежоспособност на „Ню Геймс“ АД (н) е било известно на жалбоподателя към момента на подписване на процесния протокол за прихващане от 28.02.2020 г. за сумата 128 698.28 лв., защото лицето Д. Д. Г. е едновременно изпълнителен член на Съвета на директорите на „Ню Геймс“ АД (н) и управител на „ЛотоБг“ ООД, а именно това лице е направило изявленията за прихващане от името и на двете дружества. Счел е, че осъществяването на тази съвместна функция от едно и също физическо лице води до извод, че то и съответно представляваното от него „ЛотоБг“ ООД е имало непосредствена представа за финансовото състояние на „Ню Геймс“ АД (н).

Апелативният съд е счел за неоснователно и възражението относно предпоставката по чл. 645, ал. 3 ТЗ за наличието на знание от страна на кредитора, като е посочил, че по делото е установено придобиване на вземане с дата 28.02.2020 г. от заемодател-кредитор, който е свързано лице със своя длъжник, при което последният сам е поискал откриване на производство по несъстоятелност с молбата си от 27.02.2020 г. Счел е, че това води до извод за знание от страна на „ЛотоБг“ ООД за инициирано производство по чл. 625 ТЗ към момента на придобиване от негова страна на конкретната парична претенция. Освен това, след като законният представител на „ЛотоБг“ ООД към 28.02.2020 г. е представлявал и „Ню Геймс“ АД (н) е явно, че той е бил наясно с обстоятелството, че обичайният източник на доходи е преустановен, както и с моментното финансово състояние на „Ню Геймс“ АД (н), препятстващо посрещане на паричните му задължения (предвид очертаното предназначение на предоставения заем), така и за отсъстваща перспектива за преодоляване на затруднението със собствени сили. Въззивният съд е счел, че е неоснователно и оплакването по въззивната жалба, че по делото не било доказано „ЛотоБг“ ООД и „Ню Геймс“ АД (н) да са били свързани лица. Приел е, че по делото е безспорно установено, че към 28.02.2020 г., физическото лицето Д. Д. Г. е представлява и двете дружества „ЛотоБг“ ООД и „Ню Геймс“ АД (н.), страни в процесния протокол за прихващане от 28.02.2020 г., което обосновава свързаността им, както съгласно § 1, т. 3, б. „д“ ДОПК, така и § 1, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ДР от ТЗ. С оглед горните съображения е потвърдил решението на СГС за прогласяване недействителността на прихващането.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос.

ВКС намира, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал.2 от ГПК, а именно вероятна недопустимост на въззивното решение. Налице е константна практика на съдилищата, включително задължителната по TP № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 1/10.11.1985 г., която приема за недопустимо съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не страда от такъв порок. Въззивният съд се е произнесъл по очертания от ищеца предмет на делото и в рамките на търсената от ищеца защита, поради което оплакванията на касатора, че е разгледан непредявен иск са неоснователни. Макар и формулирано не съвсем прецизно в петутима, ясно е искането на ищеца да се обяви за недействително прихващането по двустранния протокол от 28.02.2020г., като са изложени предпоставки, както по чл. 645, ал.3 ТЗ, така и по чл. 645, ал.4 от ТЗ. С оглед горното не може да се приеме, че е налице вероятна недопустимост на въззивното решение.

Първият поставен въпрос относно правния интерес от водене на конститутивен иск по чл. 124, ал.3 от ГПК е поставен теоретично и не е обсъждан от въззивния съд, поради което не може да обоснове общият критерий по чл. 280, ал.1 от ГПК. Въпросът е свързан с необоснованата теза на касатора, че не е искана недействителност на прихващането, извършено от несъстоятелния длъжник, която не може да бъде споделена. Изводът на въззивният съд, че още с проекта на доклад по чл. 146 от ГПК съдът е дал правна квалификация на предявените искове и същата отговаря на заявеното с исковата молба, не е и в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 58/20.07.2022 г. по т.д. 309/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 5/20.02.2012 г. по гр. д. № 658/2011 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, решение № 77/08.03.2011 г. по гр. д. № 127/2010 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 92/23.07.2010 г. по гр. д. 92/2009 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО и мн.др., в които е прието, че предмет на делото е спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения и искане. С оглед горното така поставеният въпрос не може да обуслови допускане до касационно обжалване, тъй като не отговаря нито на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 от ГПК, нито на допълнителния по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК.

Вторият поставен въпрос е пряко свързан с първия и с тезата на касатора за недопустимост на решението, като се основава на необоснованата му теза, че не е предявен иск за недействителност на прихващането, извършено от несъстоятелния длъжник. Въпросът е обсъждан от въззивният съд, който е приел, че изложеното в исковата молба следва да се квалифицира като иск с правно основание чл. 645, ал. 4 ТЗ, като са налице и твърдения за това във фактическа страна в обстоятелствената част на исковата молба, както и че с определението по реда на чл. 374 от ГПК, СГС в доклада си по делото е изложил, че обстоятелствата по исковата молба припокриват фактическите състави на чл. 645 ал. 3 ТЗ и чл. 645, ал. 4 ТЗ, а и такива са направените от ищеца уточнения, допълнения и фактическа твърдения по допълнителната му искова молба. Възприетото от въззивният съд в конкретния случай след преценка на данните по делото не може да се приеме, че е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните по-горе актове, поради което не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК и така поставеният въпрос не може да обоснове допускане на въззивното решение до касация.

ВКС намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно или недопустимо. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че не следва решението да се допуска до касация.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.