Определение № 442 от 19.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 2476/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. Сопаджиев срещу решение № 830 от 07.06.2022г. по в.гр.д. № 3201/2021г. на Апелативен съд – София в частта, с която, като е отменено решение от 22.03.2021г. по гр.д. № 15679/2019г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от касатора срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие от 10.10.2018г. за разликата над сумата от 11 000 лева до присъдените от първоинстанционния съд 21 000 лева, както и в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на иска на касатора по чл. 432, ал. 1 от КЗ в останалата част до пълния предявен размер от 50 000 лева, със законната лихва за забава от 29.11.2019г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В останалата част, с която е било потвърдено решението на Софийски градски съд за заплащане на К. П. Сопаджиев на обезщетение в размер от 11 000 лева, със законната лихва за забава от 29.11.2019г. до окончателното плащане, като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Решението е постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД, като се явява явно несправедливо. Не е бил съобразен високият интензитет на търпените болки и страдания и продължителният период на лечение на касатора, както и че е била причинена дискова херния (съгласно обяснението на вещото лице в открито съдебно заседание при приемане на заключението на съдебно-медицинската експертиза). Не е била отчетена още икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, индиция за която са и съответните нива на застрахователно покритие по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Конкретно формулираните от касатора въпроси са: 1.) Задължение на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия? Касаторът счита, че въззивното решение е в противоречие с указанията, съдържащи се в т.11 на ППВС № 4/1968г. 2.) Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? Твърдението на касатора е за противоречие на въззивното решение с решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 4 от 08.03.2021г. по т.д. № 2940/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. От насрещната страна по жалбата „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. От страната се поддържа, че би могло да бъде допуснато касационно обжалване по втория от посочените от касатора въпроси, но той да бъде в смисъл следва ли при определянето на размера на справедливо обезщетение съдът да вземе предвид освен конкретните икономически условия и инфлационните процеси, които търпят значително развитие в последно време, съответно следва ли да бъде отчетен и взет предвид инфлационният индекс, приложим към дата на настъпването на деликта. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. За да отмени, съответно потвърди първоинстанционното решение съставът на Апелативен съд – София е приел, че към 10.10.2018г. „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка „К.“, модел „Сийд“, с ДК [рег.номер на МПС]. На същата дата, в [населено място], в района на кръстовището на [улица], [улица]и [улица], по причина на водача на автомобила Б. Д. М., застраховано лице, нарушил виновно правилата за движение по пътищата (отнемане предимство на кръстовище), е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което касаторът, управлявал лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с ДК [рег.номер на МПС], тогава на 57 години, е получил телесни увреди – контузия и дълбоко кръвонасядане в областта на дясната глезенна става и на дясното стъпало, бурсит и синовит на дясната глезенна става, контузия и дълбоко кръвонасядане както по воларната повърхност, така и по гърба на лявата ръка, бурсит и синовит на лявата киткова става. След пътния инцидент касаторът е бил прегледан от лекар в спешен кабинет, а в последствие му е била направено ЯМТ-изследване. Препоръчителното лечение е било с ледени компреси и аналгетици. Травмите са причинили временна неработоспособност от 14 дни, при което касаторът е ползвал отпуск по болест. Претърпените травматични увреждани са довели до болки и страдания за общ срок от 30 дни, като най-интензивни са били през първите две седмици – непосредствено след злополуката, и около две седмици по време на проведеното раздвижване. По време на възстановяването за касатора е имало ограничения в бита, той е бил стресиран от претърпения пътен инцидент. След периода от 30 дни след инцидента касаторът е търпял само периодично повтарящи се физически болки в зоната на контузията, най-вече при рязка промяна на времето, когато е бил принуден да ползва сетивни и обезболяващи средства. Травматичните увреждания при касатора са отзвучали и не се очакват негативни последици или усложнения. Съгласно съдебно-медицинската експертизата при касатора има данни за остеохондроза, цервикоспондилоза, дискова болест, дискова херния на нивото на 5-ти и 6-ти шийни прешлени, но това са хронични дегенеративни промени на шийния отдел на гръбначния стълб, без връзка с претърпяната травма. Фактите относно травматичните увреждания при касатора и техните последици са били приети за установени от въззивния съд въз основа на представените в първоинстанстанционно производство медицински документи, заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвено от лекар със специалност „Ортопедия и травматология“ и лекар със спациалност „Образна диагностика“, както и въз основа на показанията като свидетел на жената, с която касаторът фактически съжителства. За справедлив размер на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД за случая от въззивния съд е била приета сумата от 15 000 лева, съответно на социално-икономическите условия в страната към датата на ПТП, лимитите на отговорност и практиката на касационната инстанция, като при приспадане на платеното от застрахователя преди образуване на делото обезщетение от 4 000 лева, искът по чл. 432, ал. 1 от ГПК е бил приет за основателен в размер от 11 000 лева. Съдът е изложил, че съобразява възрастта на пострадалия, сравнително краткия период на възстановяване, че травмите при касатора са напълно възстановени и не са оставили последици за здравословното му състояние. При тези установени обстоятелства първият от поставените от касатора въпроси относно обстоятелствата от значение за определяне обезщетението за неимуществени вреди е материалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело съгласно разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ – част от правния спор и обусловил изхода на делото. Пред съда е била подадена молба защита на неимуществено право – присъждане на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, налагащо определяне на конкретния размер на обезщетението по правилата на чл. 52 от ЗЗД. По отношение на въпроса не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления или от практика на Върховния касационен съд. Действително съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и да съобразяват значението им за размера на неимуществените вреди. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при телесните увреждания са посочени характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - за необходимост от точно очертаване на релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства и тяхното оценяване. По делото това е било направено от въззивния съд. По-конкретно, съгласно оплакванията на касатора в касационната му жалба, във въззивното решение са били съобразени и оценени степента и броя на причинените травматични увреждания, интензитетът на претърпените от касатора болки и страдания и периодът на лечение. В заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото дисковата херния на нивото на 5-ти и 6-ти шийни прешлени при касатора е била приета за хронична дегенеративна промяна на шийния отдел на гръбначния стълб, без връзка с претърпяната травма и това е било взето предвид от въззивния съд. Обясненията на едно от вещите лица в открито съдебно заседание при приемане на заключението, че дисковата херния би могла да е последица от ПТП, не е променило изводите на въззивния съд, тъй като е било посочено само като възможност (вероятност), без депозираното заключение от името на двете вещи лица - лекари да е променяно. Заключението на съдебно-медицинската експертиза не е било оспорено от касатора, не е било искано ново или допълнително заключение, нито са били посочени и представяни доказателства за опровергаване на изводите на вещите лица в заключението. Вторият въпрос, поставен от касатора, относно задължението на съда да съобразява нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, с оглед конкретно определеното обезщетение от въззивния съд, също е значим за изхода на производството, но по отношение на него не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, тъй като въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд. Разпоредбата на чл. 492 от КЗ въвежда минимална застрахователна сума (лимит на отговорността) относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като с КЗ е транспонирана Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (кодифицирана версия), включително относно предвидените в чл. 9 от директивата минимални суми за телесни увреждания или имуществени вреди, с цел да се предвиди, че минималното покритие на застраховката няма да се обезцени във времето (т. 13 от съображенията към директивата). Конкретните социално-икономически условия по времето, когато е настъпило увреждането, както и нормативно установеният лимит на отговорност на застрахователя, като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразявани при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди, съгласно практиката на Върховния касационен съд, на която също се позовава и касаторът. Но както се посочи, тази практика в случая е съобразена и няма основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Определеният размер на обезщетение за касатора от 15 000 лева (при приспадане на платените от застрахователя 4 000 лева), с оглед датата на пътния инцидент и конкретно претърпените от него неимуществени вреди, е в рамките на законоустановения лимит и съответен на икономическата конюнктура в страната. Във връзка с втория въпрос на касатора от насрещната страна също е формулиран въпрос, но допускането на касационно обжалване е по формулирани от касатора въпроси, а не такива на насрещната страна, допълнително, че въпросите на застрахователното дружество предпоставят инфлационните процеси, които търпят значително развитие „в последно време“, а в случая пътния инцидент е от 2018г. Изрично във въззивното решение е посочено, че се съобразяват социално-икономическите условия в страната към датата на ПТП, принципен подход, който не се оспорва от никоя от страните. Оплакванията на самия касатор са за неправилно оценяване на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София. Касаторът е поискал присъждане на направените в касационното производство разноски, но предвид изхода на спора, няма основание за присъждане на разноски по чл. 78, ал.1, вр. чл. 81 от ГПК. С подадения отговор на касационната жалба насрещната страна - застрахователно дружество е поискало разноски за юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 81 от ГПК, такива разноски следва да бъдат присъдени - 150 лева, при съобразяване на обжалваемия интерес по делото – 39 000 лева. Воден от горното съдът