Определение № 95 от 26.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2011 г.

Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК. С решение от 31.01.2011 г. по гр. д. № 10562/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ брачен въззивен състав е потвърдено решението от 15.12.2009 г. по гр. д. № 3221/2008 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 81 състав в частта, с която е разрешено на малолетното дете Е. П. М. да пътува заедно с майка си О. Б. Ф. извън пределите на Република България неограничено до навършване на пълнолетие, без да е необходимо за това съгласието на бащата П. Г. М.. За да достигне до този резултат въззивният съд е приел, че в интерес на детето е да пътува извън пределите на страната за пребивавания в кратък период от време (напр. в Б. при родителите на майката) или на почивки (защото майката имала трайни интереси и се е установила в България), както и че бащата не е доказал опасността - след напускане на България детето да бъде отвлечено от майката в страна извън Европейския съюз, където да остане да живее постоянно. Против решението на Софийски градски съд е постъпила касационна жалба от П. Г. М. от [населено място]. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се произнесъл по материалноправния въпрос за законовите предпоставки, които са основание за съда да разреши неограничено пътуване извън страната на дете без съгласие на единият от родителите му в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 446 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г. (по описа на Трето г. о.) на ВКС, ГК, ІV г.о.; Решение № 669/26.11.2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.; Решение № 697/01.11.2010 г. по гр. д. № 1052/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. Според тези решения не е в интерес на детето да бъде разрешено на единия от родителите да го извежда зад граница без съгласието на другия постоянно и неограничено, като при възникнала нужда за детето да пътува в чужбина и разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. Ответникът по жалба - О. Б. Ф. не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение от 31.01.2011 г. по гр. д. № 10562/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ брачен въззивен състав. Формулираният материалноправен въпрос е обусловил изводите на въззивния съд по предмета на спора, поради което е осъществена общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото се твърди въпросът да е решен в противоречие с цитираните по – горе и приложени решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, то налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение