Определение № 3480 от 02.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция на околната среда и водите - Шумен (нататък и РИОСВ-Шумен) срещу въззивно решение № 42 /05.03.2024 г. по в.гр.д. № 52/2024 г. на Шуменския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 996/28.12.2023 г. по гр.д. № 2200/2023 г. на Шуменския районен съд и вместо него е постановено друго, с което са уважени предявените от Г. Г. И. срещу жалбоподателя искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

Ответникът по касационната жалба Г. Г. И. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по искове, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

От представеното длъжностно разписание на РИОСВ – Шумен, в сила от 19.03.2019г., одобрено от министъра на МОСВ и утвърдено от директора на РИОСВ – Шумен се установява какви длъжности са съществували в дирекция „АФПД“ (посочени са).

Със заповед № ЧР-4/03.01.2020 г. на директора на РИОСВ – Шумен са утвърдени ново длъжностно разписание на РИОСВ – Шумен и поименно разписание на длъжностите, в сила от 03.01.2020 г., като е видно, че длъжността „главен специалист“ намираща се на позиция 9 в поименното разписание, действало до 02.01.2020 г. /заемана от ищцата/ е била трансформирана в длъжност „директор на дирекция“ към дирекция КПД, с длъжностно ниво 6А в Класификатора на длъжностите в администрацията и определена за заемане от държавен служител. Със същата заповед е било постановено, че трудовите функции на трансформираната длъжност „главен специалист“ в пълен обем ще бъдат изпълнявани от държавен служител „младши експерт“ – експертно ниво 7, в дирекция „АФПД“.

Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „младши експерт“ в дирекция „АФПД“ по щатно разписание от 03.01.2020 г., възложените за същата преки задължения са напълно идентични с преките задължения, включени в длъжностната характеристика на ищцата за длъжността „главен специалист“ по щатно разписание от 19.03.2019 г. Въззивният съд е посочил какво включват те.

От правна страна:

Установява се, че по силата на сключения на 01.09.2011 г. трудов договор, страните по делото се намирали в трудово правоотношение, което последователно изменяли през годините. В разискваната хипотеза, трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, при което основание не се изисква вина от работника/служителя. Основанието по този текст на закона представлява нов юридически факт, който може да настъпи само при валидно сключен договор. С оглед особеностите на работата, работодателят може да въведе по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност. Юридическият факт като основание за прекратяване на трудовото правоотношение не следва да е налице при възникване на трудовото правоотношение, а работодателят да е преодолял защитата на служителя при уволнение още преди да е започнало неговото изпълнение, позовавайки са на изискванията си за образование, които самият той е дерогирал. Ако работодателят се е съгласил, че притежаваното от служителя образование не представлява обективна пречка за изпълнението на трудовата функция, а впоследствие е прекратил трудовото правоотношение поради липса на изискуемо образование, всъщност се позовава на негови изисквания, които самият той е приел, че не са пречка за осъществяване на трудовите функции. Поради това, работодателят, приемайки на работа служител, който не притежава определените от самия него изисквания за образование, не може да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, тъй като уволнението ще е незаконно поради липса на основание.

В случаят се установи, че Г. И. заемала длъжността „Главен специалист“ в дирекция „АФПД“ при РИОСВ-Шумен. На 03.01.2020 г. работодателят утвърдил ново длъжностно разписание, като на същата дата прекратил трудовото правоотношение с жалбоподателката на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ – поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител. Заповедта, по силата на която било сторено това, била отменена с влязло в сила съдебно решение, в мотивите на което съдът приел, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение било по чл.328, ал.1, т.2 от КТ. На 26.07.2021 г. ищцата се явила на работа, за да заеме длъжността си, но веднага и последователно й били връчени две заповеди – за възстановяване на предишната работа и за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване на щата. И това уволнение на И. било признато от съда за незаконосъобразно, като съдебен състав приел в мотивите на решението си, че наличните данни по делото налагали извод по-скоро за основанието за прекратяване на трудово правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Именно на това основание, директорът на РИОСВ-Шумен издал процесната заповед, позовавайки се отново на длъжностното разписание в сила от 03.01.2020 г. Съдът намира, че осъщественото по този начин прекратяване на трудово правоотношение се явява незаконосъобразно.

На първо място, изменението на изискванията за притежавано образование, като основание за уволнение, може да съществува само ако длъжността се запазва, като е недопустимо едновременно трансформиране на длъжността и промяна в изискванията за образование. В настоящият случай безспорно се установи, че заеманата от Г. И. длъжност „главен специалист“ в дирекция „АФПД“ била трансформирана в съответната й – „младши експерт“ в същата дирекция по служебно правоотношение и изисквано за длъжността образование – бакалавър. Тоест, работодателят едновременно трансформирал длъжността и изменил изискванията към притежаваното от заемащия я служител образование.

На второ място: както бе посочено по-горе, промяната в изискванията за заемане на дадена длъжност следва да представляват нов юридически факт. В случая обаче, тази промяна е настъпила при утвърждаване на новото длъжностно разписание при въззиваемия считано от 03.01.2020 г. На 26.07.2021 г. работодателят възстановил И. на работа, като веднага я уволнил на друго основание – съкращаване на щата. Според приетото в ТР № 2/23.10.2012 г. на ВКС по т.д. № 2/2012 г. на ОСГК, решението на съда за уважаване на иск за възстановяване на служител на предишната му работа, има за съществена последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението, възражда се същото правоотношение съществувало между страните преди незаконното уволнение – за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труд и др. Или, приемайки на работа жалбоподателката, на 26.07.2021 г. и прекратявайки правоотношението на друго основание, но не и на това по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, директорът на РИОСВ – Шумен се е съгласил, че притежаваното от служителя образование не представлява обективна пречка за изпълнението на трудовата функция, поради което е недопустимо впоследствие да се позовава на променените изисквания за образование. В случая, промяната в изискванията, на която въззиваемият се позовава – длъжностно разписание от 03.01.2020 г., не представлява нов юридически факт, даващ му основание да прекрати трудовото правоотношение. Още повече, след цитираната дата в РИОСВ-Шумен били утвърдени най-малко още две длъжностни разписания. Позоваването от работодателя на дадени му препоръки с одитен доклад на Инспектората на МОСВ е ирелевантно, като още повече в този доклад липсват конкретни насоки кои длъжности да бъдат трансформирани, като основното указание е да бъде създадена ръководна длъжност.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че по делото е недоказана законността на извършеното със заповед № ЧР-32/10.08.2023 г. на директора на РИОСВ-Шумен уволнение на Г. И., поради което същото следва да бъде отменено, като претенцията на последната с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде уважена.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В касационната жалба се съдържат доводи, че въззивният съд необосновано е приел следните изводи:

Че с прехвърлянето на трудовите функции от длъжността „главен специалист“, заемана от ищцата преди уволнението и, на длъжността „младши експерт“ работодателят едновременно е трансформирал длъжността („главен специалист“) и е изменил изискванията към притежаваното от заемащия я (същата длъжност „главен специалист“) служител образование, докато по делото е установено, че е изменена длъжността, заемана от ищцата („главен специалист“) в ръководна длъжност ( „директор на дирекция“), а изискването за висше образование касае друга длъжност („младши експерт“). А изискването за образование за тази длъжност е определено в Класификатора на длъжностите в администрацията;

Въззивният съд необосновано е приел и следните изводи:

Че въведеното с длъжностно разписание от 03.01.2020 г., изискване за висше образование за длъжността „младши експерт“, на която са прехвърлени всички трудови функции на заеманата към този момент от ищцата длъжност „старши специалист“ не е нов юридически факт, осъществен с приемането на длъжностното разписание в сила от 03.01.2020 г, който е представлявал основание за работодателя да уволни ищцата на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ към момента на издаването на заповедта за уволнение на ищцата, към момента на издаването на заповедта за уволнение на ищцата (на този довод е основан и един от поставените правни въпроси);

Жалбоподателят твърди, че въззивният съд не е обсъди в мотивите си възраженията и доводите на ответника, които той е навел в отговора на исковата молба и въззивната жалба, и е основал решението си на факти, които се подкрепят от доказателствата по делото, с което е нарушил принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност (на този довод е основан и един от поставените правни въпроси).

Във връзка с тези доводи жалбоподателят поставя следните правни въпроси:

1. Налице ли е основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако работникът не притежава необходимото образование за изпълнение на длъжността, когато при сключването на трудовия договор изискванията за образование са били нормативно установени? По този въпрос твърди противоречие с т. 1б ТР 4/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Въпросът не е обуславящ, защото видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд не е приел, че въпреки, че при сключването на трудовия договор изискванията за образование са били нормативно установени и работникът (ищцата) не е притежавал необходимото образование за изпълнение на длъжността, основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ за прекратяване на трудовия договор не е било налице.

Въпросът е основан на твърденията за жалбоподателя (ответник по исковете), които въззивният съд не е приел за установени.

2. Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните и нарушава ли съдът принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако не основе решението си на факти, които се подкрепят от доказателствата по делото?

3. Към кой момент се счита за нововъзникнал фактът „въвеждане на изискване за висше образование“, ако длъжностното разписание, с което е въведен същият, не е в сила към датата на прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1,т.6 КТ, но фактът е останал без промяна при утвърдени следващи длъжностни разписания?

По отношение на втория и третия въпроси касационният жалбоподател не обосновава допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и/или т.3 ГПК, поради което по тях не може да бъде допуснато касационно обжалване.

Жалбоподателят се позовава и на очевидната неправилност на въззивното решение поради неговата необоснованост и вътрешна противоречивост.

Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато за проверка на неговата евентуална необоснованост (евентуална неправилност) на основание чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК, тъй като, както беше посочено въззивният съд приема в мотивите си вътрешно противоречиви изводи:

По отношение на изискванията за заемане на длъжността:

Фактически извод: С длъжностното разписание от 03.01.2020 г. длъжността „главен специалист“ намираща се на позиция 9 в поименното разписание, действало до 02.01.2020 г. /заемана от ищцата/ е била трансформирана в длъжност „директор на дирекция“ към дирекция КПД и че със същата заповед е било постановено, че трудовите функции на трансформираната длъжност „главен специалист“ в пълен обем ще бъдат изпълнявани от държавен служител „младши експерт“ – експертно ниво 7, в дирекция „АФПД“. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „младши експерт“ в дирекция „АФПД“ по щатно разписание от 03.01.2020 г., възложените за същата преки задължения са напълно идентични с преките задължения, включени в длъжностната характеристика на ищцата за длъжността „главен специалист“ по щатно разписание от 19.03.2019 г.

Правен извод: Изменението на изискванията за притежавано образование, като основание за уволнение, може да съществува само ако длъжността се запазва, като е недопустимо едновременно трансформиране на длъжността и промяна в изискванията за образование. А в случая е установено, че заеманата от Г. И. длъжност „главен специалист“ в дирекция „АФПД“ била трансформирана в съответната й – „младши експерт“ в същата дирекция по служебно правоотношение и изисквано за длъжността образование – бакалавър

По отношение на новия юридически факт (изискването за образование):

Фактически извод:

След изменение на длъжностното разписание от 03.01.2020 г. ищцата е уволнявана три пъти. Първите две уволнения със заповеди от 03.01.2020 г. на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ– поради изменение на изискванията за заемане на длъжността от държавен служител и от 26.07.2021 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата са отменени с влезли в сила съдебни решения. (Настоящият спор е за законосъобразността на третото).

На 26.07.2021 г. работодателят възстановил И. на работа (след отмяна на уволнението), като веднага я уволнил на друго основание – съкращаване на щата

Правен извод: Промяната в изискванията за заемане на дадена длъжност следва да представляват нов юридически факт. В случая обаче, тази промяна е настъпила при утвърждаване на новото длъжностно разписание при въззиваемия считано от 03.01.2020 г.

Според приетото в ТР № 2/23.10.2012 г. на ВКС по т.д. № 2/2012 г. на ОСГК, решението на съда за уважаване на иск за възстановяване на служител на предишната му работа, има за съществена последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението, възражда се същото правоотношение съществувало между страните преди незаконното уволнение – за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труд и др.

В случая, промяната в изискванията, на която въззиваемият се позовава – длъжностно разписание от 03.01.2020 г., не представлява нов юридически факт, даващ му основание да прекрати трудовото правоотношение.

Жалбоподателят следва да представи доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 60 лева.

Воден от изложеното съдът