Определение № 60580 от 02.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 564/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] и насрещна касационна жалба на Й. И. Л. срещу решение № 11549 от 15. 07. 2020 г. по гр. д. № 5803/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, четиринадесети състав. Касаторът „Застрахователна компания Лев инс“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 26. 07. 2019 г. по т. д. № 103/2018 г. на Кюстендилски окръжен съд касаторът е осъден на основание чл. 226 КЗ /отм./ да заплати на Й. И. Л. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат А. И. Л. на 1. 01. 2014 г. при ПТП. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на закона. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, че ищецът е материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат, като твърди, че същите не са съобразени със задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2006 г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи, че по делото не била установена особена близка, трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и неговия брат, както и настъпили в резултат на смъртта на последния сериозни морални болки и страдания, различни от нормално възприетите в обществото. Поддържа, че размерът на присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди не съответства на установения в § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ лимит. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът „Застрахователна компания Лев инс“ АД се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по обсъдената касационна жалба Й. Л. не е депозирал отговор на жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационният жалбоподател Й. И. Л. е подал насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение предявеният от Л. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД иск по чл. 226 КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв. Поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по насрещната касационна жалба не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното: По касационната жалба на „Застрахователна компания Лев инс“ АД Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е активно материалноправно легитимиран по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Л. – негов брат, причинена при ПТП на 1. 01. 2014 г. от водача К. К., застрахован в ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК с влязла в сила присъда по НОХД № 274/2014 г. на Кюстендилски окръжен съд. Като е извършил преценка на свидетелските показания и се е позовал на разясненията в Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд е намерил за установени релевантните факти, посочени в мотивите на тълкувателното решение, свързани със съществуването на особено близка връзка между ищеца и брат му, излизаща извън нормалната за този вид родствени отношения, при която смъртта на А. Л. е причинила на ищеца морални страдания с интензитет и продължителност, надхвърлящи обичайните. Приел е разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101/2018 г./ за неприложима по делото, тъй като разглежданият случай попада в приложното поле на отменения КЗ. Съобразявайки характера, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания след смъртта на брат му А. Л., както и икономическите условия в страната към 2014 г., съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 30 000 лв., като на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД същото следва да бъде намалено с 1/3 – на 20 000 лв. с оглед приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата- бил е на място, нерегламентирано за пресичане на пешеходци, с гръб към приближаващите ППС и под влияние на алкохол /1, 6 промила-средна степен на алкохолно опиянение/, което допълнително е повлияло на адекватната преценка и реакция на пътната обстановка. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Застрахователна компания Лев инс“ АД формулира следните въпроси: 1. „Следва ли решаващият съд, при определяне на елементите за имуществено репариране от значение за приложение на чл. 52 ЗЗД, да заяви мотиви относно обществено възприеманото разбиране за понятието обичайни характеристики на житейските и емоционални връзки между роднини, съответно – да извърши съпоставка спрямо съдържанието, вложено от решаващия съд в разбирането за понятието „особени“ обстоятелства и кои се определят като такива, като задължителна предпоставка за формиране на определящия извод относно наличие на право на обезщетение?“; 2. „Следва ли се дадената оценка да се основава само на установени конкретни факти и обстоятелства, обсъдени при преценка на строго въведени от нормата критерии за това, и допустимо ли е даденото обсъждане да се основава на общи оценъчни понятия, с оглед определяне на вложеното съдържание, за да се приеме наличие на право на обезщетение и спрямо отделните критерии за приложение на чл. 52 ЗЗД?“; 3. „Дали с оглед правилното приложение на материалния закон е допустимо при формиране на правните изводи относно изхода на спора и относно обема на спорното право, съдът може да обоснове определянето на елементите на имуществено репариране, съответно – конкретното им съдържание с оглед прилагане на принципа на чл. 52 ЗЗД върху разбиране за фактите по допускане?“ Твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси противоречи на практиката на ВКС и ВС – Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС и ППВС № 4/1968 г., поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация. Поддържа, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с което обосновава предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация. В изложението се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и поради постановяването му в противоречие с материалния закон - § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ. Касаторът изразява становище, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е „очевидно неправилно като прекомерно“, поради което е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Първите два въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, които следва да бъдат обобщени и уточнени по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС като въпрос относно предпоставките /критериите/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг, са значими за изхода на делото, поради което отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са налице обаче допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). По отношение на активната материалноправна легитимация на братята и сестрите е прието, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи на най-близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е придържал към цитираното тълкувателно решение и не се е отклонил от задължителните постановки на същото. Решаващият състав е обсъдил всички събрани доказателства, преценил е установените факти и обстоятелства, и въз основа на тях е направил извод, че по делото е доказано съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и неговия брат, загинал при процесното ПТП. Позовал се е на съществуваща особена житейска ситуация, тъй като загиналият не е имал собствено семейство и затова е споделял един имот, домакинство и бит със семейството на брат си. Отчел е свързващите братята общ покрив, общи грижи за домакинството, общи ангажименти по отглеждане и реализиране на продукция за битови нужди и цялостно споделяне на ежедневие и празници, за разлика от обичайната близост между този кръг роднини. Решаващият състав е изтъкнал, че създалите се отношения на близост и силна привързаност между двамата братя не са били прекъсвани през целия им живот до настъпване на трагичния инцидент, което обосновава и установената психична и физическа реакция на смъртта на А. Л. от страна на ищеца. При тези констатации изводът на въззивния съд, че е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и ищецът да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, се явява в съответствие със задължителната практика на ВКС, което изключва въведените основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Що се отнася до доводите на касатора, че заключението за активна материалноправна легитимация на ищеца с оглед възприетите в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС предпоставки не съответства на доказателствата по делото, то същите са относими към правилността на обжалваното решение и не могат да обосноват достъпа до касация при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният от касатора трети материалноправен въпрос относно приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е включен в предмета на конкретното дело и отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не се доказва наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В цитираното от касатора ППВС № 4/1968 г. са дадени разяснения, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т. д. № 1015/2017 г. на ВКС, решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28. 12. 2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./. Съгласно постоянната практика на ВКС при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди трябва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди на ищеца, въззивният съд е съобразил изяснените в посочената практика на ВС и ВКС критерии и е взел предвид установените по делото релевантни обстоятелства. При формирането на извода относно размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е отчел изключително близките отношения, основани на привързаност, морална подкрепа, емоционална близост и споделени грижи и отговорности, на ищеца и брат му приживе. Същевременно, решаващият състав е приел, че ищецът е еманципиран човек със собствено семейство, който има подкрепа в трудния за него момент, както и че няма данни загубата да е довела до личностни изменения, които трайно и необратимо да са променили начина му на живот. По спорния въпрос за размера на справедливото обезщетение, съдът е съобразил и икономическата конюнктура към 2014 г. – годината на настъпване на увреждането. Изложеното сочи, че изводите на съда са изградени при съобразяване на задължителната практика на ВС и формираната последователна практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, поради което не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е формулирал в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване друг правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК повтаря оплакванията си за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон - § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ, бр. 101/2018 г./, императивно установяващ лимит за обезщетяване на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ за понесените неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Тези доводи биха представлявали основания за касиране на въззивното решение като неправилно – чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт. Същите не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 ГПК, тъй като не са обвързани с конкретен правен въпрос по прилагане на посочената норма. Непосочването на значимия правен въпрос от жалбоподателя е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК съобразно Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените пороци. Фактическите констатации на съда от значение за правните изводи не са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, установимо от мотивите на въззивното решение, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован. Не се установява въззивното решение да е основано на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Касационният жалбоподател не излага аргументация на тезата си за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение отделно от доводите си, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и не съответства на принципа за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ГПК. Касае се до оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, чиято основателност не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната от касатора „Застрахователна компания Лев инс“ АД част. На основание чл. 287, ал. 4 ГПК, поради недопускането на касационно обжалване по касационната жалба на „Застрахователна компания Лев инс“ АД, съдът не дължи произнасяне по подадената насрещна касационна жалба от Й. И. Л.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение