Определение № 86 от 07.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2714/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. и Г. В. срещу определение № 2248/01.09.2022 г. по в. ч. д. № 2266/2022 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено разпореждане № 266501/23.05.2022 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 2454/2020 г. за връщане на въззивна жалба, подадена от В. срещу решение по същото дело. Касаторите правят оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като с него са нарушени съществени процесуални правила, касаещи даването на указания за отстраняване нередовности на предприето от жалбоподателите процесуално действие, а именно подаване на въззивна жалба. Молят обжалваното определение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено като делото бъде върнато на СГС за продължаване на процесуалните действия по администриране на въззивната жалба. Като релевантен за допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи въпросът относно задължението на съда да дава точни и ясни указания и обвързаното с изпълнение на това задължение правомощие да прекратява производството при неизпълнението им. Мотивира се достъп до касация с приложение на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради отклонение от практика на ВКС, а именно: определение № 503/06.07.2011 г. по ч. гр. д. № 447/2011 г., определение № 618/28.10.2011 г. по ч. гр. д. № 522/2011 г., определение № 310/23.05.2014 г. 1 по ч. гр. д. № 1297/2014 г., определение № 257/08.03.2011 г. по 146/2011 г., определение № 185/09.02.2011 г. по ч. гр. д. № 977/2010 г., определение № 286/07.06.2010 г. по гр. д. № 265/2010 г. Препис от частната жалба не се изпраща. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Съвместната частна касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани да обжалват страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане на Софийски градски съд за връщане на въззивна жалба, подадена от В. срещу решение № 261053/24.03.2022 г. по гр. д. № 2454/2020 г., като нередовна. Решаващият мотив на първоинстанционния съд е, че жалбоподателите не са изпълнили в срок дадените указания за внасяне на дължимата държавна такса в размер ½ от първоначалната такава, въпреки надлежно им съобщаване. Отделно, не са представили препис от въззивната жалба за насрещната страна. Въззивната инстанция е споделила изложените от Софийски градски съд мотиви като по оплакванията в частната жалба, че В. не са ищци, а ответници и до този момент не са внасяли такса, е посочила, че изтъкнатото обстоятелство не ги освобождава от задължението за внасяне на такса. Като допълнителен мотив е изложила, че платената по делото такса е известна на страните и същата е в размер на 3037, 18 лв., следователно дължимата по въззивната жалба такса е в размер на 1 518, 59 лв., която е следвало да бъде внесена по общоизвестната сметка на Апелативен съд София. Настоящата инстанция намира за осъществени предпоставките за допускане на касационно обжалване по отношение на атакуваното въззивно определение. Поставеният от жалбоподателите въпрос удовлетворява общия селективен критерий, разяснен с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. Решаващият мотив на въззивния съд е, че указанията на Софийски градски съд, с които въззивната 2 жалба е била оставена без движение, са ясни, изпълними и надлежно съобщени на жалбоподателите. Този въпрос обаче е разрешен в отклонение от трайната практика на ВКС, която приема, че уреденият в чл. 7 ГПК основен принцип на служебно начало в гражданския процес задължава съда да информира страните във връзка с предоставените им от закона процесуални права и задължения, включително да ги уведомява за последиците от неизпълнение на конкретни указания. При нередовност на въззивна жалба съдът следва да посочи точно размера на дължимата се държавна такса, а при неизпълнение на това задължение не е налице основание за приложение на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. По въпроса е създадена практика, обективирана в решение № 434 /13.05.2010г. по гр. д. № 700/2009 г., I г.о., определение № 891/28.11.2014 г. по гр. д. № 6523/14 г. на IV г.о., определение № 869/12.12.2012 г. по ч. гр. д. № 776/2012 г., IV г.о., определение № 616/2010 г. по ч. т. д. № 455/2010 г. на II т.о., определение № 60219/2021 г. по ч. т. д. № 519/2021 г. на I т.о., определение № 54/2018 г. по ч. гр. д. № 4897/2017 г. на III г.о., както и в част от посочените от касаторите определения, която се споделя от настоящия състав и с която не се е съобразил въззивният съд. В цитираните съдебни актове е прието, че неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за страната, включително и не може да бъде основание за прекратяване на делото, или връщане на искова молба или жалба. В процесния случай СГС не е определил конкретен размер на държавната такса, който следва да бъде внесен, а соченият от състава на Апелативен съд София размер на държавната такса, дължим за първоинстанционното производство, е неправилен, защото не е 3 037, 18 лв. Видно от материалите по делото на СГС /стр. 7а/ това е размерът на уговореното и платено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Като не е дал надлежни указания първоинстанционният съд е постановил неправилно разпореждане за връщане на подадената от В. въззивна жалба, което разпореждане от своя страна неправилно е било потвърдено от въззивната инстанция, ето защо и двата акта следва да бъдат отменени, а делото върнато на Софийски градски съд за даване на точни указания в какъв размер следва да бъде внесена държавна такса по подадената срещу постановеното по гр. д. № 2454/2020 г. решение. Следва да се има предвид и обстоятелството, че въззивната жалба е подадена по електронен път, поради което не може да се изисква препис от нея да бъде предоставен от жалбоподателите, а съдът е длъжен да възпроизведе изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда да ги изпрати на участниците в производството, които не са заявили желание да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива в приложение на чл. 102з, ал. 3, изр. 1-во ГПК. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС