Определение № 79 от 19.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 503/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, вр. с чл. 396, ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма], чрез адв. А. В., срещу определение № 1111 от 12.10.2017г., постановено по ч.гр.д.№ 730/2017г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е отменено определение № 3379/04.09.2017г., постановено по гр. д. № 6783/2017г. на Плевенския районен съд в частите, в които са оставени без уважение исканията на П. И. Н., Г. И. Н., С. И. Н., Б. И. Н. и И. Т. Н. за допускане на обезпечение на бъдещите им искове срещу [фирма] за разликата от 2 000 лв. до 5 000 лв., вместо което е допуснато обезпечение на бъдещите им искове с правно основание чл. 200 КТ в частите за разликите от 2 000 лв. до 5 000 лв. чрез налагане на запор до размера на вземанията върху посочените банкови сметки на ответното дружество. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон – основания по чл. 281, т.3 ГПК. Поддържа се довод за очевидна неправилност на въззивното определение като основание за достъп до касационно обжалване. Иска се неговата отмяна. Ответниците в производството П. И. Н., Г. И. Н., С. И. Н., Б. И. Н. и И. Т. Н. не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, но е недопустима с оглед цената на исковете, предмет на спора. Производството е образувано по молба на П. И. Н., Г. И. Н., С. И. Н., Б. И. Н. и И. Т. Н. за допускане на обезпечение на бъдещите им искове с правна квалификация чл. 200 КТ против [фирма] всеки в размер на 5 000 лв. Настоящият състав на ВКС, III г. о. намира, че определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, като постановено по дело, решението по което не би подлежало на касационно обжалване. Според разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК /в редакцията на бр. 86/2017 г. на ДВ/ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. В случая цената на бъдещите искове (всеки в размер на 5 000 лв.), определена съобразно нормата на чл. 69, ал.1, т. 1 ГПК, е до този праг, поради което касационният контрол не е допустим. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.