Определение № 4601 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2971/2025 г.

С молба вх. № 16151/27.07.2026 г. С. В. А., ответник по касация, иска настоящият състав да отмени определение № 3030/08.06.2026 г., с което е спрял производството по настоящото дело до приключване на тълк.д. № 2/2025 г. ОСГК на ВКС. Молбата е обосновал с твърдения, че приет по делото документ - призовка да се яви в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 4635ЗМ-259/2018 г. по описа на РУ на МВР – Приморско, доказва, че срещу него е имало повдигнато обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК по досъдебното производство, което е било образувано и прекратено с постановление от 24.08.2018 г. на РП - Царево. На тези твърдения ищецът по частично уважения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата 500.00 лв. с решение № 72/15.04.2025 г. по в.гр.д. № 38/2025 г. на Апелативен съд – Бургас, което се обжалва от Прокуратурата на Република България, базира довода, че повдигнатият материалноправен въпрос в изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е извън предмета на висящото тълкувателно дело. От Прокуратурата на Република България не е постъпил писмен отговор в дадения 1-седмичен срок, изтекъл на 23.09.2026 г. Настоящият състав намира, че определението за спиране е оттегляемо – то не слага край на делото, а констатира привременна пречка за допустимост на касационното производство, но в случая не са налице предпоставките по чл. 253 ГПК. За първата фаза, до която е достигнало производството – по селектиране на касационната жалба, не е от значение какви са събраните по делото доказателства и установимите чрез тях факти, а какъв е предметът на обжалваното решение. В решението искът е квалифициран по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и е частично уважен, като въззивният съд е приел, че макар ищецът да е нямал качеството на обвиняем по образуваното и прекратено досъдебно производство, основанието на иска доказват събраните доказателства за това, че е бил разпитван като свидетел от органите на дознанието, узнавайки да го подозират да е извършителят на разследваното престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. Следователно настоящият състав не е сгрешил, като е приел, че повдигнатият от Прокуратурата въпрос в изложението към касационната жалба, налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем, е обуславящ (чл. 280, ал. 1 ГПК) и е същият, по който ОСГК на ВКС извършва нормативно тълкуване по образуваното и неприключило тълк.д. № 2/2025 г. При тези мотиви, Върховният касационен съд,