Определение № 1629 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4824/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Висш съдебен съвет против решение № 5592/09.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 13624/2024 г. от ІV „д“ състав на СГС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на СГС е приел за основателни предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и е постановил решение в тази смисъл, отменяйки решението на СРС, с което са отхвърлени като неоснователни исковете. Съдът е приел, че съгласно нормата на чл. 340а ал. 6 от ЗСВ работодателят може да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие със съдебен служител, получил възможно най- ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Сочената разпоредба представлява специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение със съдебен служител като за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на КТ, съгласно препращащата норма на чл. 359 от ЗСВ. Прието е, че законосъобразно проведената процедура по атестирането, съобразно разпоредбата на чл. 17 ал.6 от Вътрешните правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в администрацията на В. включва: 1. Провеждане на междинна среща от първи до тридесети юни като при отсъствие на атестирания междинната среща се провежда в 7-дневен срок след неговото завръщане и 2. Изготвяне на оценка и вписване на резултатите в атестационен формуляр: от първи до петнадесети декември. Съдът е приел, че съобразно приложимите Вътрешни правила, провеждането на междинна среща с прекия ръководител на атестирания служител е част от атестационната процедура като резултатите от същата са част от атестационния формуляр. Прието е, че данни за проведена междинна среща няма, както и няма подобни твърдения липсват от страна на ответника по делото. След като Вътрешните правила предвиждат провеждане на междинна среща като необходим и задължителен етап от процедурата по атестиране на съдебния служител съдът е приел, че същият следва да отговаря на условията по чл. 17 ал.2 от Вътрешните правила, считано към датата на провеждане на междинната среща. Иначе казано, съобразно Вътрешните правила на атестация подлежат съдебни служители с възникнало трудово правоотношение най-късно 30.12 на предходната година при проведена междинна среща на 30.06. в годината на извършване на атестацията, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 17 ал.2 от Вътрешните правила. Прието е, че 30.06 / крайния срок на провеждане на междинната среща и при липсата на данни през месец юни 2023 г. атестираната да е отсъствала от работа/ шестте месеца, необходими по чл. 17 ал.2 от Вътрешните правила по отношение на атестираната не са били изтекли, което изрично се признава и от въззиваемата страна, поради което тя не е подлежала на атестиране. Въз основа на горното е прието, че не е спазена процедурата при извършването на атестирането на ищцата, при липса на проведена междинна среща и на това основание е прието за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди противоречие с практиката на ВКС от страна на въззивния съд по въпроса, длъжен ли е работодателят да проведе междинна среща по чл. 163, ал. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата и непровеждането на такава среща пречка ли е за законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на работник или служител след края на атестационния период на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ. Въззивният съд е дал положителен отговор на поставения въпрос, докато с цитираното от страна на касатора решение № 266/26.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 2638/2023 г. на ВКС, ІV гр.отд. е даден отрицателен отговор на въпроса, като това противоречие налага допускането до касационно обжалване на въззивното решение. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото поставения въпрос следва да се разгледа при наличието на ВПНЕПРССАВСС /Вътрешни правила/, утвърдени със заповед на Главния секретар на ВКС и по който въпрос липсва съдебна практика на ВКС. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 40,90 евро по сметката на ВКС. Водим от горното, състав на ВКС